България не е мишена за Русия. Но това може да се промени, каза руският посланик
Искането на Русия НАТО да се върне към границите си от преди 1997 година все още не визира България. Това сподели посланичката на Русия в България Елеонора Митрофанова пред Нова телевизия във вторник.
Повод за коментара ѝ беше напрежението по границата сред Украйна и Русия, където Москва е струпала. През декември предходната година Русия пред Запада като изискване за деескалация в връзките с Украйна. Едно от тях беше да бъде спряно "изпращането на контингенти и оръжие във всички страни, които не са били членове на НАТО до май 1997 година " Сред тях са България и Румъния, които се причислиха към Алианса през 2004 година
"Не става въпрос страните, които са влезели в НАТО след 1997 година, да излязат от НАТО. Става дума за извеждането на военните контингенти, бази и стратегическите оръжия на територята, лимитирана от 1997 година ", сподели Митрофанова във вторник. По думите ѝ настояването въобще не визира България и тя "не е цел ", само че това може да се промени, в случай че в нея бъдат разположение военни бази и стратегически оръжия, ориентирани към Русия, сподели Митрофанова.
"Румъния ненапълно е наранена от това, безспорно ", уточни обаче посланичката на Русия.
Тя дефинира като "много вярно " държанието на българското държавно управление, което по думите ѝ "не се изрича изключително внезапно по този мотив и не се пробва да играе на тези игри ".
На въпрос дали настояването за евакуиране на непознати контингенти се отнася и до краткотрайното наличието на бойци от страни на НАТО, Митрофанова сподели, че въпросът не е обсъждан в такива елементи.
По-рано този месец Министерството на външните работи на Русия заяви, че настояването за евакуиране на "силите на НАТО ":
"Един от опорните детайли на нашата самодейност е съзнателно дефиниран пределно ясно и не позволява каквито и да е двусмислени тълкувания. Става дума за евакуиране на непознати сили, техника и въоръжение, както и други стъпки за възобновяване на конфигурацията от 1997 година на територията на страните, които тогава не са били членове на НАТО. Това се отнася и за България и Румъния ", пишеше в формалната позиция.
България е член на НАТО от 2004 година. С приемането на страната в Северноатлантическия пакт, българските войски на процедура са част от силите на НАТО. В страната има 4 взаимни военни уреди със Съединени американски щати, за което двете страни подписаха съглашение през 2006 година Това са военновъздушните бази в Граф Игнатиево и Безмер, складова база до Айтос и полигон до Ново село край Сливен.
В тях на ротационен принцип идват от няколкостотин до няколко хиляди американски военнослужещи. На българска територия постоянно се организират учения дружно със съюзнически страни, за които също идват военни от други страни от НАТО. На територията на страната обаче няма бази, които да са публично на НАТО или на друга страна от Алианса.
Повод за коментара ѝ беше напрежението по границата сред Украйна и Русия, където Москва е струпала. През декември предходната година Русия пред Запада като изискване за деескалация в връзките с Украйна. Едно от тях беше да бъде спряно "изпращането на контингенти и оръжие във всички страни, които не са били членове на НАТО до май 1997 година " Сред тях са България и Румъния, които се причислиха към Алианса през 2004 година
"Не става въпрос страните, които са влезели в НАТО след 1997 година, да излязат от НАТО. Става дума за извеждането на военните контингенти, бази и стратегическите оръжия на територята, лимитирана от 1997 година ", сподели Митрофанова във вторник. По думите ѝ настояването въобще не визира България и тя "не е цел ", само че това може да се промени, в случай че в нея бъдат разположение военни бази и стратегически оръжия, ориентирани към Русия, сподели Митрофанова.
"Румъния ненапълно е наранена от това, безспорно ", уточни обаче посланичката на Русия.
Тя дефинира като "много вярно " държанието на българското държавно управление, което по думите ѝ "не се изрича изключително внезапно по този мотив и не се пробва да играе на тези игри ".
На въпрос дали настояването за евакуиране на непознати контингенти се отнася и до краткотрайното наличието на бойци от страни на НАТО, Митрофанова сподели, че въпросът не е обсъждан в такива елементи.
По-рано този месец Министерството на външните работи на Русия заяви, че настояването за евакуиране на "силите на НАТО ":
"Един от опорните детайли на нашата самодейност е съзнателно дефиниран пределно ясно и не позволява каквито и да е двусмислени тълкувания. Става дума за евакуиране на непознати сили, техника и въоръжение, както и други стъпки за възобновяване на конфигурацията от 1997 година на територията на страните, които тогава не са били членове на НАТО. Това се отнася и за България и Румъния ", пишеше в формалната позиция.
България е член на НАТО от 2004 година. С приемането на страната в Северноатлантическия пакт, българските войски на процедура са част от силите на НАТО. В страната има 4 взаимни военни уреди със Съединени американски щати, за което двете страни подписаха съглашение през 2006 година Това са военновъздушните бази в Граф Игнатиево и Безмер, складова база до Айтос и полигон до Ново село край Сливен.
В тях на ротационен принцип идват от няколкостотин до няколко хиляди американски военнослужещи. На българска територия постоянно се организират учения дружно със съюзнически страни, за които също идват военни от други страни от НАТО. На територията на страната обаче няма бази, които да са публично на НАТО или на друга страна от Алианса.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ