4 януари - 381 години от рождението на Исак Нютон
Исак Нютон е британски физик, математик, астроном, мъдрец, алхимик и богослов. Приносът на Нютон в развиването на математиката и разнообразни области на физиката изиграва значима роля в Научната гражданска война и той е „ считан от мнозина за най-великият и най-влиятелен академик, живял в миналото “.
В региона на механиката Нютон открива закона за всемирното привличане и посредством препоръчаните Закони за придвижване слага основите на класическата механика. Освен това той формулира правилото за опазване на импулса и момента на импулса и пръв демонстрира, че придвижването на небесните тела и на предметите на Земята се подчинява на общи закони, демонстрирайки сходството сред законите на Кеплер за придвижването на планетите и личната му доктрина за гравитацията и премахвайки последните подозрения към хелиоцентричната доктрина.
Сред многочислените проблеми, които изследва Нютон, са също разлагането и природата на светлината, скоростта на звука, охлаждането, произходът на звездите, хронологията на Библията, природата на Светата Троица. Той конструира първия настоящ рефлекторен телескоп и развива своя доктрина за цветовете, учредена на наблюденията на разлагането на бялата светлина с призма.
Работейки над проблемите на физиката, Исак Нютон слага началото, по едно и също време и без значение от Готфрид Лайбниц, на математическия разбор, който е в основата на развиването на науката до наши дни. Той също по този начин разказва разлагането на бином, издигнат на степен, основава цифров способ за намиране на корените на функционалност и способства за проучванията на степенните редове.
Нютон е мощно набожен, придържа се към неортодоксални християнски възгледи и с изключение на на научна тематика написа текстове и в региона на библейската херменевтика и окултизма. Той отхвърля да стане духовник и да получи последно причестяване, като евентуално отхвърля догмата за Светата Троица.
В региона на механиката Нютон открива закона за всемирното привличане и посредством препоръчаните Закони за придвижване слага основите на класическата механика. Освен това той формулира правилото за опазване на импулса и момента на импулса и пръв демонстрира, че придвижването на небесните тела и на предметите на Земята се подчинява на общи закони, демонстрирайки сходството сред законите на Кеплер за придвижването на планетите и личната му доктрина за гравитацията и премахвайки последните подозрения към хелиоцентричната доктрина.
Сред многочислените проблеми, които изследва Нютон, са също разлагането и природата на светлината, скоростта на звука, охлаждането, произходът на звездите, хронологията на Библията, природата на Светата Троица. Той конструира първия настоящ рефлекторен телескоп и развива своя доктрина за цветовете, учредена на наблюденията на разлагането на бялата светлина с призма.
Работейки над проблемите на физиката, Исак Нютон слага началото, по едно и също време и без значение от Готфрид Лайбниц, на математическия разбор, който е в основата на развиването на науката до наши дни. Той също по този начин разказва разлагането на бином, издигнат на степен, основава цифров способ за намиране на корените на функционалност и способства за проучванията на степенните редове.
Нютон е мощно набожен, придържа се към неортодоксални християнски възгледи и с изключение на на научна тематика написа текстове и в региона на библейската херменевтика и окултизма. Той отхвърля да стане духовник и да получи последно причестяване, като евентуално отхвърля догмата за Светата Троица.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ