Да линчуваме ли Мирела?
" Искам да благодаря на себе си, че резервирах кураж. Продължих да се боря и в никакъв случай не изгубих религия във опциите си " *
Шестнайсет години без орден от олимпийски игри. Петнайсет сезона без отличие, извоювано по състезателен път на международно състезание. Това показваше статистиката на българската лека атлетика, преди Мирела Демирева да грабне сребро в Рио де Жанейро.
Миналото лято в Бразилия тя прекъсна отрицателната наклонност и донесе на страната ни орден в най-конкурентния самостоятелен спорт - с цената на персонален връх и в жестока борба с по-опитни съпернички.
В момента обаче Демирева е надалеч от достиженията си отпреди няколко месеца - не може да покрие норматив за присъединяване на международното състезание (194 см) и изпитва усложнения с височини, които не дават отговор на опциите ѝ (личен връх през сезона 190 см).
Това беше задоволително в някои медии представянето ѝ да се окачестви като мощно отчаяние и величествен неуспех. Във форумите мненията за скачането ѝ граничат с апели за обществен линч.
Очевидно е, че Мирела има проблеми със спортната си форма. Но сигурно не тъй като се е отдала на безконечен празник след олимпийските игри.
Няколко контузии по време на главната част от подготовката ѝ през есента и зимата я принудиха да пропусне сезона в зала. Наложи ѝ се да промени напълно метода си на усилване и в този момент - с нарушен баланс във физическата и техническа кондиция - не наподобява задоволително сигурна по време на разбега си. А все по-нарастваща възможност да пропусне международното я притиска и душевен.
Всъщност Демирева не би трябвало да приема като покруса, в случай че вероятно не започва на международното. Това ще ѝ даде време да премисли измененията в подготовката и да се завърне по-силна. Не с опити на 194 см, а даже и 2 метра, каквито са опциите ѝ.
И без Мирела на международното, нейният стандарт е неосъществим за останалите ни атлетки в тази дисциплинираност. Просто след нея няма никой. Втората ни най-силна състезателка в сякаш „ най-българската дисциплинираност “ е на 43 години! Не тренира професионално и през сезона е с достижение с 10 см под това на Демирева.
На националното ни състезание участваха тъкмо шест (!) състезателки - най-вече ученички и нито една професионалистка. От резултата на шампионката пък биха се срамували даже гимназистките в други страни, чиито представителки Демирева постоянно побеждава.
И тук в действителност са рецесията и неуспехът, за които някои приказват. Скокът на височина в България има доста по-сериозни проблеми от присъединяване на Демирева на международното. Докато служителите се занимават с това дали ще ни вземат върха от 209 см на Стефка Костадинова, пропущат по-важното - все по-малко девойки упражняват скок на височина, все по-малко треньори ги учат по какъв начин да скачат и по какъв начин да защитят този връх там, където би трябвало - на пистата.
И все по-малко стават тези като Мирела, които са намерили метод да съумяват. Въпреки системата.
*Цитатът е част от речта на Демирева по време на награждаването ѝ за състезател №1 на България за 2016 година Мирела ще се изправи още веднъж. Това просто е следващото предизвикателство по пътя ѝ. Тя е посочила, че може да ги преодолява. Отново ще прави опити на и над 200 см. Просто тъй като го може. Но преди този момент би трябвало да се оправи и със задачата да скача добре и когато упованията са огромни и погледите са вперени в нея.
Шестнайсет години без орден от олимпийски игри. Петнайсет сезона без отличие, извоювано по състезателен път на международно състезание. Това показваше статистиката на българската лека атлетика, преди Мирела Демирева да грабне сребро в Рио де Жанейро.
Миналото лято в Бразилия тя прекъсна отрицателната наклонност и донесе на страната ни орден в най-конкурентния самостоятелен спорт - с цената на персонален връх и в жестока борба с по-опитни съпернички.
В момента обаче Демирева е надалеч от достиженията си отпреди няколко месеца - не може да покрие норматив за присъединяване на международното състезание (194 см) и изпитва усложнения с височини, които не дават отговор на опциите ѝ (личен връх през сезона 190 см).
Това беше задоволително в някои медии представянето ѝ да се окачестви като мощно отчаяние и величествен неуспех. Във форумите мненията за скачането ѝ граничат с апели за обществен линч.
Очевидно е, че Мирела има проблеми със спортната си форма. Но сигурно не тъй като се е отдала на безконечен празник след олимпийските игри.
Няколко контузии по време на главната част от подготовката ѝ през есента и зимата я принудиха да пропусне сезона в зала. Наложи ѝ се да промени напълно метода си на усилване и в този момент - с нарушен баланс във физическата и техническа кондиция - не наподобява задоволително сигурна по време на разбега си. А все по-нарастваща възможност да пропусне международното я притиска и душевен.
Всъщност Демирева не би трябвало да приема като покруса, в случай че вероятно не започва на международното. Това ще ѝ даде време да премисли измененията в подготовката и да се завърне по-силна. Не с опити на 194 см, а даже и 2 метра, каквито са опциите ѝ.
И без Мирела на международното, нейният стандарт е неосъществим за останалите ни атлетки в тази дисциплинираност. Просто след нея няма никой. Втората ни най-силна състезателка в сякаш „ най-българската дисциплинираност “ е на 43 години! Не тренира професионално и през сезона е с достижение с 10 см под това на Демирева.
На националното ни състезание участваха тъкмо шест (!) състезателки - най-вече ученички и нито една професионалистка. От резултата на шампионката пък биха се срамували даже гимназистките в други страни, чиито представителки Демирева постоянно побеждава.
И тук в действителност са рецесията и неуспехът, за които някои приказват. Скокът на височина в България има доста по-сериозни проблеми от присъединяване на Демирева на международното. Докато служителите се занимават с това дали ще ни вземат върха от 209 см на Стефка Костадинова, пропущат по-важното - все по-малко девойки упражняват скок на височина, все по-малко треньори ги учат по какъв начин да скачат и по какъв начин да защитят този връх там, където би трябвало - на пистата.
И все по-малко стават тези като Мирела, които са намерили метод да съумяват. Въпреки системата.
*Цитатът е част от речта на Демирева по време на награждаването ѝ за състезател №1 на България за 2016 година Мирела ще се изправи още веднъж. Това просто е следващото предизвикателство по пътя ѝ. Тя е посочила, че може да ги преодолява. Отново ще прави опити на и над 200 см. Просто тъй като го може. Но преди този момент би трябвало да се оправи и със задачата да скача добре и когато упованията са огромни и погледите са вперени в нея.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ