И така българската жена си дочаква смъртта. Понякога скоро след това, понякога след години
Искам да стартира непосредствено по тематиката, без интродукции. Отворете новината (от септември предходната година) „ “ и вижте ДВЕ неща вътре:
1. видеото!!! Вижте го деликатно и си помислете хубаво какво ви кара да чувствате;
2. прочетете (няколко пъти, в случай че трябва) репликата на юриста: „ Не мисля, че при един подобен случай е належащо задържане. Това е цялостен парадокс. Ако думите на тъжителите дават отговор на истината, нямаме място за интервенция на полиция, нито на прокуратура. Би следвало да се води наказателно дело от частен темперамент или гражданско дело. Нито едно от двете не планува присъединяване на прокуратурата “.
А в този момент да си спомним по какъв начин истеричните политици и евангелисти (дето плашеха, че норвежците щели да отвличат деца, а Истанбулската спогодба била, с цел да се прокара джендърството) ни обясняваха по какъв начин България си имала била ЧУДЕСНО законодателство, единствено да се спазвало и никакви проблеми нямало да има…
Същите не дават да се появи в Наказателния кодекс и закононарушение от ненавист, което сега се квалифицира като „ хулиганска демонстрация “ и се санкционира минимално.
Интересното е, че от същите среди, най-много откъм почитателите им, се носят непрекъснато апели за „ Крумовите закони “ да се вкарат и смъртното наказване да се върне.
Когато се случи да разберем за насилвано дете, те викат до небесата за санкции, рязане на крака, ликвидиране и мъчения. Когато се приказва за предварителна защита обаче, те съзират опит да им се лишават „ фамилните полезности “.
ПРЕВЕНЦИЯТА значи детето в никакъв случай да не изпита ужаса, който ще носи след това цялостен живот; значи дамата да остане жива. Наказанието В ПОСЛЕДСТВИЕ значи, че даже да го разчленят извършителя… душевните белези ще са с детето вечно, а дамата ще е все по този начин мъртва и нищо няма да я върне на околните ѝ.
Ония със „ фамилните полезности “ избират второто.
…
Не, законодателството ни не е идеално и в доста случаи връзва ръцете на проверяващите и обвиняването.
Да забележим най-пресния, следващ и – всички знаем – не финален случай:
Алена Щерк е убита от ревностен умопобъркан. Тя е подавала сигнали, само че те са зациклили, тъй като я е било боязън. Едно от най-нормалните човешки усеща на света. Не единствено човешки… едно от най-нормалните усеща измежду всички живи същества на планетата. Страх.
Разследващите не могат да създадат нищо, а килърът е получил зелена светлина. Ако съдим по предходни реакции на „ обществото “, чакам ТЯ да се окаже отговорна за гибелта си, тъй като не е подала тъжба.
Така приказват нормално хората, които в никакъв случай не са изпадали в същински сериозна обстановка, в която да се опасяват за живота си. Лесно е сред две кафета да разцъкаш „ мнение “ във Фейса или вечер със салатата да дадеш „ присъда “.
Цитат от Столична дирекция на вътрешните работи: „ На 02.02.2022 година в Трето районно управление (на МВР) е получен сигнал по телефона от 47-годишна жена - обяснила, че е притеснявана от някогашния си другар. Адресът е посетен от полицейски патрул. Мъжът е предизвестен. Потърпевшата е поканена да подаде тъжба в районното ръководство, което не се е случило “.
…
И още:
„ На 11.02.2022 година на тел. 112 е получено известие от 47-годишна жена за скандал сред нея и някогашния ѝ другар. Сигналът е ориентиран към Шесто районно управление (на МВР). При визитата на адреса от екип на районното ръководство мъжът не е открит, не са открити данни за физическо принуждение. Жената още веднъж е поканена да подаден заявителски материал, само че тя не се е явила в районно управление (на МВР) “.
…
С промените в законодателството, които се предвиждаха от онази толкоз страшна за вас Истанбулска спогодба, дето надали не очаквахте да насили мъжете с рокли да вървят по улицата… та с тези промени се предвиждаше и без тъжба от пострадалата да се стартира следствие. Защо ли…
… тъй като хората по света са стигнали до очевадното умозаключение, че у жертвата, когато преминат първичната страст, потрес и адреналин, се появяват страхът и ужасът, дружно със срамът и тя се затваря в себе си, самозаблуждавайки се, че всичко ще мине и че това ще е „ последният път “. Не подава тъжба, навежда глава, наляга си парцалите.
И по този начин си дочаква гибелта. Понякога скоро по-късно, от време на време след години.
Затова, поради този опит на проверяващите по света, се е стигнало до заключението, че следствието би трябвало да стартира и без тъжба от потърпевшата.
Но кресливите политици и псевдо моралисти знаят, че огромна част от аудиторията им, която те употребяват за хранителна среда, се опасява от мисълта, че може да се окаже в районното, в случай че удари пестник на жена си. Защо? Защото това са „ фамилни полезности “, по тази причина.
Когато едно общество е надалеч от идеалното във връзка с емпатия и съпричастност към жертвата („ сама си е отговорна! “; „ кой я знае какви ги е правила, че да го предизвика… “; „ всички дами са к*рви! “), тогава би трябвало да има оптимално идеално законодателство.
Ние сме нули и по двете точки.
Блазе им на българските политици и елементарни популисти, че живеят в такава лесна за манипулиране среда, в която биомасата има вяра, че норвежци ще крадат деца, 5G-мрежата пръска коронавирус, а Истанбулската спогодба ще направи всички джендъри (дори тия, дето знаят британски език се връзват на тая думичка).
За толкоз лесна хранителна среда може да си мечтае всеки.
***
За край ще ви опиша една история от предходната година. Ще ви я опиша от първо лице, тъй като се случи пред очите ми. Жена и дете. Малко дете, на към може би 8-9 години, момче. То не беше предостатъчно от нещо, не е получило нещото, което е желало. И ревеше. Сълзи, сополи, както си му е редът, викове. Жената беше тиха и малко… не ми се желае да употребявам израза „ препикано мушкато “, само че някак си изскача. Имаше нещо, което ме караше да си мисля, че е другарка на татко му, а не майка му. Едва ли майка ще получи такова отношение. Дано!...
Детето в един миг стартира да я псува и да ѝ крещи: „ Надявам се тоя път да те пребие! Всичко ще му кажа, с цел да те пребие от пердах! “
Тя се помъчи още няколко пъти да го убеди да върви напред, да се приберат, само че това продължи да крещи на улицата. Все същите неща. Тя – с наведена глава, искаше да потъне в земята, гласът ѝ ставаше все по-тих и по-тих, а това нещо продължаваше да набира гръмогласност и кураж и да крещи ли крещи.
Та така… „ фамилни полезности “.
...
1. видеото!!! Вижте го деликатно и си помислете хубаво какво ви кара да чувствате;
2. прочетете (няколко пъти, в случай че трябва) репликата на юриста: „ Не мисля, че при един подобен случай е належащо задържане. Това е цялостен парадокс. Ако думите на тъжителите дават отговор на истината, нямаме място за интервенция на полиция, нито на прокуратура. Би следвало да се води наказателно дело от частен темперамент или гражданско дело. Нито едно от двете не планува присъединяване на прокуратурата “.
А в този момент да си спомним по какъв начин истеричните политици и евангелисти (дето плашеха, че норвежците щели да отвличат деца, а Истанбулската спогодба била, с цел да се прокара джендърството) ни обясняваха по какъв начин България си имала била ЧУДЕСНО законодателство, единствено да се спазвало и никакви проблеми нямало да има…
Същите не дават да се появи в Наказателния кодекс и закононарушение от ненавист, което сега се квалифицира като „ хулиганска демонстрация “ и се санкционира минимално.
Интересното е, че от същите среди, най-много откъм почитателите им, се носят непрекъснато апели за „ Крумовите закони “ да се вкарат и смъртното наказване да се върне.
Когато се случи да разберем за насилвано дете, те викат до небесата за санкции, рязане на крака, ликвидиране и мъчения. Когато се приказва за предварителна защита обаче, те съзират опит да им се лишават „ фамилните полезности “.
ПРЕВЕНЦИЯТА значи детето в никакъв случай да не изпита ужаса, който ще носи след това цялостен живот; значи дамата да остане жива. Наказанието В ПОСЛЕДСТВИЕ значи, че даже да го разчленят извършителя… душевните белези ще са с детето вечно, а дамата ще е все по този начин мъртва и нищо няма да я върне на околните ѝ.
Ония със „ фамилните полезности “ избират второто.
…
Не, законодателството ни не е идеално и в доста случаи връзва ръцете на проверяващите и обвиняването.
Да забележим най-пресния, следващ и – всички знаем – не финален случай:
Алена Щерк е убита от ревностен умопобъркан. Тя е подавала сигнали, само че те са зациклили, тъй като я е било боязън. Едно от най-нормалните човешки усеща на света. Не единствено човешки… едно от най-нормалните усеща измежду всички живи същества на планетата. Страх.
Разследващите не могат да създадат нищо, а килърът е получил зелена светлина. Ако съдим по предходни реакции на „ обществото “, чакам ТЯ да се окаже отговорна за гибелта си, тъй като не е подала тъжба.
Така приказват нормално хората, които в никакъв случай не са изпадали в същински сериозна обстановка, в която да се опасяват за живота си. Лесно е сред две кафета да разцъкаш „ мнение “ във Фейса или вечер със салатата да дадеш „ присъда “.
Цитат от Столична дирекция на вътрешните работи: „ На 02.02.2022 година в Трето районно управление (на МВР) е получен сигнал по телефона от 47-годишна жена - обяснила, че е притеснявана от някогашния си другар. Адресът е посетен от полицейски патрул. Мъжът е предизвестен. Потърпевшата е поканена да подаде тъжба в районното ръководство, което не се е случило “.
…
И още:
„ На 11.02.2022 година на тел. 112 е получено известие от 47-годишна жена за скандал сред нея и някогашния ѝ другар. Сигналът е ориентиран към Шесто районно управление (на МВР). При визитата на адреса от екип на районното ръководство мъжът не е открит, не са открити данни за физическо принуждение. Жената още веднъж е поканена да подаден заявителски материал, само че тя не се е явила в районно управление (на МВР) “.
…
С промените в законодателството, които се предвиждаха от онази толкоз страшна за вас Истанбулска спогодба, дето надали не очаквахте да насили мъжете с рокли да вървят по улицата… та с тези промени се предвиждаше и без тъжба от пострадалата да се стартира следствие. Защо ли…
… тъй като хората по света са стигнали до очевадното умозаключение, че у жертвата, когато преминат първичната страст, потрес и адреналин, се появяват страхът и ужасът, дружно със срамът и тя се затваря в себе си, самозаблуждавайки се, че всичко ще мине и че това ще е „ последният път “. Не подава тъжба, навежда глава, наляга си парцалите.
И по този начин си дочаква гибелта. Понякога скоро по-късно, от време на време след години.
Затова, поради този опит на проверяващите по света, се е стигнало до заключението, че следствието би трябвало да стартира и без тъжба от потърпевшата.
Но кресливите политици и псевдо моралисти знаят, че огромна част от аудиторията им, която те употребяват за хранителна среда, се опасява от мисълта, че може да се окаже в районното, в случай че удари пестник на жена си. Защо? Защото това са „ фамилни полезности “, по тази причина.
Когато едно общество е надалеч от идеалното във връзка с емпатия и съпричастност към жертвата („ сама си е отговорна! “; „ кой я знае какви ги е правила, че да го предизвика… “; „ всички дами са к*рви! “), тогава би трябвало да има оптимално идеално законодателство.
Ние сме нули и по двете точки.
Блазе им на българските политици и елементарни популисти, че живеят в такава лесна за манипулиране среда, в която биомасата има вяра, че норвежци ще крадат деца, 5G-мрежата пръска коронавирус, а Истанбулската спогодба ще направи всички джендъри (дори тия, дето знаят британски език се връзват на тая думичка).
За толкоз лесна хранителна среда може да си мечтае всеки.
***
За край ще ви опиша една история от предходната година. Ще ви я опиша от първо лице, тъй като се случи пред очите ми. Жена и дете. Малко дете, на към може би 8-9 години, момче. То не беше предостатъчно от нещо, не е получило нещото, което е желало. И ревеше. Сълзи, сополи, както си му е редът, викове. Жената беше тиха и малко… не ми се желае да употребявам израза „ препикано мушкато “, само че някак си изскача. Имаше нещо, което ме караше да си мисля, че е другарка на татко му, а не майка му. Едва ли майка ще получи такова отношение. Дано!...
Детето в един миг стартира да я псува и да ѝ крещи: „ Надявам се тоя път да те пребие! Всичко ще му кажа, с цел да те пребие от пердах! “
Тя се помъчи още няколко пъти да го убеди да върви напред, да се приберат, само че това продължи да крещи на улицата. Все същите неща. Тя – с наведена глава, искаше да потъне в земята, гласът ѝ ставаше все по-тих и по-тих, а това нещо продължаваше да набира гръмогласност и кураж и да крещи ли крещи.
Та така… „ фамилни полезности “.
...
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ