Искрено се надявах, че на стари години ще мога да

Искрено се надявах, че на остарели години ще мога да пребивавам умерено за лично наслаждение. Исках да се отпусна някъде, да отделя време за себе си.

Дори си купих вила – дребна къща отвън града със зелена повърхност и зеленчукова градина. Това беше фантазия, която споделих с моя починал брачен партньор. Заедно избрахме къща, направихме ремонт и планирахме по какъв начин ще прекараме времето си там.

Но, за жалост, мъжът ми почина преди няколко месеца. Имаше съществени сърдечни проблеми и лекарите незабавно предизвестиха, че ни остава малко време. Борих се с всички сили, водих брачна половинка си по лечебни заведения, платих скъпа интервенция. Похарчих няколко хиляди $, само че, уви, не оказа помощ.

След погребението синът ми Алекс предложи да се реалокира при мен.

„ Мамо, мъчно ти е сама в жилището, само че с нас ще ти е по-забавно. “ „ Ние постоянно сме там, ще помогнем, в случай че нещо се случи “, сподели той.

Съгласих се, без да знам за какво. Алекс нямаше личен апартамент, той и брачната половинка му Марина наеха жилище. След сватбата те незабавно имаха деца: първо се роди Павел, по-късно две девойки. Всички пари бяха изразходвани за прехрана на фамилията и те не съумяха да спестят за собствено жилище.

Мислех, че децата и внуците ще ми оказват помощ да запълня празнината, оставена от загубата на брачна половинка ми. Но животът с тях се оказа нетърпим.

Децата крещят като луди по през целия ден. Или желаят нещо, или вие молите да отидат на разходка на открито. Ако по-големият стартира да плаче, дребните го подхващат – има подобен плач, все едно вие сирена.

През почивните дни е невероятно да се наспиш: От сутринта има звук, крясъци, бягане. Снахата въобще не може да се оправи с децата. Тя е неприятна стопанка и майка – в къщата царува непрекъсната неразбория, нещата са разпръснати, играчките лежат в близост. Никога не съм допускала такава неразбория в жилището си.

Най-накрая взех решение да приказвам със сина си.

– Сине, време е да живееш настрана. Ти си възрастен, време е да поемеш отговорност за фамилията си.

– Но, мамо, ние се усещаме добре тук. Три стаи, задоволително място за всички.

— Трябва да си умря — споделих твърдо. – Уморена съм.

Алекс се ядоса. В резултат на това той реши да подаде молба за подялба на жилището. Но с помощта на помощта на добър юрист съумях да защитя жилището си. След това синът ми си събра нещата и се върна в апартамент чартърен.

Сега доста родственици ме осъждат.

– Как можа да изгониш сина и внуците си? Парите по-ценни ли са за теб?

– Той си потегли самичък. „ Никой не го е изгонил “, давам отговор.

Знаете ли какво е изненадващо? Ако всички са толкоз умни, за какво никой от тези родственици не предложи да помогне на сина ми с жилище? Защо единствено аз би трябвало да вземам решение проблемите му?

Алекс  има три деца и той самичък би трябвало да се оправи с обезпечаването им. Искам да пребивавам умерено и да се веселя на заслужена отмора.

Мислите ли, че постъпих вярно?

Редактор: Ясен Чаушев