Задължителна ваксина? А нима това слага край на пандемията
Искаме ли наложителна имунизация? Ще последваме ли образеца на Австрия? Новото немско държавно управление още не си е изработило единна позиция по въпроса, опозиционните християндемократи също към този момент умуват. С две думи: обрисуват се вълнуващи диспути. Та нали в последна сметка – без каквото и да било пресилване или възторг – въпросът е на живот и гибел.
Кой ли въобще е предполагал, че пандемията ще продължи толкоз дълго? Нека да си напомним огромните обещания, че когато имаме ваксини, злото бързо ще бъде прогонено. Днес целия свят към този момент знае, че това беше гигантска илюзия. Просто тъй като вирусът непрестанно мутира, а имунизациите обезпечават доста по-слаб и по-кратък имунитет от предстоящото. Онагледява го разновидността Омикрон: разновидността, която завладя целия свят.
Мненията се меняха непрекъснато
Първоначално множеството немски политици се оповестиха срещу наложителната имунизация. Сред тях беше и вирусологът Карл Лаутебрах, настоящ министър на опазването на здравето. Но настройките последователно се трансформират. Канцлерът Шолц също първоначално беше срещу, а в този момент поддържа. Като мотив за тази позиция най-често се акцентира нуждата да достигнем по-висок % имунизирани. В момента той леко надвишава 74%.
Но нали при започване на пандемията се споделяше, че за така наречен „ стаден имунитет “ са нужни 60-70 на 100 имунизирани? С появяването на всяка нова разновидност на вируса обаче този % пълзеше нагоре. Сега споделят: за групов имунитет ни трябват 90% имунизирани. Може и да е правилно, обаче тази работа с непрестанно покачващите се проценти породи у хората големи подозрения в спешния мениджмънт на управниците.
Добре, дано забележим по какъв начин наподобява ситуацията сега. Броят на новите инфекции ежедневно пораства, само че броят на тежките случаи стремглаво спада. Особено значим индикатор е спадането на пациентите с COVID-19, настанени в интензивно поделение. През декември те бяха 5000, през днешния ден броят спадна на половина. Причината се знае: Омикрон е доста по-заразен, само че по-малко рисков от предшестващите го разновидности.
Най-известният немски вирусолог Кристиан Дростен даже към този момент споделя, че вирусът би трябвало да бъде „ пуснат на независимост “ – просто тъй като не може популацията още веднъж и още веднъж да бъде подлагано на имунизации. Казва го в миг, в който към този момент е ясно, че сертифицираните до момента ваксини не оказват помощ изключително против Омикрон. И все пак интензивните апели към хората да си поставят бустерни дози не престават. Аргументът гласи: бустерът защищава от тежко протичане на болестта.
Още не знаем по кое време навръх пазара ще излезе сигурна и ефикасна ваксина против Омикрон. Шефът на BioNTech Угур Шахин се надява, че през март ще я имаме. Но до момента угаснаха толкоз доста очаквания, че най-добре да не се доверяваме сляпо на такива обещания. А какво ли ще стане, когато се появи идната разновидност на ковид? И когато ни потрябва отново нова ваксина?
За милиони това е ежедневие: заразяват се техни близки другари, сътрудници, неведнъж – даже откакто са получили бустерна имунизация. Може ли освен това състояние да се разчита на обещания? „ Зелените “ документи внезапно се оказаха годни единствено 9, а не 12 месеца. Бустерната доза в началото трябваше да се инжектира най-рано половин година след втората, в този момент обаче и този период беше скъсен.
Съмнения и паники
Дори у доста имунизирани хора всичко това към този момент поражда паники и подхранва подозрения. Тъй че надали е доста добра концепция тъкмо в тази объркана обстановка да въвеждаш наложителни ваксини. Досегашният опит просто демонстрира, че по-високият % имунизирани не води автоматизирано до затихване на пандемията. Освен това мнозина несъмнено ще предпочетат да си заплащат санкциите, вместо да се имунизират. А на всичкото от горната страна можем да чакаме и лавина от правосъдни тъжби.
Очевидно навлизаме в горещата фаза на полемиката за и срещу наложителната имунизация. Привържениците ѝ желаят да реализират задачата си до март. Те знаят, че болшинството към този момент е преуморено от пандемията и ще ги поддържа. Въпреки това обаче те би трябвало да подтиснат разбираемото неспокойствие и умерено да претеглят плюсовете и минусите. Несериозно е да се гласоподава единствено по вътрешен глас и поради публичното мнение. Решението би трябвало да се вземе по съвест. И още нещо. На фона на ширещата се неустановеност дано да напомним, че напълно не е наложително да се вкара наложителна имунизация. Просто и отсега нататък може да се разчита на свободната воля на хората.
Автор Марсел Фюрстенау
https://fakti.bg/
Кой ли въобще е предполагал, че пандемията ще продължи толкоз дълго? Нека да си напомним огромните обещания, че когато имаме ваксини, злото бързо ще бъде прогонено. Днес целия свят към този момент знае, че това беше гигантска илюзия. Просто тъй като вирусът непрестанно мутира, а имунизациите обезпечават доста по-слаб и по-кратък имунитет от предстоящото. Онагледява го разновидността Омикрон: разновидността, която завладя целия свят.
Мненията се меняха непрекъснато
Първоначално множеството немски политици се оповестиха срещу наложителната имунизация. Сред тях беше и вирусологът Карл Лаутебрах, настоящ министър на опазването на здравето. Но настройките последователно се трансформират. Канцлерът Шолц също първоначално беше срещу, а в този момент поддържа. Като мотив за тази позиция най-често се акцентира нуждата да достигнем по-висок % имунизирани. В момента той леко надвишава 74%.
Но нали при започване на пандемията се споделяше, че за така наречен „ стаден имунитет “ са нужни 60-70 на 100 имунизирани? С появяването на всяка нова разновидност на вируса обаче този % пълзеше нагоре. Сега споделят: за групов имунитет ни трябват 90% имунизирани. Може и да е правилно, обаче тази работа с непрестанно покачващите се проценти породи у хората големи подозрения в спешния мениджмънт на управниците.
Добре, дано забележим по какъв начин наподобява ситуацията сега. Броят на новите инфекции ежедневно пораства, само че броят на тежките случаи стремглаво спада. Особено значим индикатор е спадането на пациентите с COVID-19, настанени в интензивно поделение. През декември те бяха 5000, през днешния ден броят спадна на половина. Причината се знае: Омикрон е доста по-заразен, само че по-малко рисков от предшестващите го разновидности.
Най-известният немски вирусолог Кристиан Дростен даже към този момент споделя, че вирусът би трябвало да бъде „ пуснат на независимост “ – просто тъй като не може популацията още веднъж и още веднъж да бъде подлагано на имунизации. Казва го в миг, в който към този момент е ясно, че сертифицираните до момента ваксини не оказват помощ изключително против Омикрон. И все пак интензивните апели към хората да си поставят бустерни дози не престават. Аргументът гласи: бустерът защищава от тежко протичане на болестта.
Още не знаем по кое време навръх пазара ще излезе сигурна и ефикасна ваксина против Омикрон. Шефът на BioNTech Угур Шахин се надява, че през март ще я имаме. Но до момента угаснаха толкоз доста очаквания, че най-добре да не се доверяваме сляпо на такива обещания. А какво ли ще стане, когато се появи идната разновидност на ковид? И когато ни потрябва отново нова ваксина?
За милиони това е ежедневие: заразяват се техни близки другари, сътрудници, неведнъж – даже откакто са получили бустерна имунизация. Може ли освен това състояние да се разчита на обещания? „ Зелените “ документи внезапно се оказаха годни единствено 9, а не 12 месеца. Бустерната доза в началото трябваше да се инжектира най-рано половин година след втората, в този момент обаче и този период беше скъсен.
Съмнения и паники
Дори у доста имунизирани хора всичко това към този момент поражда паники и подхранва подозрения. Тъй че надали е доста добра концепция тъкмо в тази объркана обстановка да въвеждаш наложителни ваксини. Досегашният опит просто демонстрира, че по-високият % имунизирани не води автоматизирано до затихване на пандемията. Освен това мнозина несъмнено ще предпочетат да си заплащат санкциите, вместо да се имунизират. А на всичкото от горната страна можем да чакаме и лавина от правосъдни тъжби.
Очевидно навлизаме в горещата фаза на полемиката за и срещу наложителната имунизация. Привържениците ѝ желаят да реализират задачата си до март. Те знаят, че болшинството към този момент е преуморено от пандемията и ще ги поддържа. Въпреки това обаче те би трябвало да подтиснат разбираемото неспокойствие и умерено да претеглят плюсовете и минусите. Несериозно е да се гласоподава единствено по вътрешен глас и поради публичното мнение. Решението би трябвало да се вземе по съвест. И още нещо. На фона на ширещата се неустановеност дано да напомним, че напълно не е наложително да се вкара наложителна имунизация. Просто и отсега нататък може да се разчита на свободната воля на хората.
Автор Марсел Фюрстенау
https://fakti.bg/
Източник: svobodnoslovo.eu
КОМЕНТАРИ