Иска ми се в училище да успеем да внушим идеята, че Пенчо Славейков е началото на българската модерност, каза учителят Валентина Дянкова
Иска ми се в учебно заведение да успеем да внушим огромната концепция, че Пенчо Славейков е началото на българската модерност, че с него стартира необятното отваряне на вратите на българската литература за свежия европейски лъх и високите европейски литературни мостри, сподели учителят Валентина Дянкова. Тя бе измежду участниците в, отдадена на 160-ата годишнина от рождението на поета и на българския модернизъм, и модерирана от литературоведа доцент доктор Йордан Ефтимов.
Дянкова засегна казуса с дребното часове и рестриктивните мерки при проучването на Пенчо Славейков в учебно заведение. Според стандартизираните клишета този създател би трябвало да влезе в съзнанието на груповата ученическа общественост като жрец-воин, който се дистанцира от тълпата, презира я, защитавайки концепциите на Ницше и Шопенхауер и ратувайки за една висока просвета и нематериалност, за промяна на посоката на говорене в българската литература, сподели тя. Как може да се изясни на тези младежи, че той влиза в открит конфликт с Вазов, попита Дянкова. Как в единствено два часа да им се приказва за оня, който въплъщава в себе си могъщата фигура на културния и модерния човек, за който литературата не е просто занятие и специалност за изкарване на хляба. За младежите е огромна тъга, в случай че на държавния зрелостен изпит се падне Пенчо Славейков със „ Спи езерото “, тъй като не знаят по какъв начин да интерпретират творбата, добави тя.
Дянкова загатна думите на Йордан Маринополски за Славейков, които го дефинират като човек, бягащ от клюката, дребнотемието, махленския заядлив диалог, дистанциращ се от пошлостта. Присъствието му задължава и близките да се изпълват със пресен лъх и да се усещат като почтени хора. Той не просто написа в книгите си за европеизацията на българската литература, за духовния аристократизъм на българския създател и грамотната аудитория, а го реализира в действителност като задача и културно строителство с персоналната си харизма и наличие.
Славейков води война против незнанието, акцентира Дянкова. При него неистовият блян към европеизация на българската модерност и разграничаване от закостенялостта на битоописателството върви редом с връщането към корена, към хубостта, мъдростта и силата на българския поетически дух. Не инцидентно Пенчо Славейков преоткрива и хубостта на българската национална и любовна ария.
се организира във всички 33 национални пресклуба на Българска телеграфна агенция в страната. Първата среща-разговор, отдадена на Пенчо Славейков, се състоя в родния му град Трявна на 27 април, когато се навършиха 160 години от неговото рождение. В рамките на самодейността диалози се състояха още в Самоков, Казанлък, Стара Загора, Кюстендил, Перник, Хасково, Кърджали, Пазарджик и Габрово.
Декемврийското издание на списание ЛИК тази година ще бъде отдадено на Пенчо Славейков. Освен репортажи от срещите, броят ще включва и особено написани текстове от по 160 думи от 160 души във връзка 160-ата годишнина от рождението на поета.
Дянкова засегна казуса с дребното часове и рестриктивните мерки при проучването на Пенчо Славейков в учебно заведение. Според стандартизираните клишета този създател би трябвало да влезе в съзнанието на груповата ученическа общественост като жрец-воин, който се дистанцира от тълпата, презира я, защитавайки концепциите на Ницше и Шопенхауер и ратувайки за една висока просвета и нематериалност, за промяна на посоката на говорене в българската литература, сподели тя. Как може да се изясни на тези младежи, че той влиза в открит конфликт с Вазов, попита Дянкова. Как в единствено два часа да им се приказва за оня, който въплъщава в себе си могъщата фигура на културния и модерния човек, за който литературата не е просто занятие и специалност за изкарване на хляба. За младежите е огромна тъга, в случай че на държавния зрелостен изпит се падне Пенчо Славейков със „ Спи езерото “, тъй като не знаят по какъв начин да интерпретират творбата, добави тя.
Дянкова загатна думите на Йордан Маринополски за Славейков, които го дефинират като човек, бягащ от клюката, дребнотемието, махленския заядлив диалог, дистанциращ се от пошлостта. Присъствието му задължава и близките да се изпълват със пресен лъх и да се усещат като почтени хора. Той не просто написа в книгите си за европеизацията на българската литература, за духовния аристократизъм на българския създател и грамотната аудитория, а го реализира в действителност като задача и културно строителство с персоналната си харизма и наличие.
Славейков води война против незнанието, акцентира Дянкова. При него неистовият блян към европеизация на българската модерност и разграничаване от закостенялостта на битоописателството върви редом с връщането към корена, към хубостта, мъдростта и силата на българския поетически дух. Не инцидентно Пенчо Славейков преоткрива и хубостта на българската национална и любовна ария.
се организира във всички 33 национални пресклуба на Българска телеграфна агенция в страната. Първата среща-разговор, отдадена на Пенчо Славейков, се състоя в родния му град Трявна на 27 април, когато се навършиха 160 години от неговото рождение. В рамките на самодейността диалози се състояха още в Самоков, Казанлък, Стара Загора, Кюстендил, Перник, Хасково, Кърджали, Пазарджик и Габрово.
Декемврийското издание на списание ЛИК тази година ще бъде отдадено на Пенчо Славейков. Освен репортажи от срещите, броят ще включва и особено написани текстове от по 160 думи от 160 души във връзка 160-ата годишнина от рождението на поета.
Източник: bta.bg
КОМЕНТАРИ