Наследникът на Пулиевия род: По женска линия сме роднини с Б...
Искам да върна репертоарния темперамент на Пловдивската опера, а не оркестърът да излиза на една сцена с Руслан Мъйнов, споделя претендентът за шеф Михаил Пулиев
Оперният баритон Михаил Пулиев е претендент за шеф на Пловдивската опера. Той е от остарелия карловски жанр Пулиеви, от който по майчина линия произлизат братята Евлоги и Христо Георгиеви, както и майката на даскал Ботьо Петков. На млади години е свирил на бас китара в рок група, по-късно печели конкурс и работи в операта на швейцарския град Берн. От 1993 година е в Пловдивската опера. „ Харесвам Пловдив - тук направих огромна част от кариерата си. Обожавам града и Античния спектакъл “, споделя Михаил Пулиев. Сега е най-възрастният пеещ баритон в България.
Не е елементарно да си последният мъжки представител на рода Пулиеви. И измежду прадедите ти да са хора като Евлоги и Христо Георгиеви, и да си обвързван родово с бабата на Христо Ботев. Майката Евдокия на най-големите благодетели на България е Пулиева. Братята са отгледани от чичовците си Христо и Никола Пулиеви. С тях като съдружници в Галац основават първата си компания за търговия с ориз.
„ С дамите от рода по този метод имам връзки с семействата на Иван Вазов и Васил Левски. Родът Пулиеви доста задължава “, споделя оперният баритон. Друг куриоз е, че по майчина линия някогашният министър председател Андрей Луканов му се пада чичо. С Карло Луканов са братовчеди.
Пулиеви произлизат от феодален търновски жанр. Преди рухването на Второто българско царство далечният му предшественик Полихрон живеел на хълма Трапезица. След рухването на царския град фамилията се мести в Арбанаси. Но и това място е постоянно нападано от черкези. Двамата синове на Полихрон основават семейства в разнообразни елементи на страната, а третият отива във Влашко.
Синът Полихрон, който носи името на татко си, се заселва в Карлово. Там стартират да назовават семейството Пулиеви. „ Аз съм финален представител на рода Пулиеви, тъй като имам три дъщери. Дядо ми - началник на Адвокатската гилдия в България, и татко ми Живко Пулиев са репресирани от комунистите. Лежат в Белене. Единия е там 5 години и половина, а другият 7 години и половина “, споделя Михаил Пулиев. Леля му по бащина линия - Снежана, също е изпратена в Ловеч.
Това, че сестрата на майка му се дами за премиера Андрей Луканов, му е пречило през годините. „ Доста негативи съм получавал от това. Когато реализира някакъв триумф, постоянно се е е намирал по някой недоброжелател, който да каже: Ама нали знаете кой му е чичо? Все едно чичо ми е дал роля да пея в Хамбург? Там не раздават функции, тъй като чичо ти е министър-председател на България “, споделя Михаил Пулиев.
Като студент в Консерваторията бъдещият оперен артист свири на бас китара в софийската рок група „ Синтез “. „ През 1984-1985 имахме доста концерти - даже пуснахме плоча, участвахме във „ Всяка неделя “. Китаристът ни бе свирил преди този момент в „ LZ”, спомня си последният представител на Пулиевия жанр. Групата била поканена на турне в Норвегия. Съпругата му тогава декларирала: " Трябва да решиш - рок музикант ли ще си, или ще пееш в операта ". И Михаил Пулиев избрал операта.
През 1984 година почнала кариерата му в Софийската опера. Две години по-късно към този момент е солист в операта в Берн в Швейцария.
„ Спечелих конкурс. Дойде шефът на Бернската опера и разгласи конкурс в зала „ България “. Явиха се всички - от националните актьори до начинаещите. Като ми пристигна редът, изпях арията на крал Филип от „ Дон Карлос “. Директорът ме чу и излезе, без да продума. След това се върна и разгласи: Разотивайте се - ние си намерихме човек. Излязох от този конкурс с към този момент подписан контракт и по този начин отидох да работя в Швейцария “, споделя артистът.
Дирекция „ Музика “ вземала 10% от заплатата му. Всяка година се прибирал и си давал аления паспорт. Заключвали го в желязна каса и му го давали, когато си заплати всичко дължимо към дирекцията и тръгне да се връща.
„ Една година другарката Куцарова от Държавна сигурност не ме пусна и 14 дни не ми даваше аления паспорт. Щях да пея за Кралската опера на Валония в Белгия и закъснях за една продукция. Изгоря ми билетът за аероплан, непокътнатата хотелска стая в „ Рамада Ин “ за една седмица! Всичко отиде по дяволите поради една жена, която не ме харесваше. Книга мога да напиша за това “, спомня си той.
Още като студент е концертиращ актьор към дирекция „ Музика “. Оттам непрестанно пътувал за изяви. Пял и пред бойци, и пред Тодор Живков. Първата бас китара му я откраднали. Сега свири на няколко други. Когато затворили страната при първия локдаун през 2020-а, трябвало да вади специфичен документ, с цел да може от София да идва да работи в Пловдив, и след това различен, с цел да се върне. Тогава хванал китарата отново и си върнал формата. „ Възстанових си техниката. Китарите ми са множеството японски - имам „ Ямаха “, „ Ибанец “ имам и хубава американска китара “, изрежда Михаил Пулиев.
Ако стане шеф на операта, желае да върне институцията в верния курс. Девизът му е: Да върнем операта в операта! „ Трябва да си имаме и зала, в която да идват посетители от другите градове и да им предложим един първокласен артикул. Трупата ни в този момент е от 14 души. С толкоз артисти не може да се създадат 12 оперни заглавия “, безапелационен е той. Смята да кани български артисти от Европа, като Владимир Стоянов - утвърден Вердиев баритон, който не е канен до момента. Иска да предложения диригента Георги Димитров, който живее в едно село до Пловдив и не е гостувал на операта ни от години. А в София го канят непрекъснато.
„ Аз съм набожен християнин. Музиката на Андрю Лойд Уебър е хубава, само че текстът наскърбява вярата на православните. Аз бях разпределен в него и обясних на Нина Найденова, че този театър наранява моите усеща. Искам да върна репертоарния темперамент на Пловдивската опера, а не оркестърът, основан от Добрин Петков, да излиза на една сцена с Руслан Мъйнов “, акцентира Михаил Пулиев.
Дядо му Герасим с монумент в Бургас
Родът на майка му са българи от Солун. Дядо му Михаил Герасимов е ректор на Висшия химико-технологичен институт. „ Бащата на дядо ми по майчина линия е Герасим Михайлов, на който има монумент на гарата в Бургас. След атентата в църквата „ Свети Крал “ /бомбата в “Света Неделя “ през 1925 година - б. р./ го прибират в полицията, без да има нищо общо с това. Така грубо го разпитват, че се е хвърлил от 4-ия етаж на Обществената сигурност в Бургас! Прабаба му е събирала мозъка му от тротоара “, споделя Михаил Пулиев.
Бившия бас китарист и рок музиката
Михаил Пулиев споделя, че няма нищо срещу рок музиката и понякога Операта може да си прави спектакли с такива детайли. Но не би трябвало музикантите <210> да стават евтина работна ръка за хеви метъл банди. Дава образец по какъв начин преди няколко години оркестърът свири с прогресив метал бандата „ Sons of Apollo” на Античния спектакъл. Групата по-късно издава двоен диск и на него не написа и дума, че в него са взели участие и музикантите от Пловдивската опера. Това твърди Михаил Пулиев. Албумът се споделя „ Live with the Plovdiv Psychotic Symphony “. “Музикантите ни са взели някакъв еднократен малък хонорар. Когато шеф на операта бе Калуди Калудов и записахме спектакъла „ Набуко “ за Българска национална телевизия, всички подписахме документи, че ще получим част от авторските права. Сега свирим с тежки хеми метал банди, които ни употребяват като евтина работна ръка “, споделя артистът.
Оперният баритон Михаил Пулиев е претендент за шеф на Пловдивската опера. Той е от остарелия карловски жанр Пулиеви, от който по майчина линия произлизат братята Евлоги и Христо Георгиеви, както и майката на даскал Ботьо Петков. На млади години е свирил на бас китара в рок група, по-късно печели конкурс и работи в операта на швейцарския град Берн. От 1993 година е в Пловдивската опера. „ Харесвам Пловдив - тук направих огромна част от кариерата си. Обожавам града и Античния спектакъл “, споделя Михаил Пулиев. Сега е най-възрастният пеещ баритон в България.
Не е елементарно да си последният мъжки представител на рода Пулиеви. И измежду прадедите ти да са хора като Евлоги и Христо Георгиеви, и да си обвързван родово с бабата на Христо Ботев. Майката Евдокия на най-големите благодетели на България е Пулиева. Братята са отгледани от чичовците си Христо и Никола Пулиеви. С тях като съдружници в Галац основават първата си компания за търговия с ориз.
„ С дамите от рода по този метод имам връзки с семействата на Иван Вазов и Васил Левски. Родът Пулиеви доста задължава “, споделя оперният баритон. Друг куриоз е, че по майчина линия някогашният министър председател Андрей Луканов му се пада чичо. С Карло Луканов са братовчеди.
Пулиеви произлизат от феодален търновски жанр. Преди рухването на Второто българско царство далечният му предшественик Полихрон живеел на хълма Трапезица. След рухването на царския град фамилията се мести в Арбанаси. Но и това място е постоянно нападано от черкези. Двамата синове на Полихрон основават семейства в разнообразни елементи на страната, а третият отива във Влашко.
Синът Полихрон, който носи името на татко си, се заселва в Карлово. Там стартират да назовават семейството Пулиеви. „ Аз съм финален представител на рода Пулиеви, тъй като имам три дъщери. Дядо ми - началник на Адвокатската гилдия в България, и татко ми Живко Пулиев са репресирани от комунистите. Лежат в Белене. Единия е там 5 години и половина, а другият 7 години и половина “, споделя Михаил Пулиев. Леля му по бащина линия - Снежана, също е изпратена в Ловеч.
Това, че сестрата на майка му се дами за премиера Андрей Луканов, му е пречило през годините. „ Доста негативи съм получавал от това. Когато реализира някакъв триумф, постоянно се е е намирал по някой недоброжелател, който да каже: Ама нали знаете кой му е чичо? Все едно чичо ми е дал роля да пея в Хамбург? Там не раздават функции, тъй като чичо ти е министър-председател на България “, споделя Михаил Пулиев.
Като студент в Консерваторията бъдещият оперен артист свири на бас китара в софийската рок група „ Синтез “. „ През 1984-1985 имахме доста концерти - даже пуснахме плоча, участвахме във „ Всяка неделя “. Китаристът ни бе свирил преди този момент в „ LZ”, спомня си последният представител на Пулиевия жанр. Групата била поканена на турне в Норвегия. Съпругата му тогава декларирала: " Трябва да решиш - рок музикант ли ще си, или ще пееш в операта ". И Михаил Пулиев избрал операта.
През 1984 година почнала кариерата му в Софийската опера. Две години по-късно към този момент е солист в операта в Берн в Швейцария.
„ Спечелих конкурс. Дойде шефът на Бернската опера и разгласи конкурс в зала „ България “. Явиха се всички - от националните актьори до начинаещите. Като ми пристигна редът, изпях арията на крал Филип от „ Дон Карлос “. Директорът ме чу и излезе, без да продума. След това се върна и разгласи: Разотивайте се - ние си намерихме човек. Излязох от този конкурс с към този момент подписан контракт и по този начин отидох да работя в Швейцария “, споделя артистът.
Дирекция „ Музика “ вземала 10% от заплатата му. Всяка година се прибирал и си давал аления паспорт. Заключвали го в желязна каса и му го давали, когато си заплати всичко дължимо към дирекцията и тръгне да се връща.
„ Една година другарката Куцарова от Държавна сигурност не ме пусна и 14 дни не ми даваше аления паспорт. Щях да пея за Кралската опера на Валония в Белгия и закъснях за една продукция. Изгоря ми билетът за аероплан, непокътнатата хотелска стая в „ Рамада Ин “ за една седмица! Всичко отиде по дяволите поради една жена, която не ме харесваше. Книга мога да напиша за това “, спомня си той.
Още като студент е концертиращ актьор към дирекция „ Музика “. Оттам непрестанно пътувал за изяви. Пял и пред бойци, и пред Тодор Живков. Първата бас китара му я откраднали. Сега свири на няколко други. Когато затворили страната при първия локдаун през 2020-а, трябвало да вади специфичен документ, с цел да може от София да идва да работи в Пловдив, и след това различен, с цел да се върне. Тогава хванал китарата отново и си върнал формата. „ Възстанових си техниката. Китарите ми са множеството японски - имам „ Ямаха “, „ Ибанец “ имам и хубава американска китара “, изрежда Михаил Пулиев.
Ако стане шеф на операта, желае да върне институцията в верния курс. Девизът му е: Да върнем операта в операта! „ Трябва да си имаме и зала, в която да идват посетители от другите градове и да им предложим един първокласен артикул. Трупата ни в този момент е от 14 души. С толкоз артисти не може да се създадат 12 оперни заглавия “, безапелационен е той. Смята да кани български артисти от Европа, като Владимир Стоянов - утвърден Вердиев баритон, който не е канен до момента. Иска да предложения диригента Георги Димитров, който живее в едно село до Пловдив и не е гостувал на операта ни от години. А в София го канят непрекъснато.
„ Аз съм набожен християнин. Музиката на Андрю Лойд Уебър е хубава, само че текстът наскърбява вярата на православните. Аз бях разпределен в него и обясних на Нина Найденова, че този театър наранява моите усеща. Искам да върна репертоарния темперамент на Пловдивската опера, а не оркестърът, основан от Добрин Петков, да излиза на една сцена с Руслан Мъйнов “, акцентира Михаил Пулиев.
Дядо му Герасим с монумент в Бургас
Родът на майка му са българи от Солун. Дядо му Михаил Герасимов е ректор на Висшия химико-технологичен институт. „ Бащата на дядо ми по майчина линия е Герасим Михайлов, на който има монумент на гарата в Бургас. След атентата в църквата „ Свети Крал “ /бомбата в “Света Неделя “ през 1925 година - б. р./ го прибират в полицията, без да има нищо общо с това. Така грубо го разпитват, че се е хвърлил от 4-ия етаж на Обществената сигурност в Бургас! Прабаба му е събирала мозъка му от тротоара “, споделя Михаил Пулиев.
Бившия бас китарист и рок музиката
Михаил Пулиев споделя, че няма нищо срещу рок музиката и понякога Операта може да си прави спектакли с такива детайли. Но не би трябвало музикантите <210> да стават евтина работна ръка за хеви метъл банди. Дава образец по какъв начин преди няколко години оркестърът свири с прогресив метал бандата „ Sons of Apollo” на Античния спектакъл. Групата по-късно издава двоен диск и на него не написа и дума, че в него са взели участие и музикантите от Пловдивската опера. Това твърди Михаил Пулиев. Албумът се споделя „ Live with the Plovdiv Psychotic Symphony “. “Музикантите ни са взели някакъв еднократен малък хонорар. Когато шеф на операта бе Калуди Калудов и записахме спектакъла „ Набуко “ за Българска национална телевизия, всички подписахме документи, че ще получим част от авторските права. Сега свирим с тежки хеми метал банди, които ни употребяват като евтина работна ръка “, споделя артистът.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ