Топ-5 на шедьоврите от Фьодор Достоевски
„ Искаш ли да победиш света, победи себе си “, написа Фьодор Достоевски в романа си „ Бесове “, съвсем като треньор, който стимулира тима си преди игра.
Добър съвет, въпреки и сложен за следване, само че в шедьоврите му се крият нужните подсказки. Ние направихме лист, с цел да отпразнуваме 200-годишнината от рождението му, която отбелязахме на 11 ноември 2021 година.
Романите на Достоевски балансират действителността и предефинират живота. Вземете който и да е от тях на зарязан остров и не се тревожете, ще имате задоволително храна за размисъл за години наред (или най-малко до момента в който съумеете да останете живи!). С дълбочина и прозорливост, сравними с тези на Уилям Шекспир и Зигмунд Фройд, Достоевски доближава до най-мрачните кътчета на моралния крах, беднотия и човешкия неуспех. А когато става дума за обрисуване на съветския пъкъл, той няма еднакъв. Той е безсърдечен разобличител на покварата, незрялостта и лицемерието.
„ Престъпление и наказване “
Дмитрий Светозаров/ “Киностудио АСДС “, 2007
Главният воин в „ Престъпление и наказване “ е нов вид човек, превзет от нихилистични хрумвания. Родион Разколников е морално колеблив младеж, който си разрешава да пролее „ кръв по съвест “. „ Трепереща гад ли съм или имам право… “, безогледно се пита той, пробвайки се да разбере дали е въшка „ като всички останали, или човек “? 23-годишният юноша убива остарялата лихварка с секира поради честен опит, а закононарушението му се оказва по-лошо от най-ужасяващите му кошмари.
Достоевски в никакъв случай не се пробва да задоволи масите. Той уголемява границите на жанра, човешките упования и упоритости. „ Престъпление и наказване “ е най-хубавият му престъпен разказ с бездънен психологизъм. От самото начало знаем кой кого убива, къде, по кое време, за какво – и даже по какъв начин. И въпреки всичко остава въпрос за един милион, а точно какви са екзистенциалните последици от закононарушението и по какъв начин се живее с всичко това. Достоевски е уверен, че е невероятно да се покаеш, без да минеш по пътя на изкушението и компликациите, вървейки против моралните абсолюти. Човекът, съгласно Достоевски, не е създание, надарено с разсъдък и логичност, а създание, което умишлено стига до крайности.
„ Братя Карамазови “
Юрий Мороз/ “Колибри “, „ Централ Партнершип “, 2009
Никой не владее изкуството да задава въпроси за положителното и злото по-добре от Достоевски. Но точно тези „ проклети въпроси “ разчупват ледовете. „ Що е пъкъл? “ Разсъждавам по този начин: „ Страданието, че към този момент не можеш да обичаш “, написа Достоевски в „ Братя Карамазови “, последният му разказ със сюжет, разказващ историята на едно ликвидиране. Това е едно произведение за вярата, свободата и фамилията.
Достоевски деликатно преглежда душата на всеки воин, било то ужасния Фьодор Карамазов или прочувствено нестабилния Митя Карамазов, като обрисува много тъмен портрет на съветската психика. Защо героите на Достоевски минават през нови метафизични трансформации единствено при рискови условия, сред живота и гибелта, в едно падение по вертикалата на морала? Може би тъй като единствено в този значим миг те най-сетне и за първи път поглеждат на себе си откровено… но единствено с цел да изкрещят в обезсърчение.
Писателят-новатор има наистина „ детективски “ ум и използва „ базовите инстинкти “ на героите си, както и техните недостатъци, с цел да изясни метафизичната природа на света. В „ Братя Карамазови “, красиво написан разказ с необикновен сюжет, Достоевски преглежда етичните лица на едно зле функциониращо съветско семейство. Франц Кафка, почитател на „ Братя Карамазови “, назовава Достоевски „ кръвен родственик “ и не инцидентно. Въпреки че са 100-процентови руснаци, героите на Достоевски са универсални в своите паники, проклетия и бедност, като минават през прочувствен пъкъл в безспирното си търсене на морална независимост и религия. Много тъпо, че Достоевски умира, оставяйки единствено първата (и по-малка) част от „ Братя Карамазови “.
„ Идиот “
Владимир Бортко/ “Телефильм “, 2003
В романите на Достоевски има доста драматизъм, а небесата готвят неизбежни стихии. Така че не очаквайте благополучен край по холивудски. Достоевски е най-запленен от най-уязвимата част от обществото. Той дава гласа на бедните, болните и новобранците. В „ Идиот “ писателят изследва любовта и съжалението, гордостта и подлостта, щедростта и милостта. „ Състраданието (…) е най-важният и може би единственият закон на битието на цялото човечество “, написа Достоевски в романа си.
Княз Лев Николаевич Мишкин – основният воин, е мъж без бъдеще, епилептик и наивник, който е прекомерно благ и неуместно детски, което прави оцеляването му в Руската империя много мъчно. Както младата газела е плячка за хищните, по този начин и княз Мишкин е „ Идиот “ обречен в свят, който принадлежи на смелчаци като Парфьон Рогожин.
Както самият Достоевски отбелязва, за основаването на княз Мишкин, той се въодушевява от Христос и Дон Кихот. Достоевски несъмнено знае по какъв начин да избира идолите си. В облика на княз Мишкин има и някои автобиографични моменти, а самият Мишкин е в действителност един от най-обичаните герои на писателя, който дори „ наследява “ неговата епилепсия. Освен това, когато Лев Николаевич стартира диалог за смъртната присъда в Европа и Русия, той от самото начало разказва възприятията на човек, изпратен на екзекуция. Това е нещо, което Достоевски в действителност изживява!
През 1849 година писателят е задържан за присъединяване си в Петрашевския кръг, съветска група радикални интелектуалци от Санкт Петербург, които подлагат на критика обществената и политическата система на Руската империя, като разискват по какъв начин тя може да се промени. През 1850 година 28-годишният Достоевски (който към този миг към този момент има два оповестени романа – „ Бедни хора “ и „ Двойник “) е наказан на гибел дружно с още 20 членове на придвижването. По необичайно стичане на обстоятелсвата присъдата е анулирана в последния миг. Облекчаването на наказването е голям потрес и се трансформира в спомен за цялостен живот, който Достоевски в никакъв случай няма да не помни.
„ Бесове “
Владимир Хотиненко/ “Нон-стоп продакшн “, 2014
В „ Бесове “ – един необикновен разказ за дяволското прелъщение за възобновяване на света, за демоничното отнемане от силите на злото и разрухата – Достоевски планува разпросранението на нихилизма, хаоса и омразата. Писателят, който прекарва 4 години тежък труд в сибирски затвор, в действителност е набожен и в някаква степен даже ясновидец. „ Всеки член на обществото следи останалите и е задължен да оповестява нагоре. Всеки принадлежи на всички, а всички — на всекиго. Всички са плебеи и в робството си са равни. Клевети и убийства са възможни, само че единствено в краен случай, основното е равенството “, предсказва Достоевски в Бесове. „ Необходимо е единствено нужното — това ще е отсега нататък девизът на земното кълбо. (…)Робите би трябвало да имат управници. Безпрекословно смирение, цялостно нищожество “, написа той.
Достоевски е надълбоко набожен православен християнин, който в творбите си загатва Господ толкоз постоянно, колкото други писатели приказват за времето. „ Вече нуждая се от Бог, тъй като това е единственото създание, което може да бъде обичано вечно “, споделя Достоевски в „ Бесове “. Образът на „ обаятелен дявол “ е основан от Достоевски с безподобен артистизъм. Николай Ставрогин има извънреден разум и болна душа. Той е антигерой, човек с хиляди лица, умопобъркан, манипулатор и коцкар. Руският мъдрец Николай Бердяев счита Ставрогин за „ най-мистериозния “ измислен воин в международната литература.
„ Записки от подземието “
Гари Уолкоу/Renegade Films, Walkow-Gruber Pictures, 1995
През 1863 година Достоевски написа тази книга, която се оказва първия екзистенциален разказ. В „ Записки от подземието “ разказвачът задава своя поразително нервозен звук още в началния абзац. „ Аз съм болен човек… Аз съм злобен човек. Аз съм противен човек. “ Водещият съветски лингвист на ХХ в. Михаил Бахтин назовава този фасон на дискурса на Достоевски „ слово с малка врата “. Това е литературна кукла матрьошка, съдържаща пластове и пластове конотации и смисли.
Това е изповедта на един някогашен служител от Санкт Петербург и философска история за същността на човешкия живот; трагична история за природата на нашите стремежи и драма за болната връзка сред разсъдъка и бездействието. „ Подземният човек “, лишен от име или фамилия, спори със своите мислени и действителни съперници и разсъждава върху аргументите за човешките дейности, напредъка и цивилизацията. Параноичен, патогенен, презрян, безпаричен, той е отшелник, който най-вече се опасява да не бъде открит. След като прочита „ Записки от подземието “, създателят на „ Бог е мъртъв “ – Фридрих Ницше, признава, че Достоевски е „ единственият психолог, от който имам какво да изучавам “.
създател: ВАЛЕРИЯ ПАЙКОВА
източник: bg.rbth.com
Добър съвет, въпреки и сложен за следване, само че в шедьоврите му се крият нужните подсказки. Ние направихме лист, с цел да отпразнуваме 200-годишнината от рождението му, която отбелязахме на 11 ноември 2021 година.
Романите на Достоевски балансират действителността и предефинират живота. Вземете който и да е от тях на зарязан остров и не се тревожете, ще имате задоволително храна за размисъл за години наред (или най-малко до момента в който съумеете да останете живи!). С дълбочина и прозорливост, сравними с тези на Уилям Шекспир и Зигмунд Фройд, Достоевски доближава до най-мрачните кътчета на моралния крах, беднотия и човешкия неуспех. А когато става дума за обрисуване на съветския пъкъл, той няма еднакъв. Той е безсърдечен разобличител на покварата, незрялостта и лицемерието.
„ Престъпление и наказване “
Дмитрий Светозаров/ “Киностудио АСДС “, 2007
Главният воин в „ Престъпление и наказване “ е нов вид човек, превзет от нихилистични хрумвания. Родион Разколников е морално колеблив младеж, който си разрешава да пролее „ кръв по съвест “. „ Трепереща гад ли съм или имам право… “, безогледно се пита той, пробвайки се да разбере дали е въшка „ като всички останали, или човек “? 23-годишният юноша убива остарялата лихварка с секира поради честен опит, а закононарушението му се оказва по-лошо от най-ужасяващите му кошмари.
Достоевски в никакъв случай не се пробва да задоволи масите. Той уголемява границите на жанра, човешките упования и упоритости. „ Престъпление и наказване “ е най-хубавият му престъпен разказ с бездънен психологизъм. От самото начало знаем кой кого убива, къде, по кое време, за какво – и даже по какъв начин. И въпреки всичко остава въпрос за един милион, а точно какви са екзистенциалните последици от закононарушението и по какъв начин се живее с всичко това. Достоевски е уверен, че е невероятно да се покаеш, без да минеш по пътя на изкушението и компликациите, вървейки против моралните абсолюти. Човекът, съгласно Достоевски, не е създание, надарено с разсъдък и логичност, а създание, което умишлено стига до крайности.
„ Братя Карамазови “
Юрий Мороз/ “Колибри “, „ Централ Партнершип “, 2009
Никой не владее изкуството да задава въпроси за положителното и злото по-добре от Достоевски. Но точно тези „ проклети въпроси “ разчупват ледовете. „ Що е пъкъл? “ Разсъждавам по този начин: „ Страданието, че към този момент не можеш да обичаш “, написа Достоевски в „ Братя Карамазови “, последният му разказ със сюжет, разказващ историята на едно ликвидиране. Това е едно произведение за вярата, свободата и фамилията.
Достоевски деликатно преглежда душата на всеки воин, било то ужасния Фьодор Карамазов или прочувствено нестабилния Митя Карамазов, като обрисува много тъмен портрет на съветската психика. Защо героите на Достоевски минават през нови метафизични трансформации единствено при рискови условия, сред живота и гибелта, в едно падение по вертикалата на морала? Може би тъй като единствено в този значим миг те най-сетне и за първи път поглеждат на себе си откровено… но единствено с цел да изкрещят в обезсърчение.
Писателят-новатор има наистина „ детективски “ ум и използва „ базовите инстинкти “ на героите си, както и техните недостатъци, с цел да изясни метафизичната природа на света. В „ Братя Карамазови “, красиво написан разказ с необикновен сюжет, Достоевски преглежда етичните лица на едно зле функциониращо съветско семейство. Франц Кафка, почитател на „ Братя Карамазови “, назовава Достоевски „ кръвен родственик “ и не инцидентно. Въпреки че са 100-процентови руснаци, героите на Достоевски са универсални в своите паники, проклетия и бедност, като минават през прочувствен пъкъл в безспирното си търсене на морална независимост и религия. Много тъпо, че Достоевски умира, оставяйки единствено първата (и по-малка) част от „ Братя Карамазови “.
„ Идиот “
Владимир Бортко/ “Телефильм “, 2003
В романите на Достоевски има доста драматизъм, а небесата готвят неизбежни стихии. Така че не очаквайте благополучен край по холивудски. Достоевски е най-запленен от най-уязвимата част от обществото. Той дава гласа на бедните, болните и новобранците. В „ Идиот “ писателят изследва любовта и съжалението, гордостта и подлостта, щедростта и милостта. „ Състраданието (…) е най-важният и може би единственият закон на битието на цялото човечество “, написа Достоевски в романа си.
Княз Лев Николаевич Мишкин – основният воин, е мъж без бъдеще, епилептик и наивник, който е прекомерно благ и неуместно детски, което прави оцеляването му в Руската империя много мъчно. Както младата газела е плячка за хищните, по този начин и княз Мишкин е „ Идиот “ обречен в свят, който принадлежи на смелчаци като Парфьон Рогожин.
Както самият Достоевски отбелязва, за основаването на княз Мишкин, той се въодушевява от Христос и Дон Кихот. Достоевски несъмнено знае по какъв начин да избира идолите си. В облика на княз Мишкин има и някои автобиографични моменти, а самият Мишкин е в действителност един от най-обичаните герои на писателя, който дори „ наследява “ неговата епилепсия. Освен това, когато Лев Николаевич стартира диалог за смъртната присъда в Европа и Русия, той от самото начало разказва възприятията на човек, изпратен на екзекуция. Това е нещо, което Достоевски в действителност изживява!
През 1849 година писателят е задържан за присъединяване си в Петрашевския кръг, съветска група радикални интелектуалци от Санкт Петербург, които подлагат на критика обществената и политическата система на Руската империя, като разискват по какъв начин тя може да се промени. През 1850 година 28-годишният Достоевски (който към този миг към този момент има два оповестени романа – „ Бедни хора “ и „ Двойник “) е наказан на гибел дружно с още 20 членове на придвижването. По необичайно стичане на обстоятелсвата присъдата е анулирана в последния миг. Облекчаването на наказването е голям потрес и се трансформира в спомен за цялостен живот, който Достоевски в никакъв случай няма да не помни.
„ Бесове “
Владимир Хотиненко/ “Нон-стоп продакшн “, 2014
В „ Бесове “ – един необикновен разказ за дяволското прелъщение за възобновяване на света, за демоничното отнемане от силите на злото и разрухата – Достоевски планува разпросранението на нихилизма, хаоса и омразата. Писателят, който прекарва 4 години тежък труд в сибирски затвор, в действителност е набожен и в някаква степен даже ясновидец. „ Всеки член на обществото следи останалите и е задължен да оповестява нагоре. Всеки принадлежи на всички, а всички — на всекиго. Всички са плебеи и в робството си са равни. Клевети и убийства са възможни, само че единствено в краен случай, основното е равенството “, предсказва Достоевски в Бесове. „ Необходимо е единствено нужното — това ще е отсега нататък девизът на земното кълбо. (…)Робите би трябвало да имат управници. Безпрекословно смирение, цялостно нищожество “, написа той.
Достоевски е надълбоко набожен православен християнин, който в творбите си загатва Господ толкоз постоянно, колкото други писатели приказват за времето. „ Вече нуждая се от Бог, тъй като това е единственото създание, което може да бъде обичано вечно “, споделя Достоевски в „ Бесове “. Образът на „ обаятелен дявол “ е основан от Достоевски с безподобен артистизъм. Николай Ставрогин има извънреден разум и болна душа. Той е антигерой, човек с хиляди лица, умопобъркан, манипулатор и коцкар. Руският мъдрец Николай Бердяев счита Ставрогин за „ най-мистериозния “ измислен воин в международната литература.
„ Записки от подземието “
Гари Уолкоу/Renegade Films, Walkow-Gruber Pictures, 1995
През 1863 година Достоевски написа тази книга, която се оказва първия екзистенциален разказ. В „ Записки от подземието “ разказвачът задава своя поразително нервозен звук още в началния абзац. „ Аз съм болен човек… Аз съм злобен човек. Аз съм противен човек. “ Водещият съветски лингвист на ХХ в. Михаил Бахтин назовава този фасон на дискурса на Достоевски „ слово с малка врата “. Това е литературна кукла матрьошка, съдържаща пластове и пластове конотации и смисли.
Това е изповедта на един някогашен служител от Санкт Петербург и философска история за същността на човешкия живот; трагична история за природата на нашите стремежи и драма за болната връзка сред разсъдъка и бездействието. „ Подземният човек “, лишен от име или фамилия, спори със своите мислени и действителни съперници и разсъждава върху аргументите за човешките дейности, напредъка и цивилизацията. Параноичен, патогенен, презрян, безпаричен, той е отшелник, който най-вече се опасява да не бъде открит. След като прочита „ Записки от подземието “, създателят на „ Бог е мъртъв “ – Фридрих Ницше, признава, че Достоевски е „ единственият психолог, от който имам какво да изучавам “.
създател: ВАЛЕРИЯ ПАЙКОВА
източник: bg.rbth.com
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ