Очевидец от Елин Пелин, участвал в транспортирането на жертвите: ...
„ Искам първо да изразя откровените си съболезнования към околните на умрелите. Аз бях в София, мой другар, който живее до Гара Елин Пелин ми се обади, очевидно обезпокоен и заекващ, че има някакъв пожар там. Той ми звънна към 18:17 ч., а аз в 18:40 ч. към този момент бях на парцела, а пожарът и фойерверките се виждаха от автомагистралата “, сподели Кирил Тодоров, който е очевидец на гърмежите.
Той има къща, която е първата по линията сред Гара Елин Пелин и Елин Пелин.
„ Имаше запушване на моста, по който се минава, не съм сигурен от адреналина дали имаше полиция – несъмнено е имало. С доста мои съседи стояхме и наблюдавахме директно не на пътя, където са другите хора, а вътре в полето, тъкмо перпендикулярно на пътя “, споделя още той.
Отначало Кирил Тодоров не се тормози мощно от гърмежите, до момента в който не чува последвалите експлоадирания.
„ Складовете и Гара Елин Пелин не се разделят от безусловно нищо. Те са едно поле, което в случай че тръгне да гори напълно умерено може да стигне до селото. Аз потеглям с автомобил паралелно на основния път, карам през полето - пътя безусловно с лек автомобил може да се мине. По пътя обаче нямаше никой – нямаше полиция, нямаше коли за спешна помощ, това допускам беше към 7:00 ч. “, споделя още той.
„ Аз виждам пожара в полето до момента в който карам и вземам решение да продължа напред и се надявам, че някъде там ще има пожарни. Имаше сериозен пушек. След това завих от пътя и видях два черни обекта – допусках какво са. Срещу мен имаше група пожарникари с маски – без коли, само че пешком, най-малко 4 души бяха. Двата черни обекта лежаха на земята, пожарникарите отидоха до тях – оказа се, че това са мъж и жена, доцентът се изправи – той беше преносим, аз размених няколко приказки с пожарникарите до момента в който заставам в колата и се разбрахме да ги кача в колата и да ги пренеса до някъде. Доцентът се качи в колата, а дамата я изнесоха на носилка “, спомня си още Кирил Тодоров.
Той споделя още, че в колата не е приказвал с доцента, като по този метод се опитал да запази и себе си, и него.
„ Продължих към основния път – там имаше най-малко 2 коли за спешна помощ с 2 пожарни. Дамата от колата за спешна помощ ме пита дали има още ранени – аз й споделих, че имаше още една жена и я осведомих, че доцентът е единственият човек, който може да даде информация – има ли още хора, или няма ", споделя той.
„ Връщам се към моята къща по-късно, с цел да провеждам нещо, откакто няма никаква организация – няма военни, няма пожарна, никой няма там. Аз незабавно звъннах на другари да дойдат с пожарогасители, с лопати, в случай че стигне огъня до нас и можем да го спрем – да го спрем, в случай че не – изгаряме. Казах на пожарните, че аз съм минал с кола от там – несъмнено е рисково, само че може да се мине, а може и да се заобиколи и да стигнат докъдето те преценяват. Могат да спрат пожара – ясно, че не могат да влязат с кола вътре, само че могат да спрат пожара да не стига до къщите “, споделя още той.
Той има къща, която е първата по линията сред Гара Елин Пелин и Елин Пелин.
„ Имаше запушване на моста, по който се минава, не съм сигурен от адреналина дали имаше полиция – несъмнено е имало. С доста мои съседи стояхме и наблюдавахме директно не на пътя, където са другите хора, а вътре в полето, тъкмо перпендикулярно на пътя “, споделя още той.
Отначало Кирил Тодоров не се тормози мощно от гърмежите, до момента в който не чува последвалите експлоадирания.
„ Складовете и Гара Елин Пелин не се разделят от безусловно нищо. Те са едно поле, което в случай че тръгне да гори напълно умерено може да стигне до селото. Аз потеглям с автомобил паралелно на основния път, карам през полето - пътя безусловно с лек автомобил може да се мине. По пътя обаче нямаше никой – нямаше полиция, нямаше коли за спешна помощ, това допускам беше към 7:00 ч. “, споделя още той.
„ Аз виждам пожара в полето до момента в който карам и вземам решение да продължа напред и се надявам, че някъде там ще има пожарни. Имаше сериозен пушек. След това завих от пътя и видях два черни обекта – допусках какво са. Срещу мен имаше група пожарникари с маски – без коли, само че пешком, най-малко 4 души бяха. Двата черни обекта лежаха на земята, пожарникарите отидоха до тях – оказа се, че това са мъж и жена, доцентът се изправи – той беше преносим, аз размених няколко приказки с пожарникарите до момента в който заставам в колата и се разбрахме да ги кача в колата и да ги пренеса до някъде. Доцентът се качи в колата, а дамата я изнесоха на носилка “, спомня си още Кирил Тодоров.
Той споделя още, че в колата не е приказвал с доцента, като по този метод се опитал да запази и себе си, и него.
„ Продължих към основния път – там имаше най-малко 2 коли за спешна помощ с 2 пожарни. Дамата от колата за спешна помощ ме пита дали има още ранени – аз й споделих, че имаше още една жена и я осведомих, че доцентът е единственият човек, който може да даде информация – има ли още хора, или няма ", споделя той.
„ Връщам се към моята къща по-късно, с цел да провеждам нещо, откакто няма никаква организация – няма военни, няма пожарна, никой няма там. Аз незабавно звъннах на другари да дойдат с пожарогасители, с лопати, в случай че стигне огъня до нас и можем да го спрем – да го спрем, в случай че не – изгаряме. Казах на пожарните, че аз съм минал с кола от там – несъмнено е рисково, само че може да се мине, а може и да се заобиколи и да стигнат докъдето те преценяват. Могат да спрат пожара – ясно, че не могат да влязат с кола вътре, само че могат да спрат пожара да не стига до къщите “, споделя още той.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ