В търсене на дълбока зима по време на пътуване до Арктика
Исках сняг, същински бездънен сняг, който да не се трансформира в киша доникъде на следобеда, снежни преспи, в които можеш да стъпиш и да потънеш до коленете. Исках подобаваща ободряваща зима, такава, която те хваща за гърлото и ти стопира дъха, безусловно, в дълги струи пара. Исках замръзнали езера и снежинки, падащи спираловидно от тъмнината, и мраз, толкоз леден, че носът те стискаше. Исках ледени висулки, висящи от стрехите и снежни покривки, които погребват всички дребни елементи на света – паркинги, пътни знаци, огради, живи плетове – всичко това се крие под бели, изваяни от вятъра форми.
Летях до Тромсьо в Северна Норвегия, на 350 км вътре в Арктическия кръг, град, затрупан със сняг, който би трябвало да изгребвате колата си от преспи множеството сутрини. Планирах пет дни да се насладя на тежката зима и след една нощ в града взех кола чартърен с гуми с шипове и се насочих към Финмарк, голяма норвежка провинция, която се простира над Финландия до границите на Русия.
Беше средата...
Прочетете целия текст »
