Искането на президента Румен Радев за произвеждане на национален референдум, свързан с въвеждането на еврото, не успя да влезе за разглеждане в Народното събрание (НС). Според медийните публикации, основната причина за недопускането на предложението е абсурдно кратко закъснение от 34 секунди при подаването на необходимите документи в деловодството на парламента.
Формален Срок Срещу Политическа Воля
Случаят създаде сериозно напрежение между Президентството и парламентарното ръководство. Според Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, президентът трябва да внесе своето искане за референдум в определен срок след произнасянето на Конституционния съд (КС) по казуса. Президентската администрация е подала документите, но 34 секунди след изтичането на крайния законов срок.
Парламентарните служби са приложили стриктно формален подход, отказвайки да регистрират искането поради това минимално закъснение. Този акт предизвика вълна от критики от страна на поддръжниците на допитването, които го определиха като преднамерен технически саботаж, целящ да блокира обсъждането на чувствителния въпрос. Критиците на парламентарните служби повдигнаха въпроса за това, доколко стриктно се спазват подобни минимални времеви граници при други законопроекти и внесени документи.
Съдебен Фон и Обстановката в НС
Ситуацията се усложнява от факта, че това е вторият опит на президента да инициира дебат за референдум, който беше отхвърлен от председателя на парламента Наталия Киселова (позовавайки се на КС). Ден преди инцидента със закъснението, Конституционният съд (КС) се произнесе с важно тълкувателно решение, което на практика ограничава правомощията на председателя на НС еднолично да блокира искания за национални референдуми, и поставя отговорността за преценката изцяло в ръцете на Народното събрание, съгласно чл. 84, т. 5 от Конституцията.
Въпреки че КС даде зелена светлина за парламентарно обсъждане, техническият пропуск от 34 секунди стана формалната пречка, която не позволи на искането на Радев да бъде включено в дневния ред на депутатите. Този правен казус създаде прецедент за това как формалните процедури могат да надделеят над политическата воля и обществения интерес.
Референдумът за Еврото – Големият Политически Сблъсък
Предложението на президента Радев беше свързано с провеждането на допитване относно приемането на еврото през 2026 г., което е тема с изключително висок политически и обществен заряд. Това е вторият голям опит за референдум по този въпрос, след като през 2023 г. мнозинството в НС отхвърли сходно предложение на партия „Възраждане“. Дебатът за приемане на еврото разделя българското общество, като поддръжниците на Радев настояват за суверенен избор по въпроса, докато управляващите партии твърдят, че членството в еврозоната е национален стратегически приоритет.
Критиците на президента твърдят, че той използва въпроса за еврото, за да мобилизира поддръжниците си и да поддържа остра политическа конфронтация с управляващото мнозинство, целяща да дестабилизира правителството. Поддръжниците му обаче настояват, че референдумът е демократична необходимост и че гражданите трябва да имат право на глас по въпроси с дългосрочно икономическо въздействие.
Последици и Политически Реакции
Недопускането на искането поради техническия пропуск предизвика остри реакции в политическите среди. Представители на президентството заявиха, че ще търсят правни и политически пътища за преодоляване на ситуацията, като отново ще сезират компетентните органи, включително и Върховния административен съд (ВАС) за оспорване на отказа за регистрация. От друга страна, управляващите партии призоваха президента да спазва стриктно законите и сроковете, като намекнаха, че формализмът е от съществено значение в държавното управление и не може да бъде пренебрегван.
Случаят с 34-те секунди закъснение се превърна в символ на политическата нетолерантност и напрежението в институциите, и вероятно ще бъде използван активно в предстоящите политически кампании. Той повдига и въпроса за това дали процедурните правила трябва да бъдат прилагани с такава абсолютна строгост, когато става въпрос за прякото участие на гражданите в управлението, което е основен демократичен принцип.
