Искането на президента за референдум за еврото и състоянието на

Искането на президента за референдум за еврото и положението на българското правораздаване разяснява за БНР правният специалист Иван Брегов.

" От позиция на правото, можем да кажем относително малко. Но да забележим обстоятелствата: Радев направи политическо послание, на каквото той има право. Оттам стартира политическа ескалация. Както добре знаем, един политически набор постоянно желае да импийчва Радев и се стартира далавера. След това настъпи моментът, в който Наталия Киселова, като ръководител на Народното събрание, отхвърли да допусне настояването му. И тя направи това със собствен инициативен акт, като ръководител на Народно събрание.

Какво ще желае Радев да бъде тълкувано: дали може да има референдум по тематиката България да ревизира интернационален контракт, какъвто е договорът за присъединение на България и Румъния към Европейския съюз? Или Радев ще желае пояснение за това какви са пълномощията на Народно събрание и неговия ръководител – ние не знаем до този миг. Обаче можем да кажем какъв е правният резултат от всичко това. "

Радев с този си ход не може да спре процеса по присъединение на България към еврозоната.

" Тоест, това е към този момент единствено на равнището на политиката, на държавното ръководство на конституционното право. Актът на Радев е без значение. Действието на Наталия Киселова, като ръководител на Народно събрание, не може единствено по себе си да бъде оспорвано пред Конституционен съд, съгласно мен, тъй като Конституцията споделя, че се оспорват актовете на Народно събрание и решенията на Народно събрание, само че не и на ръководителя. Какво ще каже като пояснение Конституционен съд, следва да забележим. Така че дотук с правния коментар на този въпрос. "

А когато госпожа Киселова не позволява гласуването на сходно нещо, това не носи ли след себе си някаква заплаха за демократичните процеси в страната?

" По времето на Цецка Цачева, когато беше отправено искане за референдум по въпросите на устройството на правосъдната власт с съпроводените нужен брой подписи, т.е. с доста по-висока гражданска и обществена легитимност, тя не позволи това. Замота го в комисии, постъпи по един много противоречив метод. Това беше също деяние, противоречиво по своя темперамент. Но въпреки всичко си мисля, че има доста огромна разлика сред това да отправиш искане за референдум, зад което стоят хиляди подписи на български жители (условие, което отговоря на закона за директното присъединяване на гражданите), и до това да направиш един обезверен политически ход от страна на президентството. Моят сътрудник, икономистът Петър Ганев, даде доста прекрасен образец: казусът сега не е дали ще има женитба, въпросът със сватбата сме го минали, към този момент сме на процеса къде ще стоят гостите.

Ако акцията на Министерството на финансите и на предходните държавни управления по въпроса за еврото беше мудна, Радев имаше опция да насърчи тази акция. В един миг той се яви на политическата сцена в един петъчен следобяд и сподели: " Аз нуждая се от политическо деяние ", без да даде никакъв подтекст. Искането му е неиздържано откъм правна страна и лишено от стопански претекстове. Тоест никой не е аргументирал съществено това негово политическо деяние.

Г-н Радев обича да злоупотребява с общественоважни темиРадев доста бърка държанието на държавен глава с държанието на политик, който ще прави кариера. Чувството му за лично оцеляване и политическо предимство е по-силно от възприятието му за държавен глава. "

Обединител...

" Не е належащо да е обединител. Ние нямаме политици обединители. Имаме главно политици разединители, само че не желая да приказвам за политика, тъй като не е моя работа. Ще кажа единствено следното: Дотук всичките политически разединители стояха под шапката на това България да бъде от западната страна на ценностния порядък, който подсигурява собствеността, персоналния живот и достолепието на българските жители. Когато се явява политик, който слага тази сигурност под подозрение, мотивирайки се с инфлация и цени, ми се коства нискокачествена политика. "

Господин Радев сподели, че е взел решението за референдума в този момент, а не преди, тъй като в закона за присъединението няма никакви дати, а единствено условия и процедури.

" Процедурата по присъединението ни към единната европейска валута е задвижена още с контракта за присъединение и с множеството старания, които бяха осъществени през последните години. Включително и от служебните държавни управления на господин Радев. България се готвеше за конвергентен отчет от доста дълго време, още от момента, в който влязохме в чакалнята (ERM II).

Да не забравяме, че преди две години България доближи най-високия стопански растеж, постигайки най-голям Брутен вътрешен артикул на глава от популацията в новата си история от 1878 година насам. И отново ще отворя един исторически подтекст. Мечтата на цар Фердинанд е била българският лев да влезе в Златния валутен съюз на Европа, с цел да може 20-те български лв. да бъдат отсечени в злато и да имат същия статут, какъвто са имали 20-те френски франка или 20-те гръцки драхми. Това Фердинанд не съумява да го реализира, тъй като настъпват няколкото национални произшествия, Първата международна война и сериозна, дълбока международна икономическа рецесия. Разпада се валутният съюз и България в никакъв случай не покрива този стандарт.

За първи път в новата ни история България е на път по стопански и инфлационни критерии да покрие висок стопански стандарт. Друг въпрос е дали покрива правния аршин. И вместо Радев да приветства този развой, той се явява някакъв разединител, който гони личното си политическо его и политическо оцеляване. Ами да хвърли мандата на президента и да слезе на територията на политиката тогава.

Да си представим следното: Тези, които не желаят евро, остават в българския лев, обаче отвързваме лв. от валутния ръб. И оставаме на всичките същински сили на българския лев да се котира към всички останали котируеми интернационалните валути. Да забележим тогава какъв брой от тези български жители, фенове на лв., ще държат личните си спестявания и разполагаеми средства в български левове. Нека да опитаме това пробно за месец. Да забележим какъв ще е процентът на хората, които стискат левчета. Едно време, когато се редяха на опашки пред чейнджбюрата през 90-те, всички го разбираха. После, когато се редяха на опашки пред касите на КТБ, всички го разбираха. И мисля, че когато се опре до собствеността и парите, всички се усещат. "

Борислав Сарафов и субективното чувство на общество

" Г-н Сарафов доста добре знае какво приказва. Лошото е, че всички тези противоречиви фигури в правораздаването доста добре използват лексиката на хората, които дълги години се пробват да реформират българското правораздаване. Което пък е най-проблемният възел в българската страна, в случай че преглеждаме трите управляващи.

В правосъдната власт е най-големият парламентарен хаос. Моето обективно чувство е, че България за първи път след ченгето Иван Гешев ще има жандарм за основен прокурор, който е бил пазач и крадец от " Осемте джуджета " “. Г-н Сарафов е единствено маша в ръцете на две политически централи. И те доста добре знаят по кое време да изкарат на сцената господин Сарафов и по кое време да го пернат. Той ще има ориста най-вероятно на Иван Гешев и аз не желая да съм на неговото място. Защото отстраняването на Иван Гешев не стана със законово плануваните учредения, каквито голям брой имаше в неговия къс и презрян мандат, а стана тогава, когато ГЕРБ и Движение за права и свободи взеха решение да се отърват от него.

Той през днешния ден е на тази позиция, само че на 21 юли изтича 6-месечният период с последните промени на Закона за правосъдната власт и би трябвало да не е на тази позиция. Да забележим до тогава дали Народното събрание още веднъж няма да промени Закона за правосъдната власт, тъй че да услужи на господин Сарафов да е основен прокурор, тъй като и тази заплаха я има. "

Това е вашето " обаче "...

" Вече всичко е обаче. Ние живеем в среда, в която за последните 15-20 години имахме няколко талази. Вълните, в които множеството ченгета станаха прокурори. После от прокурори законът даваше опция да преминат в съда. Така те превзеха, първо, прокуратурата, развъдиха се там. Завладяха съда, – и там се развъдиха. Много добре подмениха персоналния състав на българското правораздаване. Ако си спомняте речта на Лозан Панов при 125-ата годишнина на Върховния касационен съд от декември 2015 година, тя доста обективно предсказа какво ще се случи. Уви, мога да кажа, че нашата правна общественост, нашето общество, политическа класа и прореформаторски кръгове на правораздаването умеят доста добре да водят война между тях. Днес Лозан Панов е в небитието – за жалост, тъй като това беше фундаментално значима фигура от политическата ни и правната ни реалност, която изпадна, тъй като не беше добре оценена. Изпадат и други основни хора. А господин Сарафов, който е учил за стражарин, мисля, в Школата в Симеоново, ще бъде основен прокурор. Това е контрапунктът на българската реалност. "

Съдебната система, на която можем да разчитаме

" Имаме правосъдна система, на която по тежките проблеми, които не касаят лица от високите етажи на властта, от високите мутренски стопански кръгове, можем да разчитаме. Опре ли се обаче до ползите на тези лица, ние оставаме беззащитни. Беззащитността на тази система доста елементарно се ревизира по проблема на арбитър Владислава Цариградска. Беше заплашван български арбитър. Беше му нарушаван по всевъзможен метод професионалният статус и гаранцията, която би трябвало да му даде законът. И до ден-днешен прокуратурата на господин Сарафов до средата не е довела това следствие. Ако не всички са равни пред едно правораздаване, то какво правораздаване е това? ".