Искането на оставката на генерал Стефан Янев показа, че това

Искането на оставката на военачалник Стефан Янев сподели, че това българско държавно управление не е независимо. Твърде „ съобразително “ е то. Простичко казано – подчинено.

Тъжно ми е, само че какъв брой от българските държавни управления в моя живот бяха независими? Много малко или пък николко.
Преди питаха Москва, в този момент питат Вашингтон. Режимът на координиране е еднакъв. Обаждаш се и питаш дали индивидът става, и те ти споделят.
Не бил споделил „ война “ военачалник Янев, а военна интервенция. Някой мисли ли съществено, че това е повода за махането му? Аз – не.

Причината е, че в този миг на поста Министър на защитата би трябвало да застане натовец с ястребови пера, който да заръча и нови оръжия, и войски да предложения, и да направи, както си му е редът, каквото му кажат. За наше положително, несъмнено – вечно за наше положително.

Изобщо не ни е необходим човек, който ще вземе да ти мисли каква цена ще платим ние – елементарните хора в България, къде сме въобще в тая гюрултия и дали някой не ни върти като дървени човечета на ластик.

Случващото се в Украйна е извънредно – война е, и то жестока, експанзия, безсмислие, смут. Особено опасността за приложимост на нуклеарно оръжие е полуда, която няма равна на себе си. Освен хвърлянето на атомните бомби в Хирошима и Нагазаки. Те към този момент нямат аналог.

Путин е отвън надзор и тези му дейности би трябвало да бъдат наказани, обаче и НАТО можеше да не продължава с безкрайните си разширявания. Както е почнало, НАТО в околните години може да одобри с изключение на Индия, Нова Зеландия и Северния полюс, а най-после – и противоположната страна на Луната. И все поради закани от Русия и Китай.

НАТО и западните политици можеха да се вслушат в страховете на Москва и да озаптят разбеснелите се националисти в Украйна. Тези същите демократични хубавци от ръководството на Украйна направиха в продължение на десетилетия огромни закононарушения против рускоезичното население, само че Западът си затваряше очите. Двойните стандарти станаха тройни и четворни. Косово може, Донецк и Луганск – не.

Путин прави закононарушение, само че да считам, че Зеленски е воин, не мога.
Изпитвам болежка – дълбока болежка за убитите, ранените и потърпевшите във войната и от двете страни. А за бежанците – кръв ми капе от сърцето. В моето семейство има бежанци от Беломорска Тракия и тяхната история е почтена за кървясъл разказ.
Сега едните бягат към Европа, другите – към Русия. Всеки с раните и нещастията си.
А България къде да побегне? Кой да мисли за нея?
Генерал Янев се опита да го направи и изчезва към този момент от политиката.
Но тези, които си мислят, че като го отстраняват, си вземат решение персонални проблеми и укрепват позициите си пред който би трябвало, скоро ще схванат, че са се лъгали.

Нямам никаква концепция дали военачалник Янев счита да взе участие по-нататък в политиката – аз заставам настрана от това.
Но политиката към този момент има потребност от хора като него.

Николай Милчев