Лавров: Чуждестранните изследователи и до днес не могат да разберат мотивите на Балканската политика на Русия
" Искам да подчертая, че доста чужестранни откриватели и до през днешния ден не могат да схванат претекстовете, които подбуждат балканската политика на Русия. Навярно това не им се удава, тъй като мерят обстановката с така наречен обичаен критерий на тесните държавни ползи и користни намерения. А подобен, признат на Запад, инструментариум очевидно е непълен, с цел да бъде разбрана Русия. И най-главното - нашите страни са свързани от някакви неосезаеми, само че доста здрави връзки. "
Това съобщи съветският външен министър Сергей Ларвов при откриването в понеделник на галерия, отдадена на 140-ата годишнина от установяването на дипломатически връзки сред България и Русия. След изявлението му на съветски отговори българският дипломат Атанас Кръстин, който на няколко пъти загатна, че България е член на Европейски Съюз, само че не и че преди този момент е станала член на НАТО. Северноатлантическият пакт отсъстваше и от специфичното приветствие от външния министър Екатерина Захариева, прочетено от Кръстин.
" Днес връзките на дружба и взаимно почитание, общокултурните, духовни полезности, особената прочувствена непосредственост остават здрав пиедестал на руско-българското съдействие в най-различни области - от политиката и стопанската система до културата и туризма ", добави Лавров.
Той изреди в словото си няколко момента от близо век и половина дипломатически връзки като стартира със 7 юли 1879 година, когато дипломатическият сътрудник А.П.Давидов връчва акредитивните си писма на българския княз Александър Батенберг. " Той е направил това първи от всички задгранични представители, което в допълнение подчертало признателността на българския народ към Русия за освобождението на страната от османско робство ", сподели съветският външен министър.
След това той приказва за княз А.М. Горчаков, дългогодишният външен министър на Русия и лидер на съветската делегация на Берлинския конгрес. " Всички ваши грижи би трябвало напълно да бъдат отдадени на пробуждането на детайлите на българския живот и на допустимо най-бързото крепване на нейната автономия ", инструктирал той първия дипломат в София. " Така през цялото време съветската политика по българското направление е била поредна и открита. А задачата ѝ - самостоятелна, единна България, остава непреходна ", добави Лавров.
В реалност Горчаков, който напуща поста през 1882 година, е подложен на критика в родината си за позицията му към българите на Берлинския конгрес, а през 1885 година Руската империя е недоволна от Съединението на Княжество България с Източна Румелия и това води до първата тежка дипломатическа рецесия сред двете страни.
Лавров сподели, че " двустранният разговор е преживявал разнообразни стадии и не всеки път е вървял безпрепятствено, само че в комплицирани моменти Русия постоянно е била до вас ". След това той уточни поддръжката за провъзгласяването на независимостта през 1908г. и по какъв начин Съюз на съветските социалистически републики бил " пореден бранител на ползите на България на Парижката мирна конференция от 1946 година " след края на Втората международна война.
Това съобщи съветският външен министър Сергей Ларвов при откриването в понеделник на галерия, отдадена на 140-ата годишнина от установяването на дипломатически връзки сред България и Русия. След изявлението му на съветски отговори българският дипломат Атанас Кръстин, който на няколко пъти загатна, че България е член на Европейски Съюз, само че не и че преди този момент е станала член на НАТО. Северноатлантическият пакт отсъстваше и от специфичното приветствие от външния министър Екатерина Захариева, прочетено от Кръстин.
" Днес връзките на дружба и взаимно почитание, общокултурните, духовни полезности, особената прочувствена непосредственост остават здрав пиедестал на руско-българското съдействие в най-различни области - от политиката и стопанската система до културата и туризма ", добави Лавров.
Той изреди в словото си няколко момента от близо век и половина дипломатически връзки като стартира със 7 юли 1879 година, когато дипломатическият сътрудник А.П.Давидов връчва акредитивните си писма на българския княз Александър Батенберг. " Той е направил това първи от всички задгранични представители, което в допълнение подчертало признателността на българския народ към Русия за освобождението на страната от османско робство ", сподели съветският външен министър.
След това той приказва за княз А.М. Горчаков, дългогодишният външен министър на Русия и лидер на съветската делегация на Берлинския конгрес. " Всички ваши грижи би трябвало напълно да бъдат отдадени на пробуждането на детайлите на българския живот и на допустимо най-бързото крепване на нейната автономия ", инструктирал той първия дипломат в София. " Така през цялото време съветската политика по българското направление е била поредна и открита. А задачата ѝ - самостоятелна, единна България, остава непреходна ", добави Лавров.
В реалност Горчаков, който напуща поста през 1882 година, е подложен на критика в родината си за позицията му към българите на Берлинския конгрес, а през 1885 година Руската империя е недоволна от Съединението на Княжество България с Източна Румелия и това води до първата тежка дипломатическа рецесия сред двете страни.
Лавров сподели, че " двустранният разговор е преживявал разнообразни стадии и не всеки път е вървял безпрепятствено, само че в комплицирани моменти Русия постоянно е била до вас ". След това той уточни поддръжката за провъзгласяването на независимостта през 1908г. и по какъв начин Съюз на съветските социалистически републики бил " пореден бранител на ползите на България на Парижката мирна конференция от 1946 година " след края на Втората международна война.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ