Семейството не е за да си щастлив. То е отговорност
„ Искам да поговорим “ - надали има по-дразнещи думи за мъжете.
Наясно са, че ги чака пържене на муден огън за неща, които може би са сбъркали, за невероятни чудовища, родени в главите на дамите от нищо и никакви бръмбърчета.
Думите „ Искам да поговорим “ обаче са три пъти по-страшни, произнесени от мъж, тъй като огънят няма да е муден, а ще бъде един изстрел, ориентиран право в сърцето. Казани от него, те могат да значат три неща: „ имам друга “, „ късам с теб “ и в доста редки случаи, нормално, когато тя изобщо не желае, предложение за връзка или брак.
Което за нея още веднъж значи „ късам с теб “, тъй като след сходен диалог, ще загуби приятеля, с който е привикнала да се шляе по всички страни, да споделя тези неща, които гаджетата ѝ не проумяват, да му се обажда когато и да е, в връзките им да няма полов подтекст – изобщо нищо повече от другар. А да загубиш толкоз скъпо създание, си е огромна тъга. Понякога по-тежка от това да загубиш обичан.
С някогашния ухажор, другарство по-лесно се основава като отмине вълната на пристрастеността. Но с някого, който е пренебрегнала като мъж, задачата с ремисията на другарството е съвсем невъзможна. Което значи, че с всичките му неудобства в сходни случаи, сексът въпреки всичко има своята информационна роля на нужна заварка. Никога обаче не се знае авансово дали това напълно ще оплеска нещата или ще ги оправи.
Другият обичан информационен призрачен сън са думите „ прави ми се нещо забавно “. А всички знаем какъв брой са разнообразни забавните неща за мъжете и дамите. И надалеч не се изчерпват с футбол и бира с другари за него и срещи за кафе и шопинг с приятелки за нея. Това е прекомерно естествена част от битието, с което в общи линии се привиква. То е като част от интериора на връзката. Като пералнята и печката. „ Нещо забавно “ в наши дни от ден на ден значи блян към някакво знание, към преживяване, което те обогатява.
Супер тъпо е, когато този блян се сблъска с упрека „ значи с мене ти е скучно “ . Да измислиш „ нещо забавно “ за различен човек, без значение от пола, е съвсем толкоз непостижимо, колкото родители да намерят развлечение за младеж. Всичките хрумвания се разрушават като снежна топка в кисел отговор „ все тая “.
С това информационно стеснение постоянно се сблъскват множеството хора, когато отидат на отмора дружно. В забързания градски делник, разделянето на световете във връзка с критерия „ забавно “ доста елементарно се забулва в мъгла. От работа – вкъщи, вечерята, някакво предаване по тв приемника, някоя и друга среща с другари през уикенда, сън, секс, битовите грижи... и може да наподобява все едно подобен проблем не съществува.
Преди време, моя другарка, след 25 годишен брак, откри, че откогато съществува връзката с мъжа ѝ, в никакъв случай не бяха ходили на отмора двамата – без цялата тайфа другари с всички налични деца. В един миг децата пораснали, някои двойки се разпаднали, други се прегрупирали. Тя предложила на мъжа си да заминат единствено двамата. От ступора, изписан на лицето му, схванала – те изобщо не знаят какво да вършат един с различен. Въпреки това си купили билети за някакъв курорт, само че свитата топка в стомаха им не прекосявала. Напротив – увеличавала се и набъбвала, до момента в който се пръснала в един скандал, от който станало ясно, че са били женени повече за общата им тайфа и децата, в сравнение с един за различен. Върнали билетите и единственото забавно, което създали, е да намерят наематели за техния апартамент, а те да се отделят в два по-малки. Година по-късно били щастливо разведени. И двамата са добре. Правят забавните си неща поотделно.
Прави ми усещане, че това е проблем на моето потомство. Онова, което беше възпитано в едни по-традиционни полезности. Почти всяка майка на моя другарка е давала мъдрия съвет: „ Семейството не е с цел да си благополучен. То е отговорност “. И с това тематиката се е приключвала.
Тръпки ме побиваха постоянно щом чуех сходно нещо. Не можех да си показва, че връзката ми с някой различен би представлявала само склад на неосъществени пориви на разнообразните ми персонални ползи в името на прекомерно екзистенциалното разбиране „ отговорност “. Отговорност към какво? Към другите, само че не и към себе си. Абсурд. Благодаря, това не го хапвам. Не го и пробвам дори. Алергична съм към неговите съставки – все Е-та от най-канцерогенен вид. По моите критерии.
Чувствам смисъла на понятието „ семейство “ по напълно друг метод. И освен това – напълно необусловен от кръвна връзка. Възможно е измежду роднините да има и такива, които са от твоето „ семейство “, само че изобщо не е наложително. Възможно е, и постоянно се случва, даже децата ти да не са от твоето „ семейство “. И въпреки всичко би трябвало да намерим метод да споделяме.
Както ловко го вършим с всички тези, на които се обаждаме разчувствани, когато ни се случи нещо готино, когато сме тъжни и ни се желае да поплачем или помърморим на нечие рамо, без в никакъв случай да се наложи да произнасяме реплики от вида: „ Трябва да поговорим “.
Както съумяваме да ни е забавно единствено тъй като сме дружно, без да се напъваме да доизмисляме какво забавно да създадем, с цел да не ни е скучно. Както с тези, с които усещаме такава независимост в общуването, че умерено можем да не живеем дружно без никой да приема това като отчуждение или да се сърди. Това включвам в понятието „ семейство “ - хората, с които сме изцяло свободни да бъдем себе си от самото начало. Именно тази вътрешна независимост е това, поради което връзката ни се получава.
Не всичко можем да пренесем върху връзките ни с тези, при които не ни иде отръки такава дързост, само че все пак има нещо, което можем да взаимстваме в опитите да подобрим връзката, „ работи “ даже и при тези, които не усещаме като „ семейство “.
Докато си говорихме по тези тематики, една другарка ми сподели: „ Не мога, кънти ми на кухо “. От устата ми сами се отрониха думите „ извърши се и няма да ти кънти “.
Осъзнах го, откакто го споделих и незабавно пробвах. Изпълних се – с мир, баланс, обич, светлина, колкото мога да поема. И стана елементарно да дариш усмивка, нежно допиране, взор, който съдържа „ привет от вкъщи “ - от това необозримо място, където всички сме семейство.
И връзката потегля.... чиста като изворна вода.
Прочетете още от Михаела Петрова в Edna.bg:
Наясно са, че ги чака пържене на муден огън за неща, които може би са сбъркали, за невероятни чудовища, родени в главите на дамите от нищо и никакви бръмбърчета.
Думите „ Искам да поговорим “ обаче са три пъти по-страшни, произнесени от мъж, тъй като огънят няма да е муден, а ще бъде един изстрел, ориентиран право в сърцето. Казани от него, те могат да значат три неща: „ имам друга “, „ късам с теб “ и в доста редки случаи, нормално, когато тя изобщо не желае, предложение за връзка или брак.
Което за нея още веднъж значи „ късам с теб “, тъй като след сходен диалог, ще загуби приятеля, с който е привикнала да се шляе по всички страни, да споделя тези неща, които гаджетата ѝ не проумяват, да му се обажда когато и да е, в връзките им да няма полов подтекст – изобщо нищо повече от другар. А да загубиш толкоз скъпо създание, си е огромна тъга. Понякога по-тежка от това да загубиш обичан.
С някогашния ухажор, другарство по-лесно се основава като отмине вълната на пристрастеността. Но с някого, който е пренебрегнала като мъж, задачата с ремисията на другарството е съвсем невъзможна. Което значи, че с всичките му неудобства в сходни случаи, сексът въпреки всичко има своята информационна роля на нужна заварка. Никога обаче не се знае авансово дали това напълно ще оплеска нещата или ще ги оправи.
Другият обичан информационен призрачен сън са думите „ прави ми се нещо забавно “. А всички знаем какъв брой са разнообразни забавните неща за мъжете и дамите. И надалеч не се изчерпват с футбол и бира с другари за него и срещи за кафе и шопинг с приятелки за нея. Това е прекомерно естествена част от битието, с което в общи линии се привиква. То е като част от интериора на връзката. Като пералнята и печката. „ Нещо забавно “ в наши дни от ден на ден значи блян към някакво знание, към преживяване, което те обогатява.
Супер тъпо е, когато този блян се сблъска с упрека „ значи с мене ти е скучно “ . Да измислиш „ нещо забавно “ за различен човек, без значение от пола, е съвсем толкоз непостижимо, колкото родители да намерят развлечение за младеж. Всичките хрумвания се разрушават като снежна топка в кисел отговор „ все тая “.
С това информационно стеснение постоянно се сблъскват множеството хора, когато отидат на отмора дружно. В забързания градски делник, разделянето на световете във връзка с критерия „ забавно “ доста елементарно се забулва в мъгла. От работа – вкъщи, вечерята, някакво предаване по тв приемника, някоя и друга среща с другари през уикенда, сън, секс, битовите грижи... и може да наподобява все едно подобен проблем не съществува.
Преди време, моя другарка, след 25 годишен брак, откри, че откогато съществува връзката с мъжа ѝ, в никакъв случай не бяха ходили на отмора двамата – без цялата тайфа другари с всички налични деца. В един миг децата пораснали, някои двойки се разпаднали, други се прегрупирали. Тя предложила на мъжа си да заминат единствено двамата. От ступора, изписан на лицето му, схванала – те изобщо не знаят какво да вършат един с различен. Въпреки това си купили билети за някакъв курорт, само че свитата топка в стомаха им не прекосявала. Напротив – увеличавала се и набъбвала, до момента в който се пръснала в един скандал, от който станало ясно, че са били женени повече за общата им тайфа и децата, в сравнение с един за различен. Върнали билетите и единственото забавно, което създали, е да намерят наематели за техния апартамент, а те да се отделят в два по-малки. Година по-късно били щастливо разведени. И двамата са добре. Правят забавните си неща поотделно.
Прави ми усещане, че това е проблем на моето потомство. Онова, което беше възпитано в едни по-традиционни полезности. Почти всяка майка на моя другарка е давала мъдрия съвет: „ Семейството не е с цел да си благополучен. То е отговорност “. И с това тематиката се е приключвала.
Тръпки ме побиваха постоянно щом чуех сходно нещо. Не можех да си показва, че връзката ми с някой различен би представлявала само склад на неосъществени пориви на разнообразните ми персонални ползи в името на прекомерно екзистенциалното разбиране „ отговорност “. Отговорност към какво? Към другите, само че не и към себе си. Абсурд. Благодаря, това не го хапвам. Не го и пробвам дори. Алергична съм към неговите съставки – все Е-та от най-канцерогенен вид. По моите критерии.
Чувствам смисъла на понятието „ семейство “ по напълно друг метод. И освен това – напълно необусловен от кръвна връзка. Възможно е измежду роднините да има и такива, които са от твоето „ семейство “, само че изобщо не е наложително. Възможно е, и постоянно се случва, даже децата ти да не са от твоето „ семейство “. И въпреки всичко би трябвало да намерим метод да споделяме.
Както ловко го вършим с всички тези, на които се обаждаме разчувствани, когато ни се случи нещо готино, когато сме тъжни и ни се желае да поплачем или помърморим на нечие рамо, без в никакъв случай да се наложи да произнасяме реплики от вида: „ Трябва да поговорим “.
Както съумяваме да ни е забавно единствено тъй като сме дружно, без да се напъваме да доизмисляме какво забавно да създадем, с цел да не ни е скучно. Както с тези, с които усещаме такава независимост в общуването, че умерено можем да не живеем дружно без никой да приема това като отчуждение или да се сърди. Това включвам в понятието „ семейство “ - хората, с които сме изцяло свободни да бъдем себе си от самото начало. Именно тази вътрешна независимост е това, поради което връзката ни се получава.
Не всичко можем да пренесем върху връзките ни с тези, при които не ни иде отръки такава дързост, само че все пак има нещо, което можем да взаимстваме в опитите да подобрим връзката, „ работи “ даже и при тези, които не усещаме като „ семейство “.
Докато си говорихме по тези тематики, една другарка ми сподели: „ Не мога, кънти ми на кухо “. От устата ми сами се отрониха думите „ извърши се и няма да ти кънти “.
Осъзнах го, откакто го споделих и незабавно пробвах. Изпълних се – с мир, баланс, обич, светлина, колкото мога да поема. И стана елементарно да дариш усмивка, нежно допиране, взор, който съдържа „ привет от вкъщи “ - от това необозримо място, където всички сме семейство.
И връзката потегля.... чиста като изворна вода.
Прочетете още от Михаела Петрова в Edna.bg:
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ