Искряща комедия за махмурлук и още нещо. А нещото е

Искряща комедия за махмурлук и още нещо. А нещото е доста огромно, доста смешно, доста заразително и доста изчезнало в театъра – първокласен комизъм...

И с цел да е още по-ясно, може да се каже, че „ Неделя заран “ е искряща комедия – освен поради звездния актьорски състав, само че и заради ефекта, който има върху публиката. Тя е като скъпо шампанско, което хем охлажда, хем те опива, хем може те опръска освежаващо, до момента в който го отваряш, хем носи адреналин, когато тапата е оставена на самотек...

Ако след петък вечер, се събудиш в неделя заран, значи си попаднал в личния си филм. В този съответен случай мъжът е на прицел – комичен, подигравателен, проницателен, (авто)ироничен и... леко замайващ с държанието си. Жената е заблуда, тематика на диалог и непрекъснато наличие в главата на мъжа.

Липсата на актриси обаче не е за сметката на женските облици. Освен с тях, Павел Иванов, Стоян Дойчев, Филип Буков и Христо Пъдев се оправят чудесно  и с акробатика, и с танци, и с пеене, и с всяка едно от предизвикателните задания за актьорско майсторство – от Елвис до кифла, сложени от режисьора Ивайло Ненов.

От историята знаем, че зад всеки съумял мъж стои една жена. В случая, няма изключение, тъй като пъстрият и изпълнен с провокации сюжет е на брачната половинка на режисьора – Ваня Георгиева. Съвсем не по женски, тя е съумяла да вкара Мъжа артист и Мъжа фен в цялата гама от фамилни връзки и проблеми – без да го кара да се усеща неловко. Получава се тъкмо противоположното – той се смее, разбирайки я – Нея, и по този начин като че ли „ поумнява “ по-лесно.

В екипа има още едно семейство – на Стоян Дойчев и Мирела Василева, която е основала съвършената сценографска среда за своя обичан и тримата му сътрудници. На сцената липсват типичните за един дом предмети, само че чувството за дом не се губи. Както и опцията да извършиш героизъм, оцелеявайки в неделя заран след „ онази “ петък вечер...

И с цел да не е всичко напълно розово, Мирела Василева бута в ръцете на своя брачен партньор кукла на магьосница – за очерк, в който героят му беседва със личната си майка. Дойчев, който е куклен артист и съвсем вентрилокист, се оправя повече от съвършено с този мини моноспектакъл.

Какво още става на сцената на „ Театро “ – след безпаметната „ Петък вечер “ продължа една в действителност паметна „ Неделя заран “.

В продължение на два съвсем неусетни часа мъже си играят на мъже, по мъжки – с футбол и бормашини. Същите тези мъже обличат рокли и клинове, с цел да припомнят на половинките си, че и двата свята са цялостни с безумство. Безумие, което не би трябвало да ни разделя, а да събира – посредством смеха и положителното въодушевление.

Специално внимание заслужава и озвучителят на това зрелище – Скилър (Александър Деянов). Световният първенец по бийтбокс се вписва на 100 % и като артист, въпреки и с не доста огромна задача. Достатъчно огромна, поради отговорността да държиш в темп още четирима души на сцената. И то в „ Неделя заран “. В екшън за трима мъже и половина, и, както се оказва – половинката постоянно е друга. Защото е Тя...