Микеле Плачидо ще снима филм у нас?
" Искаме и тук да хвърлим едно семенце. Смятаме да работим по идващия филм тази пролет в Бояна. Тук има чудесни експерти, кинаджии и чудесна кино аудитория. Напролет, до момента в който работим по кино лентата, ще създадем и един концерт с български музиканти. Това ще бъде като един подарък към българската кино аудитория ", споделя артистът.
" Ако младите смятат, че мога да им бъда потребен с нещо, аз ще се веселя, без значение дали са италиански, френски или български реализатори ", сподели Плачидо.
" Снощи имах извънредно приятна среща с Виктор Чучков, който беше помощник на Енио Мориконе. Маестро Чучков прави класическа музика, само че през призмата на един български взор и, в това време, оркестрации на съвременна музика ", описа Плачидо.
ЗА " СЯНКАТА НА КАРАВАДЖО "
" Мисля, че филмът за Караваджо е творбата на моята художествена зрялост. Ако погледнете италианските оперни композитори, множеството от тях пишат своите най-големи шедьоври след 80-годишнините си. Мисля, че музиката в действителност е нещо трансцендентно. Това е най-великото изкуство ", сподели още Микеле Плачидо.
" Искахме да създадем един по-различен филм за Караваджо. Не просто да покажа какъв брой хубав е той, а да опише компликациите на неговия живот ", добавя той.
" Продуцентите от френска страна ми предложиха да си включа във кино лентата с епизодична роля, защото съм известен във Франция. Тогава аз помислих и си избрах ролята на кардинала, тъй като той е един комплициран двузначен персонаж. От една страна, той е познавач на изкуството, а, въпреки това, е нещо като ухажор на някои създатели, може би е имал уязвимост и към Караваджо. Така че той е един забавен и комплициран персонаж, а аз обичам провокациите ", споделя Плачидо.
По думите му филмът за Караваджо е филм за нашето съвремие. " Действието се разполага в една друга ера, само че става въпрос за същото нещо, което е проблем и за нашето съвремие - свободата на мисълта.
Разликата е в костюмите, в декорите, които желаеха доста работа и бяха едно финансово задължение ", изяснява Микеле Плачидо.
ИСТИНСКАТА СТРАСТ
" Аз доста постоянно споделям, че моята пристрастеност е театъра, словото. Моят поминък е киното. Киното е един поминък, който е отворен, отборен поминък, там не е задоволително просто да си режисьор, както в театъра.
Режисьорът единствено управлява един доста огромен екип от хора, който би трябвало да работи дружно. Истинската ми пристрастеност е кухнята. Ако попадна в един италиански ресторант в София, нямам нищо срещу да застана пред печката и да оказа помощ ", споделя Микеле Плачидо.
" Мисля, че това което е значимо да се направи през днешния ден, е това на което съм се посветил - да върнем хората в кината и преди всичко да върнем младежите в кината ", споделя той.
" Аз, макар напредналата ми възраст, не се занимавам единствено с кино. Интензивно се занимавам и с спектакъл, обикалям цяла Италия с турнета, което от време на време е много тежко и изморително. До огромна степен по тази причина много години не съм правил филми, тъй като бях ангажиран най-вече с театъра. Но през това време узря тази концепция за кино лентата за Караваджо ", споделя артистът.
ЗА ЕНИО МОРИКОНЕ И БЪЛГАРИЯ
" Енио Мориконе имаше извънредно високо мнение за българското изкуство - както лирическо по този начин и музикално. Аз самият считам, че в лирическото и музикалното изкуство България е преди всичко в Европа ", споделя Микеле Плачидо.
" С Енио Мориконе се срещнах тъкмо след работата ми по " Октопод ". Той искаше аз да бъда гласът в един набожен, концерт който той правеше. След това се срещахме доста пъти, като последният беше към месец преди да почине. Той искаше още веднъж да декламирам текстове на фона на електронна музика. Това също беше негова пристрастеност - новата музика, опитите и търсене на нещо ново и друго. Той беше едно изключителна персона и аз доста бих се радвал, в случай че този план се реализира и записите от подготовката, в които взе участие и самият той, се разгласяват ", споделя Плачидо.
" Моето отношение към музиката в никакъв случай не е било доста буйно. Като прохождащ сценичен артист се научих най-вече да обичам тишината. Защо тишината? Ето в този момент, да вземем за пример, в случай че се кача на Витоша и създадем запис, в който декламирам стихове, имате моя глас, имате тишината на това място и по-късно естествените звуци, които обгръщат гласа на рецитиращия ", споделя артистът.
" Ако младите смятат, че мога да им бъда потребен с нещо, аз ще се веселя, без значение дали са италиански, френски или български реализатори ", сподели Плачидо.
" Снощи имах извънредно приятна среща с Виктор Чучков, който беше помощник на Енио Мориконе. Маестро Чучков прави класическа музика, само че през призмата на един български взор и, в това време, оркестрации на съвременна музика ", описа Плачидо.
ЗА " СЯНКАТА НА КАРАВАДЖО "
" Мисля, че филмът за Караваджо е творбата на моята художествена зрялост. Ако погледнете италианските оперни композитори, множеството от тях пишат своите най-големи шедьоври след 80-годишнините си. Мисля, че музиката в действителност е нещо трансцендентно. Това е най-великото изкуство ", сподели още Микеле Плачидо.
" Искахме да създадем един по-различен филм за Караваджо. Не просто да покажа какъв брой хубав е той, а да опише компликациите на неговия живот ", добавя той.
" Продуцентите от френска страна ми предложиха да си включа във кино лентата с епизодична роля, защото съм известен във Франция. Тогава аз помислих и си избрах ролята на кардинала, тъй като той е един комплициран двузначен персонаж. От една страна, той е познавач на изкуството, а, въпреки това, е нещо като ухажор на някои създатели, може би е имал уязвимост и към Караваджо. Така че той е един забавен и комплициран персонаж, а аз обичам провокациите ", споделя Плачидо.
По думите му филмът за Караваджо е филм за нашето съвремие. " Действието се разполага в една друга ера, само че става въпрос за същото нещо, което е проблем и за нашето съвремие - свободата на мисълта.
Разликата е в костюмите, в декорите, които желаеха доста работа и бяха едно финансово задължение ", изяснява Микеле Плачидо.
ИСТИНСКАТА СТРАСТ
" Аз доста постоянно споделям, че моята пристрастеност е театъра, словото. Моят поминък е киното. Киното е един поминък, който е отворен, отборен поминък, там не е задоволително просто да си режисьор, както в театъра.
Режисьорът единствено управлява един доста огромен екип от хора, който би трябвало да работи дружно. Истинската ми пристрастеност е кухнята. Ако попадна в един италиански ресторант в София, нямам нищо срещу да застана пред печката и да оказа помощ ", споделя Микеле Плачидо.
" Мисля, че това което е значимо да се направи през днешния ден, е това на което съм се посветил - да върнем хората в кината и преди всичко да върнем младежите в кината ", споделя той.
" Аз, макар напредналата ми възраст, не се занимавам единствено с кино. Интензивно се занимавам и с спектакъл, обикалям цяла Италия с турнета, което от време на време е много тежко и изморително. До огромна степен по тази причина много години не съм правил филми, тъй като бях ангажиран най-вече с театъра. Но през това време узря тази концепция за кино лентата за Караваджо ", споделя артистът.
ЗА ЕНИО МОРИКОНЕ И БЪЛГАРИЯ
" Енио Мориконе имаше извънредно високо мнение за българското изкуство - както лирическо по този начин и музикално. Аз самият считам, че в лирическото и музикалното изкуство България е преди всичко в Европа ", споделя Микеле Плачидо.
" С Енио Мориконе се срещнах тъкмо след работата ми по " Октопод ". Той искаше аз да бъда гласът в един набожен, концерт който той правеше. След това се срещахме доста пъти, като последният беше към месец преди да почине. Той искаше още веднъж да декламирам текстове на фона на електронна музика. Това също беше негова пристрастеност - новата музика, опитите и търсене на нещо ново и друго. Той беше едно изключителна персона и аз доста бих се радвал, в случай че този план се реализира и записите от подготовката, в които взе участие и самият той, се разгласяват ", споделя Плачидо.
" Моето отношение към музиката в никакъв случай не е било доста буйно. Като прохождащ сценичен артист се научих най-вече да обичам тишината. Защо тишината? Ето в този момент, да вземем за пример, в случай че се кача на Витоша и създадем запис, в който декламирам стихове, имате моя глас, имате тишината на това място и по-късно естествените звуци, които обгръщат гласа на рецитиращия ", споделя артистът.
Източник: inews.bg
КОМЕНТАРИ