Иван Брегов: Сарафов и този път ще бъде спасен
" Иска ми се да зная, че Висш съдебен съвет ще приложи закона, само че той ползва политически мощните причини. Струва ми се, че Сарафов и този път ще бъде избавен - за следващ път, до момента в който не се получи следизборния сигнал, който съгласно мен няма да е правно мощен, само че ще е политически мощен и ще покаже за следващ път, че в самостоятелната правосъдна власт един от детайлите на въздействие е политическият, другият е икономическият и вътрешноинституционалният ".
Това съобщи пред БНР Иван Брегов - началник на Правната стратегия на Института за пазарна стопанска система. Коментарът му бе по отношение на импортираното предложение от служебния министър на правораздаването Андрей Янкулов за дисциплинарно уволняване на и.ф. основен прокурор Борислав Сарафов.
" Този правосъден министър употребява целия юридически инструментариум, с цел да оспори самонастаняването и самоограждането с власт на Сарафов - нещо, което той не прави самичък. Той е институционално и непозволено подсилен от Висш съдебен съвет. Прокуратурата сама по себе си употребява лицемерен стандарт. Пред западните институции, пред госпожа Кьовеши твърди, че българският европрокурор е направил закононарушение или най-малко има събрани задоволително доказателства, с цел да се презумира, че има осъществено такова закононарушение, а в същото време на българска територия редовият прокурор не е внесъл обвинителен акт. Тук идва огромното разминаване. Сарафов, по силата на главния закон, е бил задължен, откакто е прочут за всичко това и е подал такива данни пред Кьовеши, да извърши контрол и да каже за какво това не е по кадърен метод институционално задействано. Това е най-силното дисциплинарно съображение, което Янкулов е съумял да открие и да отбрани пред Висш съдебен съвет. Останалите няколко детайла са свързани с погазването на етични правила, което също е съображение за започване на това дисциплинарно произвеждане ", разяснява той. Според него това са доста мощни причини, добре обезпечени с обстоятелства:
" Сега не знам по какъв начин прокурорската гилдия на Висш съдебен съвет или пленумът, който е способният орган да избира и освобождава краткотрайно изпълняващия функционалностите основен прокурор, ще подмине. Ако го направи, това ще е едно много забавно следващо тъпчене на правопорядъка - подобен, какъвто съществува ".
Правилата не би трябвало да разрешават вкореняването и в съда, и в прокуратурата на взаимообвързаности, взаимопомощ и взаимност, които от прокуратурата се реалокираха и в съда, безапелационен бе Иван Брегов в изявление за предаването " Неделя 150 ". Според него независимостта на правосъдната власт би трябвало да е обезпечена единствено след щателна инспекция на нравствените, а по-късно и на професионалните качества на съдиите и прокурорите. По думите му в случай че би трябвало да се търси механизъм за смяна, това е овластяването на прокурорската гилдия, тъй че тя да е по-силна по отношение на основния прокурор:
" Трябва да влязат или повече съдии, или повече социална квота - в тези две посоки би могло да се търси позволение. Това, което е допустимо, без да се пипа главния закон, са с ограниченията на наказателния развой, с доста по-засилен правосъден надзор върху дейностите на прокуратурата, а и още веднъж даващи се публичност тези за демонополизация на обвиняването ".
Накъде да се тръгне е въпрос, който би трябвало да бъде изведен от професионалната взаимност на хората в правосъдната власт, безапелационен бе правният специалист. Според него има някакво съгласие, което ограничи правосъдния надзор, когато се одобряваха ограничения в Наказателно-процесуален кодекс - хем да задоволи дефицитите в прокуратурата, хем с цел да разтовари съда.
Професионализмът в системата не липсва, само че хората в системата, които желаят да го отстояват, не получават задоволителна гаранция, че ще бъдат предпазени, означи той.
" Има ли институционален механизъм, който да пази хората в системата, които поддържат високия професионален стандарт и високия етичен стандарт? Ако го нямаме, би трябвало да търсим механизъм, който да прави проследимо кой е виновен, в случай че изтече информация за подаден сигнал. Ако този механизъм може да се създаде, това е решение, което не значи трупане на нови институционални органи ".
По думите му в този момент Висш съдебен съвет не подсигурява институционалната и професионалната самостоятелност на съдиите, прокурорите и следователите, а се трансформира в " инструмент за разпределение на вътрешно въздействие сред обособени кръгове в правосъдната власт - някои от които са персонални зависимости ".
Брегов акцентира, че този Висш съдебен съвет се пробва да бутне напред назначението на нови съдии във Върховен административен съд, както и на нова администрация. Това ще коства 2 млн. лева на българските данъкоплатци, пресметна той. Според него в случай че тези средства бъдат изхарчени по различен метод, те отново могат да са за правораздаване, само че да го укрепят институционално.
" Политическото въздействие в правосъдната власт е това, което я развращава извън. Но правосъдната власт няма имунен отговор на самите кръгове и зависимости на взаимност в самата нея ", разяснява специалистът.
" Скептичен съм към това дали би трябвало да се връщаме към антикорупционните органи, или би трябвало да сложим фокуса още веднъж върху прокуратурата и съда ", уточни той.
Брегов не адмирира, че решенията ще дойдат извън. Това би трябвало да са наши осъзнати дейности, безапелационен е той и добави, че оттова би трябвало да се тръгне.
Правният специалист не е оптимист, че в идващото Народно събрание ще има воля за съществено занимаване с проблемите в правосъдната система.
Това съобщи пред БНР Иван Брегов - началник на Правната стратегия на Института за пазарна стопанска система. Коментарът му бе по отношение на импортираното предложение от служебния министър на правораздаването Андрей Янкулов за дисциплинарно уволняване на и.ф. основен прокурор Борислав Сарафов.
" Този правосъден министър употребява целия юридически инструментариум, с цел да оспори самонастаняването и самоограждането с власт на Сарафов - нещо, което той не прави самичък. Той е институционално и непозволено подсилен от Висш съдебен съвет. Прокуратурата сама по себе си употребява лицемерен стандарт. Пред западните институции, пред госпожа Кьовеши твърди, че българският европрокурор е направил закононарушение или най-малко има събрани задоволително доказателства, с цел да се презумира, че има осъществено такова закононарушение, а в същото време на българска територия редовият прокурор не е внесъл обвинителен акт. Тук идва огромното разминаване. Сарафов, по силата на главния закон, е бил задължен, откакто е прочут за всичко това и е подал такива данни пред Кьовеши, да извърши контрол и да каже за какво това не е по кадърен метод институционално задействано. Това е най-силното дисциплинарно съображение, което Янкулов е съумял да открие и да отбрани пред Висш съдебен съвет. Останалите няколко детайла са свързани с погазването на етични правила, което също е съображение за започване на това дисциплинарно произвеждане ", разяснява той. Според него това са доста мощни причини, добре обезпечени с обстоятелства:
" Сега не знам по какъв начин прокурорската гилдия на Висш съдебен съвет или пленумът, който е способният орган да избира и освобождава краткотрайно изпълняващия функционалностите основен прокурор, ще подмине. Ако го направи, това ще е едно много забавно следващо тъпчене на правопорядъка - подобен, какъвто съществува ".
Правилата не би трябвало да разрешават вкореняването и в съда, и в прокуратурата на взаимообвързаности, взаимопомощ и взаимност, които от прокуратурата се реалокираха и в съда, безапелационен бе Иван Брегов в изявление за предаването " Неделя 150 ". Според него независимостта на правосъдната власт би трябвало да е обезпечена единствено след щателна инспекция на нравствените, а по-късно и на професионалните качества на съдиите и прокурорите. По думите му в случай че би трябвало да се търси механизъм за смяна, това е овластяването на прокурорската гилдия, тъй че тя да е по-силна по отношение на основния прокурор:
" Трябва да влязат или повече съдии, или повече социална квота - в тези две посоки би могло да се търси позволение. Това, което е допустимо, без да се пипа главния закон, са с ограниченията на наказателния развой, с доста по-засилен правосъден надзор върху дейностите на прокуратурата, а и още веднъж даващи се публичност тези за демонополизация на обвиняването ".
Накъде да се тръгне е въпрос, който би трябвало да бъде изведен от професионалната взаимност на хората в правосъдната власт, безапелационен бе правният специалист. Според него има някакво съгласие, което ограничи правосъдния надзор, когато се одобряваха ограничения в Наказателно-процесуален кодекс - хем да задоволи дефицитите в прокуратурата, хем с цел да разтовари съда.
Професионализмът в системата не липсва, само че хората в системата, които желаят да го отстояват, не получават задоволителна гаранция, че ще бъдат предпазени, означи той.
" Има ли институционален механизъм, който да пази хората в системата, които поддържат високия професионален стандарт и високия етичен стандарт? Ако го нямаме, би трябвало да търсим механизъм, който да прави проследимо кой е виновен, в случай че изтече информация за подаден сигнал. Ако този механизъм може да се създаде, това е решение, което не значи трупане на нови институционални органи ".
По думите му в този момент Висш съдебен съвет не подсигурява институционалната и професионалната самостоятелност на съдиите, прокурорите и следователите, а се трансформира в " инструмент за разпределение на вътрешно въздействие сред обособени кръгове в правосъдната власт - някои от които са персонални зависимости ".
Брегов акцентира, че този Висш съдебен съвет се пробва да бутне напред назначението на нови съдии във Върховен административен съд, както и на нова администрация. Това ще коства 2 млн. лева на българските данъкоплатци, пресметна той. Според него в случай че тези средства бъдат изхарчени по различен метод, те отново могат да са за правораздаване, само че да го укрепят институционално.
" Политическото въздействие в правосъдната власт е това, което я развращава извън. Но правосъдната власт няма имунен отговор на самите кръгове и зависимости на взаимност в самата нея ", разяснява специалистът.
" Скептичен съм към това дали би трябвало да се връщаме към антикорупционните органи, или би трябвало да сложим фокуса още веднъж върху прокуратурата и съда ", уточни той.
Брегов не адмирира, че решенията ще дойдат извън. Това би трябвало да са наши осъзнати дейности, безапелационен е той и добави, че оттова би трябвало да се тръгне.
Правният специалист не е оптимист, че в идващото Народно събрание ще има воля за съществено занимаване с проблемите в правосъдната система.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ




