Карлос Насар пред БНТ: Заслужаваше си всяка една капка пот и кръв
Искам да благодаря на моето семейство. На фамилията на моя починал треньор Илиан Илиев, който пръв повярва в мен. Това сподели в прочувствено изявление за предаването „ Арена спорт “ олимпийският първенец по повдигане на тежести от Игрите в Париж Карлос Насар. Младият българин показа страстите, които е изпитал по време на най-значимия състезателен конгрес в света, както и разкри част от проектите си в близко бъдеще. С него беседва Бюлент Мюмюнов.
- Малко повече от 20 дни след олимпийската купа от Париж, която завоюва в категория до 79 кг. Осъзна ли какво направи на 9-ти август във френската столица?
- Осъзнах какво направих. От доста време се приготвям за този миг. Емоциите са невероятни.
- Изглеждаше доста убеден и несломим в залата. С какво надви над противниците си?
- Психически и физически надвих доста. Видя се, че физически имах опция и за още по-високи резултати. Като съставни елементи бях на по-високо равнище от противниците ми. Заслужаваше си всяка една капчица пот и кръв, която капна в залата за подготовка.
- Много старания и труд постави за този орден. Постигна го едвам на 20 година в този момент къде го съхраняваш?
- Съхранявам го в Червен бряг, в града, в който съм израснал. Имам си един ъгъл, в който си държа всички медали. Олимпийският златен орден е на централно място.
- Често казваш, че починалият треньор Илиан Илиев е съществена част от твоя триумф. Ако той беше в този момент тук при теб, какво би желал да му кажеш?
- Бих желал да му кажа, че той съумя. Това е негов триумф, с който зарадва цялостен народ. Моята фантазия е неговото име да се помни. Той подари на България цялата тази страст в този момент.
- Мислеше ли си за него в дните преди надпреварата, а и на самото съревнование?
- Мислех си за него. Самата конюнктура по този начин прави нещата, че той няма по какъв начин да почине в сърцата на хората, които го познават.
- Измина дълъг път. Как би определил този път, с коя дума?
- Бих го нарекъл бодлив път. Минах го с много храброст, имаше много страсти. Самият път беше сложен, не толкоз надпреварата. След този път, който изминах, надпреварата ми се стори ария.
- Коя беше най-голямата компликация, която те спъваше преди този златен орден?
- Самото политане след даден триумф те кара да си губиш човешките качества. Това те прави допустимо най-слаб в живота. Има го този миг, всеки човек би трябвало да премине през това нещо. Трябва обаче да се приземяваш, освен това безусловно съзнателно, тъй като в случай че се оставиш по течението губиш себе си.
- По какъв брой часа прекарваш в залата в най-активния си предварителен развой?
- Между 5 и 8 часа, зависи от деня и събитията. Ден с ден не си наподобява. Давам всичко от себе си. Аз съм се научил, че когато едно нещо работи, промени не би трябвало да се вършат. Може да прибавя нови детайли, които да допълват тренировката ми, само че не бих се лишил от нещата, които съм правил до момента.
- Поставяш ли си съответни килограми като цел?
- Винаги съм се стараел просто да победя. Необяснимо усещам изпитвам по време на съревнование. Това ме кара да минавам на по-високите тежести. Самата аудитория, хората, които ме поддържат ми дават мощ да се оправям с провокациите.
- Какво би споделил на хората, които считат, че тези тежести не са по човешките качества и без помощни средства няма по какъв начин да бъдат реализирани?
- Бих споделил, че в действителност наподобява по този начин, само че с верните хора около теб, с верните стъпки, които би трябвало да преминеш, можеш да постигнеш всичко.
- Ще остане ли Карлос Насар същия земен, отзивчив човек?
- Смятам, че съм си останал същия човек и моята цел е това да не се трансформира.
- Успя ли да поговориш с най-близките ти, най-много с майка ти. Какво си казахте?
- Тя е много радостна от всичките страсти. Емоциите от надпреварата не ти оставят мемоари от тези моменти. Аз и цялото ми семейство бяхме в такава еуфория, просто това е един миг, който ще се заключи за цялостен живот в техните сърца. Благодаря им за моментите, в които ме поддържат.
- Успехът води доста другари. Ще можеш ли да различиш приятелите от лицемерите?
- Аз съм се сблъсквал с доста обстановки. Когато вървиш по пътя си, и лицемерите, и приятелите, са до теб. Когато се отклониш от пътя си разбираш кои са другари и кои лицемери. На мен основната ми цел е да заставам в личния си път и да не излизам от него. Зло не мисля на никого. Имало е хора, които са се опитвали да се възползват от мен. Аз одобрявам нещата с усмивка. Стъпвам деликатно с всяка една крачка.
- Заговори се, че ще променяш категорията?
- Да, идната ми категория, най-вероятно, ще бъде до 94 кг. Ще се качат малко килограми, което не мисля, че ще бъде проблем. Мисля, че ще мога да се оправя с дребното време, което имам до международното състезание в Бахрейн.
Цялото изявление с Карлос Насар вижте във видеото!
Намерете Българска национална телевизия в обществените мрежи:,,,
Гледайте НА ЖИВО спорт гратис на:
- Малко повече от 20 дни след олимпийската купа от Париж, която завоюва в категория до 79 кг. Осъзна ли какво направи на 9-ти август във френската столица?
- Осъзнах какво направих. От доста време се приготвям за този миг. Емоциите са невероятни.
- Изглеждаше доста убеден и несломим в залата. С какво надви над противниците си?
- Психически и физически надвих доста. Видя се, че физически имах опция и за още по-високи резултати. Като съставни елементи бях на по-високо равнище от противниците ми. Заслужаваше си всяка една капчица пот и кръв, която капна в залата за подготовка.
- Много старания и труд постави за този орден. Постигна го едвам на 20 година в този момент къде го съхраняваш?
- Съхранявам го в Червен бряг, в града, в който съм израснал. Имам си един ъгъл, в който си държа всички медали. Олимпийският златен орден е на централно място.
- Често казваш, че починалият треньор Илиан Илиев е съществена част от твоя триумф. Ако той беше в този момент тук при теб, какво би желал да му кажеш?
- Бих желал да му кажа, че той съумя. Това е негов триумф, с който зарадва цялостен народ. Моята фантазия е неговото име да се помни. Той подари на България цялата тази страст в този момент.
- Мислеше ли си за него в дните преди надпреварата, а и на самото съревнование?
- Мислех си за него. Самата конюнктура по този начин прави нещата, че той няма по какъв начин да почине в сърцата на хората, които го познават.
- Измина дълъг път. Как би определил този път, с коя дума?
- Бих го нарекъл бодлив път. Минах го с много храброст, имаше много страсти. Самият път беше сложен, не толкоз надпреварата. След този път, който изминах, надпреварата ми се стори ария.
- Коя беше най-голямата компликация, която те спъваше преди този златен орден?
- Самото политане след даден триумф те кара да си губиш човешките качества. Това те прави допустимо най-слаб в живота. Има го този миг, всеки човек би трябвало да премине през това нещо. Трябва обаче да се приземяваш, освен това безусловно съзнателно, тъй като в случай че се оставиш по течението губиш себе си.
- По какъв брой часа прекарваш в залата в най-активния си предварителен развой?
- Между 5 и 8 часа, зависи от деня и събитията. Ден с ден не си наподобява. Давам всичко от себе си. Аз съм се научил, че когато едно нещо работи, промени не би трябвало да се вършат. Може да прибавя нови детайли, които да допълват тренировката ми, само че не бих се лишил от нещата, които съм правил до момента.
- Поставяш ли си съответни килограми като цел?
- Винаги съм се стараел просто да победя. Необяснимо усещам изпитвам по време на съревнование. Това ме кара да минавам на по-високите тежести. Самата аудитория, хората, които ме поддържат ми дават мощ да се оправям с провокациите.
- Какво би споделил на хората, които считат, че тези тежести не са по човешките качества и без помощни средства няма по какъв начин да бъдат реализирани?
- Бих споделил, че в действителност наподобява по този начин, само че с верните хора около теб, с верните стъпки, които би трябвало да преминеш, можеш да постигнеш всичко.
- Ще остане ли Карлос Насар същия земен, отзивчив човек?
- Смятам, че съм си останал същия човек и моята цел е това да не се трансформира.
- Успя ли да поговориш с най-близките ти, най-много с майка ти. Какво си казахте?
- Тя е много радостна от всичките страсти. Емоциите от надпреварата не ти оставят мемоари от тези моменти. Аз и цялото ми семейство бяхме в такава еуфория, просто това е един миг, който ще се заключи за цялостен живот в техните сърца. Благодаря им за моментите, в които ме поддържат.
- Успехът води доста другари. Ще можеш ли да различиш приятелите от лицемерите?
- Аз съм се сблъсквал с доста обстановки. Когато вървиш по пътя си, и лицемерите, и приятелите, са до теб. Когато се отклониш от пътя си разбираш кои са другари и кои лицемери. На мен основната ми цел е да заставам в личния си път и да не излизам от него. Зло не мисля на никого. Имало е хора, които са се опитвали да се възползват от мен. Аз одобрявам нещата с усмивка. Стъпвам деликатно с всяка една крачка.
- Заговори се, че ще променяш категорията?
- Да, идната ми категория, най-вероятно, ще бъде до 94 кг. Ще се качат малко килограми, което не мисля, че ще бъде проблем. Мисля, че ще мога да се оправя с дребното време, което имам до международното състезание в Бахрейн.
Цялото изявление с Карлос Насар вижте във видеото!
Намерете Българска национална телевизия в обществените мрежи:,,,
Гледайте НА ЖИВО спорт гратис на:
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ