С референдум е като без референдум, но с разкарване и повече нерви
Искате ли страната да ви даде един милион лв.? А подарък аероплан?
Отговорът на по този начин поставените в заглавието въпроси мощно евентуално е “Да ”. Искате. Кой вманиачен ще откаже пари. Или аероплан, дето също си е пари, единствено че на всичкото от горната страна лети и не попада в тапи.
Един милион си е един милион. Дори и превърнати в евро са си хубави пари. Два дребни жилището в Обеля.
Един аероплан, подарък от Катар, изключително в случай че е щипнат от първокласното и коства $400 милиона, си е напряко три-четири огромни жилището в Обеля.
Дори в случай че въпросът е дефиниран “Искате ли страната да даде по един милион лв. на всеки гражданин на страната ”, евентуално резултатът отново преобладаващо ще е “Да ”, само че може би повече хора ще си кажат, че страната няма по какъв начин да раздаде над 6 трилиона лв..
Или Катар да раздаде 6 милиона самолета.
Народът желае...
Хубави са тия работи. Да се желаят. И да има кой да ги даде.
Народът желае хубави работи. Иска чисто. Иска несъмнено. Иска мир. Иска да може да стигне на работа, в случай че въпреки всичко му се е наложило да работи, тъй като още не е пристигнал единият милион.
И демокрацията е правото на народа да реши кой да го разочарова, като не успее да му достави нещата, които желае.
Но непосредствено да вземат решение хората е неприемливо. Та хората не вземат решение нищо като хората, държат се като развързани и би трябвало на всички места да има табели с ограничавания, да има полиция и да викаме Господари на ефира или Съдебен спор, с цел да се държат обичайно.
Дори едното стоене отдясно на ескалатори към момента им е комплицирано. Затова не трябва референдумите, даже да се проведат, да трансформират каквото и да е.
И за благополучие това си е по този начин.
Референдум след референдум и...нищо
От провелите се относително неотдавна три референдума с общо пет питания, за благополучие нищо не произлезе. Припомням:
Референдум за създаване на нова нуклеарна електроцентрала (2013)
Референдум за отдалеченото гласоподаване (2015)
Референдум за смяна на изборната система (2016)
Референдумите у нас са скъпа физическа опция на безплатното коментиране в соцмрежите. Неграмотни, досадни и глупави отзиви, за които на никого не му пука, основават илюзията, че нещо зависи от теб или от хората.
За благополучие всичко е към този момент решено от задкулисието, което може да е формирано от зли и алчни хора, само че са си наши елитни зли и алчни хора.
Вижте съседите си. Не можете да ме убедите, че хората, с които не може да се разберете какъв цвят да боядисате входа и по какъв брой пари да съберете за това, ще би трябвало да вземат решение нещо в действителност значимо.
Последният ни сполучлив референдум в действителност е от 1971 и с това спирам тази глупава тематика.
Отговорът на по този начин поставените в заглавието въпроси мощно евентуално е “Да ”. Искате. Кой вманиачен ще откаже пари. Или аероплан, дето също си е пари, единствено че на всичкото от горната страна лети и не попада в тапи.
Един милион си е един милион. Дори и превърнати в евро са си хубави пари. Два дребни жилището в Обеля.
Един аероплан, подарък от Катар, изключително в случай че е щипнат от първокласното и коства $400 милиона, си е напряко три-четири огромни жилището в Обеля.
Дори в случай че въпросът е дефиниран “Искате ли страната да даде по един милион лв. на всеки гражданин на страната ”, евентуално резултатът отново преобладаващо ще е “Да ”, само че може би повече хора ще си кажат, че страната няма по какъв начин да раздаде над 6 трилиона лв..
Или Катар да раздаде 6 милиона самолета.
Народът желае...
Хубави са тия работи. Да се желаят. И да има кой да ги даде.
Народът желае хубави работи. Иска чисто. Иска несъмнено. Иска мир. Иска да може да стигне на работа, в случай че въпреки всичко му се е наложило да работи, тъй като още не е пристигнал единият милион.
И демокрацията е правото на народа да реши кой да го разочарова, като не успее да му достави нещата, които желае.
Но непосредствено да вземат решение хората е неприемливо. Та хората не вземат решение нищо като хората, държат се като развързани и би трябвало на всички места да има табели с ограничавания, да има полиция и да викаме Господари на ефира или Съдебен спор, с цел да се държат обичайно.
Дори едното стоене отдясно на ескалатори към момента им е комплицирано. Затова не трябва референдумите, даже да се проведат, да трансформират каквото и да е.
И за благополучие това си е по този начин.
Референдум след референдум и...нищо
От провелите се относително неотдавна три референдума с общо пет питания, за благополучие нищо не произлезе. Припомням:
Референдум за създаване на нова нуклеарна електроцентрала (2013)
Референдум за отдалеченото гласоподаване (2015)
Референдум за смяна на изборната система (2016)
Референдумите у нас са скъпа физическа опция на безплатното коментиране в соцмрежите. Неграмотни, досадни и глупави отзиви, за които на никого не му пука, основават илюзията, че нещо зависи от теб или от хората.
За благополучие всичко е към този момент решено от задкулисието, което може да е формирано от зли и алчни хора, само че са си наши елитни зли и алчни хора.
Вижте съседите си. Не можете да ме убедите, че хората, с които не може да се разберете какъв цвят да боядисате входа и по какъв брой пари да съберете за това, ще би трябвало да вземат решение нещо в действителност значимо.
Последният ни сполучлив референдум в действителност е от 1971 и с това спирам тази глупава тематика.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ