Перфектната рецепта за разпознаване на лъжи
Искало ли ви се е в миналото да употребявате детектор на лъжата, с цел да разберете дали ви споделят истината? С тази тактичност можете на секундата да установите дали една история е истина, или е единствено купчина неистини – освен това единствено с няколко лесни въпроса.
Нека си представим, че жена подозира приятеля си, че не е ходил на кино с брат си, както е споделил, а е бил отвън града с другари. Ако тя просто го попита дали е бил на кино, това ще му даде опция да каже „ Да “: в случай че в действителност е бил, ще удостовери, а в случай че не е бил, най-вероятно ще се придържа към версията си и още веднъж ще удостовери. Ако обаче тя употребява рецептата за откриване на неистини, ще сложи два въпроса, с цел да удостовери обстоятелствата, и по-късно ще включи фиктивен „ факт “. Например първо ще попита „ Какво гледа? “, по-късно – „ Кога свърши филмът? “. Накрая ще вкара своя факт: „ Чух, че е имало запушване заради повреда на основен тръбопровод по същото време. “ Сега единственото, което би трябвало да направи, е да изчака отговора.
Приятелят ѝ е изправен пред явен проблем. Ако не е бил на кино, той не знае дали да удостовери, че е имало повреда. Ако каже, че не е имало запушване, а в действителност е имало, то тя ще разбере, че не е бил на кино. Независимо от отговора, той ще направи нещо, което всеки измамник прави, когато е изправен пред сходна компликация: ще се поколебае, до момента в който реши по какъв начин да отговори. Имайте поради, че в случай че е бил на кино, неотложно би споделил: „ Нямаше запушване. За какво приказваш? “ Но той не е сигурен, тъй като не е бил там, по тази причина ще се поколебае и тъкмо по този метод ще се издаде. На всичкото от горната страна евентуално ще даде и неверен отговор, като се съгласи с казаното от приятелката си, тъй като не подозира, че тя си е съчинила този факт.
Нека повторим стъпките:
- Започвате с два уточняващи въпроса и по-късно вмъквате измислена от вас детайлност. Тя би трябвало да е неистинна. Ако другият удостовери нещо, което фактически е правилно, вие няма да научите нищо ново.
- Измислената детайлност би трябвало да наподобява изцяло допустима и смислена. Иначе другият би могъл да реши, че се шегувате с него.
- Тази детайлност би трябвало да е нещо, което би се отразило директно върху него, тъй че, в случай че е правилно, той би имал информация от първа ръка.
Ако той замълчи за прекомерно дълго, промени тематиката или даде неверен отговор, тогава е прекомерно евентуално да ви лъже. Но още веднъж ще повторя, че не трябва да разчитате на една-единствена изолирана тактичност. Възможно е съмнението му да се дължи на това, че усърдно се пробва да си напомни детайлите от въпросната вечер.
Ако пък нечий отговор звучи добре премислен и авансово упражняван, има огромен късмет той да е очаквал въпроса и да е измислил правдоподобна история. Вмъкването на сложни за спомняне обстоятелства и елементи е индикатор за предварителна подготовка. Например представете си човек, на който е заложен въпросът къде е бил в съответен ден преди два месеца, и той отговори: „ Отидох на работа, потеглих си в 17.30 ч., вечерях в „ Истсайд Динър “ до 19.45 и по-късно напряко се прибрах. “ Или си представете, че детектив разпитва обвинен. Ако той е в положение да си спомни какво е правил и къде е бил в съответен ден преди две години, нещо напълно не е наред. Повечето хора не могат да си спомнят даже какво са закусвали през вчерашния ден.
В книгата си „ Четец на мисли “ Дейвид Либерман – психотерапевт и специалист по различаване на измами, съветник на ФБР, Централно разузнавателно управление на САЩ и Агенцията за национална сигурност на Съединени американски щати – издига разчитането на хората на изцяло ново равнище: стъпвайки на последните проучвания в региона на психолингвистиката, той разкрива какво другите в действителност мислят и усещат (независимо какво казват).
