“ Искам да ви разкажа за този човечец, дядо Йордан. На

“ Искам да ви опиша за този човечец, дядо Йордан.

На 01.11(днес) отивайки към работа ме спря до Икономически университет-Варна, попита ме за часа. Попита ме дали може да му оказа помощ с парички за храна тъй като одеве бе излязъл от болничното заведение и не са му останали никакви.

Дядо Йордан е работил за известен(по тези времена) предприемач преди години като защита, с обещания, че всички осигуровки и такси ще му бъдат заплащани, само че уви…когато идва време да се пенсионира схваща, че всички тези обещания са били неистина, и мъжът получава една изцяло незадоволителна за живот пенсия в размер на 250лв.

Попитах го няма ли си близки, сподели че си няма никого. Жена му е умряла преди години, синът му е умрял на 45г от сърдечен удар, няма си и внуци. Каза, че има родственици в Добрич само че няма по какъв начин да остане да живее при тях. Човекът говореше, а аз не знаех какво да му кажа. Заведох дядо Йордан до най-близкото заведение за храна и му споделих да си избере каквото изиска без да се претиснява за парички, че аз ще му платя храната.

Човекът се разплака, сподели че не знае по какъв начин иска ми се отблагодари, а аз му споделих, че желая единствено да не се разтройва. Каза ми че, не знае по какъв начин ще изкара до идната пенсия, тъй като съвсем не са му останали и медикаменти. Риших да му направя още едно положително като му взема и тях. Преди да се разделим му споделих да не се тормози, не желая нищо в подмяна, единствено да се усеща добре и да има вяра, че всичко ще се подреди.

П.С. Попитах го дали може да го фотографирам, с цел да опиша на малко историята му. След неговото разрешение споделям с всички ви историята на дядо Йордан. Искам да помоля всеки който го види някъде: Не бъдете неприятни с него, помогнете му с каквото можете. Аз го направих!!!

Благодаря! „

Alex Todorov