Искам да ви разкажа за един човек от нашия град.

Искам да ви опиша за един човек от нашия град. Няма да загатна обаче повече детайлности, като се изключи че се споделя Стефан. Правя го от почитание към него, тъй като той не би желал да се разчува.

Преди няколко години той спечелил огромен джакпот от тотото – повече от 300 хиляди, само че го запазил в цялостна загадка. На никого не споделил и дума.

По това време бил незает, събирал хартия и стоманени боклуци – с това се прехранвал. Живеел в дребна къща в края на града, с две стаички, останала му от родителите.

Хранел две бездомни кучета и десетина котки. Един ден минал около тото пункта, откакто таман предал вторичните първични материали. И си помислил, че в случай че завоюва някоя четворка, ще може по-спокойно да се грижи за четирикраките си любимци.

Пуснал фиш и имал шанс да уцели натрупалия се джакпот, само че не споделил на никого. Дал си сметка, че роднините му, които изобщо не се интересували от него, незабавно щели да го „ заобичат “.

А не били положителни хора и не заслужавали нищо, тъй като били алчни и злобни. Когато родителите му се разболели, никой не му се притекъл на помощ, а когато умряли, даже не пристигнали на погребението им. Всичко това научих от самия него.

Стефан пристигна в дома за остарели хора, в който аз съм шеф. Беше облечен с чисти, само че скромни облекла. В началото помислих, че ще ме моли да остане при нас.

Той обаче ми изясни, че си има дом и към този момент се оправя самичък. Искал да направи подаяние за старците, с цел да може те да се хранят по-добре. Настояваше с парите му да създадем ремонт на стаите и столовата, а през лятото да заведем всички на отмора във Велинград.

Имаше и още едно изискване – да не споделям на никого за направеното подаяние и от кое място има парите. Обещах му, че ще извърша всичко.

От тогава минаха няколко години. Стефан всяка есен подарява огромни суми – за топли облекла, за гориво, а за Коледа обезпечава кашони банани, портокали и мандарини за старите хора от вкъщи.

Казва, че го прави, тъй като родителите му са умряли в мизерия и тогава той е бил безпомощен да им помогне.

Надява се, че въпреки и на оня свят, те ще бъдат удовлетворени от постъпките му.

Има срещи, които трансформират живота ти. Тази със Стефан за мен беше таман такава. Може да се каже, че към този момент сме другари.

Често го срещам из града с количката – продължава да събира вторични първични материали. Веднъж инцидентно минах около неговата къща и той ме предложения да вляза. Тъкмо обядваше.

Предложи ми от храната си – варени картофи и сирене. После ме заведе в задния двор, където беше направил няколко дървени къщички за кучетата и котките, за които се грижи. Каза ми, че до момента в който е жив, те няма да гладуват.

Сподели ми още, че нощем скрито се промъквал под моста, където се приютяват бездомниците и без да го усетят, им пъхал банкноти в завивките.

Не се сдържах и го попитах похарчил ли е най-малко дребна част от облагата за себе си. Тогава той отвори вратата на спалнята си и ми сподели купища книги, подредени напряко на земята.

Това била най-голямата му пристрастеност. Само това желал за себе си.

Прекланям се пред този мъж и от време на време си задавам въпроса – дали аз бих могъл да бъда толкоз доблестен като него?

Да имам стотици хиляди и да ги даря на другите, а аз да продължа да пребивавам, хранейки се нищожно и обличайки се в закърпените си панталони?

Да ми е болно за непознатите старци и бездомниците, а да не ми пука за кръпките по облеклата ми?

Бих желал да имам голямо сърце като неговото, побрало толкоз любов към другите.

Петров

Изт.: „ Лична драма “