Бюджетната комисия обсъжда искането на правителството за нов размер на дълга до 3,8 млрд. евро
Искането на държавното управление да получи право да поеме нов дълг в размер до 3,8 милиарда евро още преди приемането на държавния бюджет за 2026 година ще бъде прегледано на първо четене от парламентарната бюджетна комисия като част от следващите промени в удължителния закон.
Първоначално концепцията беше импортирана от депутати от Прогресивна България, само че след рецензии от опозицията, че сходна смяна не може да бъде направена по този ред и опонира на Конституцията, текстовете бяха оттеглени.
Впоследствие предлагането беше импортирано публично от Министерския съвет.
До момента България към този момент е поела 1,41 милиарда евро дълг от вътрешния пазар, с който са покрити падежиращи остарели отговорности.
В законопроекта на кабинета, подписан от премиера Румен Радев, се планува нарастване на лимита за външно финансиране. Като претекст е посочена нуждата от обезпечаване на средства за планове по Плана за възобновяване и резистентност.
Осигуряването на нужния финансов запас е основно изискване, с цел да не бъдат забавени действия, свързани с модернизацията на инфраструктурата, дигитализацията, енергийната успеваемост и други предпочитани посоки, заложени в проекта.
Освен това Народното събрание ще би трябвало да се произнесе и по второ значимо финансово предложение – опцията България да се възползва от заем по европейския механизъм SAFE. Предвижда се страната да получи до 3,2 милиарда евро от Европейската комисия, които да бъдат ориентирани към вложения в областта на защитата.
Механизмът SAFE е част от напъните на Европейския съюз за усилване на отбранителните качества на страните членки посредством обезпечаване на по-благоприятни условия за финансиране на планове, свързани с модернизацията на въоръжените сили, придобиването на техника и развиването на отбранителната промишленост.
Очаква се предложенията да провокират сериозен спор измежду народните представители. Поддръжниците им акцентират нуждата от навременно обезпечаване на средства за стратегически вложения и осъществяване на поетите задължения към Европейския съюз. Критиците обаче евентуално ще слагат въпроса за възходящата задлъжнялост на страната и дълготрайното отражение върху обществените финанси.
След разискването в бюджетната комисия решенията би трябвало да бъдат прегледани и гласувани в пленарната зала на Народното събрание.
