„Искам работа, за да си храня децата. Живеем с по

...
„Искам работа, за да си храня децата. Живеем с по
Коментари Харесай

Майка на пет деца живее в страшна мизерия, ядат само боб и леща

„ Искам работа, с цел да си храня децата. Живеем с по 2 лева на ден”, с този апел пристигна в редакцията на вестник „ Вяра” 31-годишната Милка Василева от Дупница, майка на пет деца.

Четири момчета – на 13 години, 12 години, 9 години и 2 години и 4 месеца, и дребната Ивана на 5 години и 6 месеца разчитат единствено на ръцете на майка си. Най-големите момчета учат в ОУ „ Климент Охридски”, най-малкият върви на ясла, а кака му крачи към 4-та детска градина.

Милка работи каквото откри, с цел да кърпи продънения фамилен бюджет. Шестчленното семейство живее с 344 лева на месец. 150 лева идват от наследствената пенсия, която дъщеричката на Милка получава след гибелта на татко си. За петте деца дупничанката взема и общо 160 лева детски надбавки.



В началото на годината хазяйнът на жилището, в който живеело фамилията, им споделил, че би трябвало да изоставен. Тогава Милка ходила по улиците и плачела. Подкрепа й дава нейната позната – собственичка на близко кафене – Златомира.



„ Тази жена безусловно ме хвана за ръката и ме заведе в кабинета на кмета Методи Чимев. Какво му сподели, не зная, само че в един миг всички администраторки се събраха към мен. Почувствах се най-важната жена в града. Така с поддръжката на кмета през днешния ден живеем в тристаен апартамент в жк „ Бистрица”, а наемът ми коства единствено 16,40 лева Преди плащахме за жилището наем от 80 лева Около 80 лева беше и сметката ми за тока.



Искам работа, с цел да съм спокойна. Не сме гладни, само че на масата ни има единствено фасул или леща. Децата ми имат право да се хранят гратис в стола на учебното заведение, само че от това наслаждение се употребява единствено единият ми наследник. То и това стана единствено тъй като за него се застъпиха класната Гергана Лазова и Антония Димитрова. Помага ми и класният на друго от децата ми – Савов. В града има и обществена кухня, само че ние не знаем какъв е усетът на храната там.

Искам да изкарвам парите си с почтен труд. Това, което мога да върша най-добре, е да шетам. Ако мога да имам минималната работна заплата, ние ще бъдем добре. Обичам си децата и не си ги давам. Предлагали са ми да ги дам в дом, само че това и през разум не ми минава. Готова съм да умра, само че децата няма да си дам. На самун и сол ще пребивавам, само че децата няма да си дам”, отсича изрично Милка.

„ Никога не съм виждала по-предана и любвеобвилна майка. Децата са красиви, задружни и се обичат безкрайно”, признава съседката на Милка Златомира.

„ И петте деца са като ангелчета, не стопират да се усмихват. И Милка се усмихва, въпреки да живеят мъчно. Живеят на тясно, само че пък при тях е цялостно с усмивки. Като отида да ги видя, постоянно намират с нещо да ме почерпят, да ме зарадват. Аз отхвърлям, желая да остане за тях. Но единствено с обич не се живее. Държавата би трябвало да се погрижи за пет българчета. За децата от ромските фамилии има стипендии при най-малък триумф в учебно заведение, безвъзмездна храна и помощи, а за Милка и децата й страната дава единствено минималното по закон. „ Социални грижи” в Дупница са отпуснали всичко, на което има право Милка, само че то не е достатъчно”, добави Златомира.

Източник: " Вяра "
Източник: blitz.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР