Искаш ли да пием кафе, докато съм в София?“. Наскоро мой

„ Искаш ли да пием кафе, до момента в който съм в София? “.
Наскоро мой другар задава този почтен въпрос на своя позната и получава къс, само че за сметка на това безапелационен отговор: „ Ама аз си имам другар! “. Тази обстановка е толкоз публикувана, че се е трансформирала в тематика за вицове.
Ако обаче се замислиш по кое време е верният миг и кой е верният метод да съобщиш за връзката си на човек, за който не знаеш дали има или няма романтичен/сексуален интерес към теб, в действителност няма да можеш да отговориш нито бързо, нито еднопосочно.
Защо е мъчно ли? Ами тъй като има прекалено много незнайни величини.
Когато следва да излезеш с представител на пола, който те притегля – изключително в случай че ще е излизане за пръв път – в действителност няма по какъв начин да си сигурен това среща ли е или просто неангажиращо кафе, разходка или бира.
Няма по какъв начин да си сигурен, тъй като без да познаваш индивида задоволително, постоянно ти самият не знаеш каква тъкмо предпочиташ да бъде задачата на излизането. Нито има по какъв начин да си убеден в желанията на отсрещната страна. Не би било изключително съответно и да попиташ: „ Ти в този момент на среща ли ме каниш? “, без значение на какъв отговор се надяваш и какъв е същинският отговор.
В случай че ти самият си във връзка, би следвало да се допуска, че ползата ти към индивида, с който ще излизаш, не е от сантиментално или полово естество. Би следвало, без обаче да е норма – има отворени връзки, а има и лъжливи хора, или пък такива, които в никакъв случай не биха прекратили актуалната си връзка, в случай че идната към този момент не ги чака с погача, бъклица и мерудия.
Ако въпреки всичко приемем, че си щастливо привързан моногамен човек, тогава идва ред на идващото чудене – какво желае този, който те е поканил да излезете. И в случай че желанията ви се разминават, по какъв начин би могъл да поддържаш непосредственост с този човек, без да го подвеждаш в нереалистични упования.
Възможно е, несъмнено, и той да не желае от теб нищо повече от кафе и прелестен диалог. В този случай пък би било малко комично да правиш предварителни разяснения, сякаш няма по какъв начин индивидът да не е бясно влюбен в теб или най-малко устойчиво „ загорял “.
Нека разгледаме три вероятни сюжета.

Първият сюжет: „ Здрасти! “ – „ Имам си приятел/ка! “
Това е малко като да се обявиш всичко коз, преди останалите в раздаването още да са си видели дори боите.
Държиш да има откровеност и конкретика през цялото време – това е ясно. Възможно е и индивидът отсреща просто да ти е противен и да не искаш да те занимава със себе си по никакъв мотив, та да използваш колегата си (съществуващ или не) като опрощение да се измъкнеш от евентуалния нежелателен контакт. Разбираемо е, въпреки че в полза на честността би било по-добре да споделиш откровено с индивида, че нямаш предпочитание да излезеш с него и да му дадеш противоположна връзка за какво. На пръв взор наподобява обидно, само че е по-полезно в дълготраен проект.
Представи си, че към този момент 10 души не желаят да излязат с него по същата причина, само че всички го оставят с усещането, че е просто тъй като имат връзка. А единствено в случай че нямаха, ехе-е-е…
Във всички други случаи е малко рисково „ Имам си приятел/ка “ да е първото-второто ти изречение. Освен в случай че не си изцяло уверен в възприятията на индивида към теб или не е някогашният ти сътрудник, за който подозираш, че ще желае да се съберете.

Вторият сюжет: „ Този филм е доста готин, приятелят/приятелката ми също го хареса много! “
Или повърхностно проникване на колегата в инцидентно изречение, тъй че да стане ясно съществуването на подобен, без да се натрапва и да звучи като „ Бягай на 100 километра от мене, аз съм обвързан/а! “.
Генерално по този начин май би било най-чисто и най-честно. Освен в случай че не го направиш по някакъв неуместно изкуствено звучащ метод. Или не чакаш година-две, преди да споменеш тематиката, до момента в който индивидът, с който излизаш, в това време към този момент си е изпил сока от филм и е почнал да измисля имена за бъдещите ви деца.

Третият сюжет: Мълчанието на агнетата
Именно разновидността с радио тишината е алтернатива номер 3. И в действителност е извънредно задническа постъпка. Дълго съм се чудила дали неспоменаването, че си във връзка, е по-неуважително към колегата ти или към индивида, с който излизаш, и още не съм стигнала до умозаключение.
Благодарение на обществените мрежи, в съвременността човек елементарно би могъл да се ориентира дали си във връзка или не, в случай че демонстрира интерес към теб. Дори и без профилът ти да се споделя „ Янко и Станка Георгиеви “ и да съдържа профилна фотография на едноименните, информацията за статуса ти на обязаност несъмнено лъщи по един или различен метод през изявления, мнения и лайкове.
А в случай че не това – то си проличава по самия ти модел на комуникиране. Например: пишеш на някого по през целия ден, обичайно изчезваш за няколко часа вечер, и евентуално продължаваш с писането, откакто половинката ти е заспала.
И приказваш за екскурзии и събития в първо лице, само число, без в никакъв случай да споменаваш с кого си бил там, нищо че другояче споделяш с индивида всеки един малък подробност от живота си.
Хм-м, за какво ли?
Ако си във връзка и излизаш с някого, пред който изрично не искаш да споменаваш, че си във връзка, в действителност е добре да се замислиш над повода. За теб самия е добре, даже в случай че оставиш настрани коректността към другите.

Иначе верният миг да оповестиш статуса си е условен.
Колкото и да сбъркаш, няма да сбъркаш колкото един прочут, който години наред се правеше, че си няма другарка, аз бях наясно от първия ден на познанството ни и най-после ми се наложи иронично да го попитам „ На приятелката ти хареса ли ѝ? “, когато разказваше за последното си (им) пътешестване.
Ако с индивида отсреща ви свързва другарство, всеки миг е добър да споделиш за връзката си – даже да се получи конфузно, ще имате още една история, на която да се хилите след време.
Ако имате усеща и са взаимни, тази тематика ще докара след себе си други въпроси и рано или късно ще би трябвало да им отговорите, само че ще съжалявате повече, в случай че не сте го създали.
А при положение, че сантименталният интерес е единствено от едната страна, без значение от коя – никой миг в никакъв случай няма да се усети като верен.