Искам ли да имам дете? Или по-добре да приема предложението

Искам ли да имам дете? Или по-добре да приема предлагането за работа в чужбина?

Има решения, които могат да преобърнат цялото бъдеще на един човек. Затова и мнозина се опасяват да създадат крачка в една или друга посока.

Осмислянето на сложните последици може да докара до блокиране. Но даже това може да накара човек да съжалява за пропуснатите шансове.

Защо хората се опасяват да вземат решения? И по какъв начин може да се преодолее паниката, която неизбежно поражда в тези обстановки?

На първо място - би трябвало да разберем, че страхът не е добър консултант, споделя немският психолог и специалист по вземането на решения Ралф Хертвиг в изявление за " Зюддойче цайтунг ".

Често терзанието ни тласка към избор на вид, който възприемаме като по-безопасен за себе си. Невинаги той обаче е по-добрата алтернатива.

Полезно би било човек да разбере, че даже при решенията с дълготрайни последствия, ние вършим крачка в избрана посока, само че това не е краят на пътя. В доста случаи пред нас ще има отклонения, зони за отмора, от време на време - ще се въртим в кръг.

Модерните общества въпреки всичко дават независимост, която ни разрешава да преосмислим най-малко част от решенията си до известна степен.

Дори да не сме избрали подобаващата специалност като млади, бихме могли да се преквалифицираме като по-възрастни.

Отново ще би трябвало да създадем избор и да намерим метод да преодолеем несигурността. Но както споделя Бенджамин Франклин: няма нищо несъмнено в този свят с изключение на гибелта и налозите.

Никой не може да огледа напред в бъдещето. Но можем да минимизираме рисковете или да максимизираме опциите, каквито да са те.

Как може да се реализира това?

Един от методите е тактиката на " дребните стъпки ".

Дори най-важните и огромни решения в живота могат да се разделят на междинни стадии. Ако се колебаете дали да се преместите в друга страна, да вземем за пример, можете да заминете за пробационен интервал - да вземем за пример с краткотрайна работа, по-дълга почивка или престой за научаване на езика.

Тогава човек придобива по-ясни усещания за метода, по който животът му може да се развие отсега нататък.

Подходът " проба-грешка " с двупосочен билет от време на време не прави работа.

Завръщането на изходна позиция не всеки път е елементарно, изключително в случай че човек е заставен да смени работното си място.

Но даже тогава може да раздели прехода на по-малки постижими стадии, споделя Хертвиг. Не е наложително всяко решение да е беззащитен скок в дълбокото - изпитателният период е времето, в което можем да преценим опциите си.

Много хора пробват да минимизират рисковете, като отсрочват решенията, до момента в който не проучат всичко по тематиката и създадат по-подробна преценка на разновидностите пред себе си.

Това може да бъде ползотворна тактика, само че може и да докара до отчаяние. Натрупването на от ден на ден и повече информация бързо води до внезапни амплитуди на вътрешния " компас ", по който се ориентираме.

Друга тактика би била " елиминирането по аспекти ".

По предписание - не всяка налична информация е еднообразно значима за нашите персонални решения. Затова би трябвало да преценим кои аспекти на въпроса фактически имат значение за нас.

Дали когато избираме специалност, се интересуваме най-много от заплащането? Или от публичния престиж? Или бихме желали да сме по-добри от всички останали? Или да работим нещо, което ще подтиква творчеството ни?

В взаимозависимост от аспектите, които считаме за значими, отделяме малко по малко всички професионални варианти, които не дават отговор на упованията ни.

В последна сметка - остават все по-малко разновидности, сред които да избираме.

Ако човек стигне до стадия, в който другите възможности към този момент са ясни, има логичност да сформира лист на евентуалните изгоди и опасности за всяка от тях.

Вариантите са три: да ги оценяваме съгласно това дали изгодите са количествено повече от минусите. Можем да претеглим и качествено всяка от изгодите по отношение на всяка от заплахите. А можем и да осъзнаем ненадейно коя причина фактически ни стимулира още до момента в който сформираме листата.

Съществуват и решения, чиито последствия човек не би могъл да оцени авансово, тъй като самото им предприемане ще го промени.

Това са така наречен " трансформиращи решения " - изборът, който човек прави, става определящ за неговата еднаквост.

Такъв е казусът с решението дали да имаш дете, и освен. Определени ходове водят до надълбоко пренареждане на бъдещето и е мъчно да се предвижда всяка смяна в дълготраен проект.

Трудно е да се направи умствена симулация на сходни сюжети, само че още веднъж човек може да облекчи терзанията си, като " опипа почвата ". Ако се колебаете дали сте подготвени за семейство, може да ревизирате по какъв начин ще се чувствате, до момента в който се грижите за децата на свои другари или родственици.

Разбира се, оценката ще е единствено приблизителна, тъй като развъждането на родно дете подтиква различен тип страсти.

Търсенето на експертиза от други хора също е доста значим инструмент при вземането на решения - по този начин както се доверяваме на съвета на лекаря, когато желаеме да се излекуваме.

Съветите на родителите или околните другари са нещо положително - постоянно може да получите потребна информация, до момента в който разговаряте с хора, които ви познават добре, схващат мотивацията ви и са наясно с предишното ви.

Подобни препоръки могат да се сблъскат с вътрешна опозиция и с желанието на човек да поеме по пътеката, която другите не предлагат.

Но от време на време е потребно и да получиш съвет, който тотално не приемаш, сходно на игра на " ези-тура ". Ако надълбоко в себе си се надяваме на избран резултат от инцидентното мятане на монетата, тогава разбираме какво в действителност желаеме.

Да потърсиш съвет и да не го последваш изисква избрана вътрешна мощ.

Тук може да помогне тактиката за минимизиране на угризенията.

Помислете кои са вероятните последствия, от които ще съжалявате най-вече. Кое е най-лошото, което може да се случи, в случай че поемете в посока А? За какво ще съжалявате, в случай че поемете в посока Б? И кой от двата най-неприятни сюжета ще бъде по-труден за приемане? Ако сте наясно с резултатите, които бихте желали да избегнете непременно, също ще улесните процеса на взимане на решения.

Много младежи отсрочват значимите житейски избори за неопределен срок напред. Някои вършат едногодишна пауза сред гимназията и университета, с цел да обиколят света, като считат, че по този начин ще схванат по-добре желанията си.

Почивката несъмнено може да помогне, даже да не е толкоз дълга. Прословутата фраза, че утрото е по-мъдро от вечерта, е вярна - когато човек си даде малко време за спокоен размисъл, вижда нещата в по-различна светлина.

Невинаги оценяваме изборите си по идентичен метод. Ако сме изтощени, уплашени или прочувствено напрегнати, постоянно възприемаме всичко в черно и бяло. Ако сме отпочинали, методът ни е напълно друг. Можем да претеглим деликатно опциите си или да се сетим за друга опция, която е задоволително добра.

Понякога въпреки всичко страхът от незнайното е решаващият детайл. Мнозина избират да не вършат нещо, с цел да съжаляват по-късно.

Изследванията демонстрират, че в кратковременен проект човек изпитва скрупули главно за нещата, които е направил интензивно. Съжаляваме, че през вчерашния ден сме купили нещо прекомерно скъпо или че сме споделили непремерени думи на някого през предходната седмица.

Но когато гледаме обратно с години или десетилетия, тогава съжаляваме повече за това, което не сме подхванали.

Затова когато вземаме дълготрайни решения, разумно е да се замислим по какъв начин ще погледнем на това деяние след няколко десетилетия. Тогава може да се осмелим да скочим в дълбокото, само че преди този момент - да тестваме обстановката най-малко за миг.