канени гости: Идваме при теб, народе!
Искам да стартира с два цитата от последните дни, просто поради хубостта на иронията:
„ Искаме оставката на държавното управление, желаеме разформироване на Народното събрание “
~ Корнелия Нинова, ръководител на Българска социалистическа партия ~
„ Оставките към този момент не са решение, а бягство от действителна отговорност “
~ Румен Радев, президент на Република България ~
Веднъж съумели да възприемем хубостта на този контрастност, да продължим нататък:
„ Не желаеме гласовете ви за Българска социалистическа партия, имаме потребност от вашата българщина “, ни сподели Нинова. Чудесно, а какво значи това? Звучи като инцидентно свързани в изречение думи. Ако е по този начин, и ние можем: „ Пате, бюро, оса, дрън “.
Много хора схващат „ българщината “ по разнообразни от нейните способи. Ще сбъркам ли обаче, в случай че си помисля, че тя се презентира като бранител на българщината и затова с идването ѝ на власт (с вашите/нашите гласове), ще просперира въпросната „ българщина “?
Тоест… ѝ трябват в подобен случаи тия гласове въпреки всичко. Или греша? Тогава изявлението ѝ звучи по този начин: „ Не желаеме гласовете ви за Българска социалистическа партия, а желаеме гласовете ви за Българска социалистическа партия “.
(!!)
Като цяло изявлението си звучи като упражнение по PR, само че не доста успешно. Едно време всякакви козметични компании набираха чиновници, без много-много асортимент и те хвърчаха наляво-надясно, пускайки страшни лафове, с които си мислеха, че зарибяват потребителя. И те звучаха почти по този начин: не желаеме парите ви, а да ви създадем по-здрави.
Да, бе! Сигурен съм, че не желаете парите ми!
Да виждате аналогия? Да? Не?
Както и да е.
И отново „ българщина “, и отново патрЕотизъм. Що не вземете да слезете от вълната на тоя популизъм? Байгън към този момент. Всеки, който се пробва да ни убеди в нещо, на родолюбие го избива. Слязохте до равнището на реклама на бисквити.
Още нещо прави усещане още на пръв взор. Ето това: „ Говоря ви като българка, а не като ръководител на Българска социалистическа партия “.
Я, по-добре си ни говорете като ръководител на огромна и парламентарно показана партия въпреки всичко – човек с глас, който се чува и в случай че дава обещание промени, има база на която да стъпи. Щото ние – като българи, си приказваме между тях по през целия ден, всеки ден и… все тая, да ви кажа.
Има и още от откриването на сезона:
„ 20 от нашите представители ще останат в залата, останалите идваме при теб, народе “. Ох, благо ми е, и сантиментално някак. Спомних си и Смирненски, и Вапцаров. Само не знам за какво толкоз доста хора написаха в обществените мрежи: „ Пазете си мандрите “… Защо такава асоциация в този момент, не знам.
Та, иде ми да запитвам и аз моите работодатели дали мога да го ударя на екскурзия при народа, че от дълго време съм си го намислил. Ама си мисля, че няма да ме огрее… Все отново народен представител е къде-къде по-СВОБОДНА специалност.
А в този момент малко по-сериозно: Това им е част от отговорностите на депутатите – да вървят измежду народа, ще каже някой. Добре. Така е. И какво значи тогава това – че ни се фукат, че най-сетне ще стартират да си правят работата ли?
А от друга позиция – баш на шефката на партията ли ѝ е работа да обикаля или на нейните депутати, а тя да е контролно и свързващо звено? Ма кво разбираме ние! Я, какъв брой фотоси ще си нащракат там – измежду народа. То нали е съвременно!
Може ли да предложим „ народняците “, дето милеят за отрудения човечец, да дарят най-малко частичка от заплатите, дето ще продължат да получават и по време на екскурзията си? Или не може? Да не знаеме доста, а?
И какво ще научите от срещите ви с народа? Ще ги питате дали са удовлетворени? Не, не са. Ще ги питате дали са им дребни заплатите и пенсиите? Да, дребни са. Ще ги питате дали желаят смяна? Да, желаят (Вие ще им я предложите ли или ще им кажете, че имате една в задния джоб, но ще им я покажете, като ви изберат?).
Ето, одеве ви спестих няколко хиляди лв. за гориво, пътни и командировъчни. Или да кажа: „ НИ спестих “? Сега можете да седнете и да посвършите малко работа – да вземем за пример да генерирате градивна рецензия. Да поясня – това е нещо, в което след констатацията „ но доста сме зле, значи! “, следва разяснение по какъв начин да спрем да бъдем зле.
Има един остарял и обикновен трик за заблуждение. Не, не неистина, а заблуждение. Да ви накарат да се самоизлъжете, с други думи. Ето подобен: съчетавате обстоятелства и подтекст, като: „ Аз постоянно пътувам “ (всеки ден, с метрото – до работа и обратно); и: „ Бил съм в Лондон, в Париж “ (в единствените два случая, в които съм излизал отвън България).
Но казани съчетано ви карат да си помислите, че говорещият пътува доста по света, нали?
А ето в този момент един въпрос от Нинова: „ Може ли да се понижи ДДС-то върху медикаментите и храните? “ Подхвърлен по този начин, кара хората да си мислят, че тя предлага да понижи ДДС-то, в случай че я изберат за началник на страната. А, тя дамата просто си пита, да си знае.
Въпрос, който звучи като обещание… ах, този вълшебен подтекст!
Ето в този момент и аз ще се упражня в този трик: „ Възможно ли е (просто питам) Българска социалистическа партия постоянно да желае оставката на държавното управление в моменти на огромни рецесии, не тъй като са влюбени в справедливостта и възмездието, а тъй като осъзнават, че тогава недоволството на народа е огромно и подхождайки чисто прочувствено, ще гласоподава против ръководещите и ще избере Българска социалистическа партия? Възможно ли е „ алените “ да правят оценка опциите си по този начин, че да чакат победа единствено следователно? “
Въобще, като слуша изявленията на „ алените “ водачи, човек ще си намерения, че Българска социалистическа партия е млада, новосъздадена партия, която в никакъв случай не е управлявала и нищо, но нищичко не им лежи на съвестта. Чисти, като роса. Все едно не са генерирали чутовни гафове и рецесии при ръководствата си.
Да обобщим:
Стига популизъм; не ни се гледа екскурзиантски PR; спестете си ресурса и го насочете в правене на проекти и програми; желаеме ГРАДИВНА критика; стига сте ни казвали какъв брой сме зле и кой е отговорен, знаем си, кажете по какъв начин да се оправим – само че не да ни обещавате, че ще се оправим, като ви изберем – СЕГА ни кажете за какво да ви имаме вяра и по какъв начин ще измененията нещата, пък ние да си преценим желаеме ли ви или не, тъй като, в случай че се изкачите, единствено с цел да се цопнете в същото патово тресавище, не ни трябвате – по този начин ще сте потребни само на себе си. Или… то в действителност това е задачата?
„ Искаме оставката на държавното управление, желаеме разформироване на Народното събрание “
~ Корнелия Нинова, ръководител на Българска социалистическа партия ~
„ Оставките към този момент не са решение, а бягство от действителна отговорност “
~ Румен Радев, президент на Република България ~
Веднъж съумели да възприемем хубостта на този контрастност, да продължим нататък:
„ Не желаеме гласовете ви за Българска социалистическа партия, имаме потребност от вашата българщина “, ни сподели Нинова. Чудесно, а какво значи това? Звучи като инцидентно свързани в изречение думи. Ако е по този начин, и ние можем: „ Пате, бюро, оса, дрън “.
Много хора схващат „ българщината “ по разнообразни от нейните способи. Ще сбъркам ли обаче, в случай че си помисля, че тя се презентира като бранител на българщината и затова с идването ѝ на власт (с вашите/нашите гласове), ще просперира въпросната „ българщина “?
Тоест… ѝ трябват в подобен случаи тия гласове въпреки всичко. Или греша? Тогава изявлението ѝ звучи по този начин: „ Не желаеме гласовете ви за Българска социалистическа партия, а желаеме гласовете ви за Българска социалистическа партия “.
(!!)
Като цяло изявлението си звучи като упражнение по PR, само че не доста успешно. Едно време всякакви козметични компании набираха чиновници, без много-много асортимент и те хвърчаха наляво-надясно, пускайки страшни лафове, с които си мислеха, че зарибяват потребителя. И те звучаха почти по този начин: не желаеме парите ви, а да ви създадем по-здрави.
Да, бе! Сигурен съм, че не желаете парите ми!
Да виждате аналогия? Да? Не?
Както и да е.
И отново „ българщина “, и отново патрЕотизъм. Що не вземете да слезете от вълната на тоя популизъм? Байгън към този момент. Всеки, който се пробва да ни убеди в нещо, на родолюбие го избива. Слязохте до равнището на реклама на бисквити.
Още нещо прави усещане още на пръв взор. Ето това: „ Говоря ви като българка, а не като ръководител на Българска социалистическа партия “.
Я, по-добре си ни говорете като ръководител на огромна и парламентарно показана партия въпреки всичко – човек с глас, който се чува и в случай че дава обещание промени, има база на която да стъпи. Щото ние – като българи, си приказваме между тях по през целия ден, всеки ден и… все тая, да ви кажа.
Има и още от откриването на сезона:
„ 20 от нашите представители ще останат в залата, останалите идваме при теб, народе “. Ох, благо ми е, и сантиментално някак. Спомних си и Смирненски, и Вапцаров. Само не знам за какво толкоз доста хора написаха в обществените мрежи: „ Пазете си мандрите “… Защо такава асоциация в този момент, не знам.
Та, иде ми да запитвам и аз моите работодатели дали мога да го ударя на екскурзия при народа, че от дълго време съм си го намислил. Ама си мисля, че няма да ме огрее… Все отново народен представител е къде-къде по-СВОБОДНА специалност.
А в този момент малко по-сериозно: Това им е част от отговорностите на депутатите – да вървят измежду народа, ще каже някой. Добре. Така е. И какво значи тогава това – че ни се фукат, че най-сетне ще стартират да си правят работата ли?
А от друга позиция – баш на шефката на партията ли ѝ е работа да обикаля или на нейните депутати, а тя да е контролно и свързващо звено? Ма кво разбираме ние! Я, какъв брой фотоси ще си нащракат там – измежду народа. То нали е съвременно!
Може ли да предложим „ народняците “, дето милеят за отрудения човечец, да дарят най-малко частичка от заплатите, дето ще продължат да получават и по време на екскурзията си? Или не може? Да не знаеме доста, а?
И какво ще научите от срещите ви с народа? Ще ги питате дали са удовлетворени? Не, не са. Ще ги питате дали са им дребни заплатите и пенсиите? Да, дребни са. Ще ги питате дали желаят смяна? Да, желаят (Вие ще им я предложите ли или ще им кажете, че имате една в задния джоб, но ще им я покажете, като ви изберат?).
Ето, одеве ви спестих няколко хиляди лв. за гориво, пътни и командировъчни. Или да кажа: „ НИ спестих “? Сега можете да седнете и да посвършите малко работа – да вземем за пример да генерирате градивна рецензия. Да поясня – това е нещо, в което след констатацията „ но доста сме зле, значи! “, следва разяснение по какъв начин да спрем да бъдем зле.
Има един остарял и обикновен трик за заблуждение. Не, не неистина, а заблуждение. Да ви накарат да се самоизлъжете, с други думи. Ето подобен: съчетавате обстоятелства и подтекст, като: „ Аз постоянно пътувам “ (всеки ден, с метрото – до работа и обратно); и: „ Бил съм в Лондон, в Париж “ (в единствените два случая, в които съм излизал отвън България).
Но казани съчетано ви карат да си помислите, че говорещият пътува доста по света, нали?
А ето в този момент един въпрос от Нинова: „ Може ли да се понижи ДДС-то върху медикаментите и храните? “ Подхвърлен по този начин, кара хората да си мислят, че тя предлага да понижи ДДС-то, в случай че я изберат за началник на страната. А, тя дамата просто си пита, да си знае.
Въпрос, който звучи като обещание… ах, този вълшебен подтекст!
Ето в този момент и аз ще се упражня в този трик: „ Възможно ли е (просто питам) Българска социалистическа партия постоянно да желае оставката на държавното управление в моменти на огромни рецесии, не тъй като са влюбени в справедливостта и възмездието, а тъй като осъзнават, че тогава недоволството на народа е огромно и подхождайки чисто прочувствено, ще гласоподава против ръководещите и ще избере Българска социалистическа партия? Възможно ли е „ алените “ да правят оценка опциите си по този начин, че да чакат победа единствено следователно? “
Въобще, като слуша изявленията на „ алените “ водачи, човек ще си намерения, че Българска социалистическа партия е млада, новосъздадена партия, която в никакъв случай не е управлявала и нищо, но нищичко не им лежи на съвестта. Чисти, като роса. Все едно не са генерирали чутовни гафове и рецесии при ръководствата си.
Да обобщим:
Стига популизъм; не ни се гледа екскурзиантски PR; спестете си ресурса и го насочете в правене на проекти и програми; желаеме ГРАДИВНА критика; стига сте ни казвали какъв брой сме зле и кой е отговорен, знаем си, кажете по какъв начин да се оправим – само че не да ни обещавате, че ще се оправим, като ви изберем – СЕГА ни кажете за какво да ви имаме вяра и по какъв начин ще измененията нещата, пък ние да си преценим желаеме ли ви или не, тъй като, в случай че се изкачите, единствено с цел да се цопнете в същото патово тресавище, не ни трябвате – по този начин ще сте потребни само на себе си. Или… то в действителност това е задачата?
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ