Искрен Веселинов – съпредседател на ВМРО, в интервю пред Евелина

Искрен Веселинов – съпредседател на Вътрешна македонска революционна организация, в изявление пред Евелина Бранимирова за предаването „ Добър ден, България “ на 

Водещ: Продължаваме с войната в Украйна, която за огромно страдание за следващ път очерта следващата разграничителна линия в българското общество по образеца на нашите политици. Какво не направиха държавниците в тази обстановка и какво съумяха да реализират? Темата разясняваме с Искрен Веселинов – съпредседател на Вътрешна македонска революционна организация. Най-напред да стартираме с това по какъв начин коментирате създалата се обстановка и последното решение на държавно управление да изпратим военно-логистична помощ за Украйна с изключение на филантропичната?

Искрен Веселинов: България няма различен ход, с изключение на да бъде част от единната европейска политика по въпроса, обаче запазвайки националния си интерес, несъмнено, запазвайки тези базисни неща, които са значими за българите. Според мен имаше някакво преиграване в реакцията на държавното управление през първите дни на рецесията и някакво престарание, може би. Факт е обаче, че ние би трябвало да помогнем на Украйна, не тъй като не знаем дългата история на спора сред Русия и Украйна, а тъй като в Европа не би трябвало да има агресори. И тези агресори би трябвало ясно да получават отговора, когато има подобен мотив.

Водещ: Едва ли някой се съмнява в това, че трябваше да помогнем на Украйна. Защо обаче изпаднахме в прекомерно огромна прекаленост и поставихме поредна разграничителна линия в обществото ни – хората да се ненавиждат, да желаят анулация даже на националния празник 3 март поради създалата се обстановка? Сигурна съм, че и Вие четете в обществените мрежи какъв брой разграничено е обществото ни.

Искрен Веселинов: Да, това е за жалост синдромът на неналичието на национална памет. И обстоятелството, че хората не помнят, че 3 март е празникът на българското национално единение, в действителност празникът на Санстефанския блян, който е вдъхновявал генерации наши възрожденци и борци за национално обединяване, а свеждат нещата „ за “ Русия и „ срещу “ Русия. Всъщност Русия като всички останали империи има личните си ползи. Да, тя освободи България в благозвучие на личните си ползи, само че не това честваме. Ние честваме началото на българска държавност и най-много мимолетното битие на Санстефанска България, което сплоти българите от Мизия, Тракия и Македония под един покрив. Това е нещото, което въодушевяваше българите, окриляваше ги в няколко войни за национално обединяване. В края на краищата това е нещото, което аз, допускам и всеки български родолюбец, празнува на 3 март, а не обичта на Русия и всичко останало, което ни учиха в ранна детска възраст, когато социализмът обясняваше, че слънцето и въздуха са може би по-малко насъщни за нас, в сравнение с към Съветския съюз.

Водещ: Вижте по какъв начин се трансформират нещата. Както споделя учен Георги Марков: „ Преди се кланяхме на дядо Иван, а в този момент се кланяме на чичо Сам “. Защо ние в никакъв случай не можем да следваме нашия народен интерес без да се кланяме на някого? Как го вършат другите страни от нашия диаметър, да вземем за пример?

Искрен Веселинов: Всъщност можем да го следваме и това е задачата на всеки един български родолюбец. В смисъл това сме правили и ние от Вътрешна македонска революционна организация тогава, когато сме могли да влияем на държавната политика. България би трябвало да бъде на първо място, националният интерес би трябвало да бъде на първо място. Липсата на национална памет, на схващане за национално единството са нещата, които употребяват великите сили, с цел да трансфорат народите на марионетки.

Водещ: Защитени ли сме задоволително? И нямам поради от директна военна опасност, имам поради стопански най-много. Какво следва оттук насетне?

Искрен Веселинов: Ами не, не сме предпазени задоволително. За страдание дългите чупки в политиката на България доведоха до незадоволителни благоприятни условия тя да се оправи с рецесия, като сегашната, до прекомерно огромна взаимозависимост на енергийни доставки от Русия, до незавършени енергийни мощности, като тази в „ Белене “, примерно, и ред други неща, които в действителност са функционалност на лутането. На това, че идва една политическа групировка, която се дефинира като империя, и стартира едни неща, идва другата, която се дефинира като на другата империя, прави други неща, и ги анулира тези, които са направени. В края на краищата ние не сме доста надалеч от началната точка, в която влязохме в народна власт, и разногласието кой е по-виновен, с цел да сме на това състояние, в действителност единствено демонстрира какъв брой доста би трябвало да пожелаваме в бъдеще от „ политическия хайлайф “.

Водещ: Имаме ли потребен ход оттук насетне, по какъв начин би трябвало да работи българското държавно управление и оправя ли се досега в тази обстановка? Как оценявате досега държанието на кабинета ни, който е напълно нов, и за жалост по този начин му се падна в такава обстановка на провокации да ръководи?

Искрен Веселинов: За страдание съгласно мен този кабинет, първо – той не пее в един глас, това не е хор и няма, имам възприятието, обща визия за рецесията.

Водещ: Това го видяхме нощес, да. Липсваше военният министър от изказването на министър-председателя.

Искрен Веселинов: Аз в действителност се тормозя, че тази рецесия ще бъде употребена, с цел да бъдат наложени на българското общество неща, които биха били неприемливи преди, примерно наличие на непознати войски, непрекъснато наличие, несъмнено. И в действителност напрежението по оста военния министър и премиера приписвам точно на тази несъразмерна взаимозависимост на премиера от мощните на деня и от американското посолство. И в това отношение България фактически е изложена на риск – едно късогледо решение, взето под завесата на рецесията, дълготрайно да ни трансформира в скрито подвластни от единия геополитически полюс. Ние, несъмнено, сме съдружници на Съединени американски щати, ние, несъмнено, сме част от НАТО, само че ние би трябвало да развиваме лични отбранителни качества, да подсигуряваме сигурността на страната си сами, а не да разчитаме на нечии задгранични контингенти, които в края на краищата да имат лична тежест тук, на Балканите.

Водещ: Как ще се развият съгласно вас нещата? Как ще завърши всичко това за България? Видяхме и пробойните в обединението – един от съдружните сътрудници изиска оставката на министъра на защитата Стефан Янев. Какво е бъдещето на този кабинет в тази динамична обстановка?

Искрен Веселинов: Аз ще стартира може би малко по-отдалеч. Факт е, че войната е продължение на политиката с други средства, само че очевидно в тази ситуация тази война показва безсилието на Путинова Русия да води различен вид политика. Всъщност без значение по какъв начин и по кое време ще приключи тази война, тя в някаква степен към този момент е изгубена за Русия. И в това отношение на Балканите ще има оттегляне на съветския интерес и нахлуване на американския. Това е може би главният вектор, който би трябвало да следим, и надлежно да продължим напъните си да организираме самостоятелна политика, и българите да бъдат задоволително дейни в тази посока. Това е векторът в действителност, който може да задържи или да разцепи кабинета. Така че нищо не е в наши ръце имам възприятието, всичко за жалост се взема решение във Вашингтон и Москва. И това е унизително, това е срамно за България, и за това, че българите гласувайки на избори, в действителност избират препоръчани от непознати страни други възможности.