4 януари - 375 години от рождението на Исак Нютон
Исак Нютон е британски физик, математик, астроном, мъдрец, алхимик и богослов. Приносът на Нютон в развиването на математиката и разнообразни области на физиката изиграва значима роля в Научната гражданска война и той е „ считан от мнозина за най-великият и най-влиятелен академик, живял в миналото “.
В региона на механиката Нютон открива закона за всемирното привличане и посредством препоръчаните Закони за придвижване слага основите на класическата механика. Освен това той формулира правилото за опазване на импулса и момента на импулса и пръв демонстрира, че придвижването на небесните тела и на предметите на Земята се подчинява на общи закони, демонстрирайки сходството сред законите на Кеплер за придвижването на планетите и личната му доктрина за гравитацията и премахвайки последните подозрения към хелиоцентричната доктрина.
Сред многочислените проблеми, които изследва Нютон, са също разлагането и природата на светлината, скоростта на звука, охлаждането, произходът на звездите, хронологията на Библията, природата на Светата Троица. Той конструира първия настоящ рефлекторен телескоп и развива своя доктрина за цветовете, учредена на наблюденията на разлагането на бялата светлина с призма.
Работейки над проблемите на физиката, Исак Нютон слага началото, по едно и също време и без значение от Готфрид Лайбниц, на математическия разбор, който е в основата на развиването на науката до наши дни. Той също по този начин разказва разлагането на бином, издигнат на степен, основава цифров способ за намиране на корените на функционалност и способства за проучванията на степенните редове.
Нютон е мощно набожен, придържа се към неортодоксални християнски възгледи и с изключение на на научна тематика написа текстове и в региона на библейската херменевтика и окултизма. Той отхвърля да стане духовник и да получи последно причестяване, като евентуално отхвърля догмата за Светата Троица.
Какво още се е случило на днешната дата?
Събития
1493 година — Христофор Колумб напуща Новия свят, като поставя завършек на първото си пътешестване.
1698 година — Голям пожар унищожава резиденцията на британската корона — Двореца Уайтхол.
1762 година — Англия афишира война на Испания и на Неапол.
1847 година — Самюел Колт продава първия си револвер на държавното управление на Съединени американски щати.
1863 година — Джеймс Плимптън патентова в Съединени американски щати ролковите кънки.
1865 година — На Уол Стрийт (Ню Йорк) стартира да работи Нюйоркска стокова борса.
1878 година — София е освободена от Турско иго.
1885 година — В Айова, Съединени американски щати е направена първата интервенция по премахване на апендикс.
1896 година — Юта става 45-ят американски щат.
1923 година — Владимир Ленин прави наследство, в което изрича мнение за ограничение на властта на Сталин.
1924 година — 21. нормално национално заседание приема Закон за отбрана на страната, отстранен 20 години по-късно.
1926 година — Съставено е четиридесет и третото държавно управление на България, отпред с Андрей Ляпчев.
1936 година — В Ню Йорк е оповестена първата класация на шлагерите (Billboard) въз основа на продадените грамофонни плочи.
1948 година — Бирма (Мианмар) получава независимостта си от Обединеното кралство, денят се празнува като народен празник.
1951 година — Корейска война: Севернокорейските и китайските войски овладяват столицата на Южна Корея Сеул.
1958 година — Спутник-1 излиза от орбитата си и пада на Земята (изстрелян е на 4 октомври 1957).
1962 година — В Ню Йорк е показан трен, който може да се движи без екипаж на борда.
1970 година — Бийтълс вършат последния си запис като група.
1980 година — Във връзка с нахлуването на руски войски в Афганистан президентът на Съединени американски щати Джими Картър афишира протест на Олимпийските игри в Москва.
1990 година — Учредено е Движението за права и свободи с ръководител Ахмед Доган.
2004 година — Космическият уред на НАСА Спирит сполучливо каца на Марс в 04:35 UTC.
2004 година — Михаил Саакашвили печели президентските избори в Грузия.
2010 година — Официално е открита най-високата постройка в света до този миг — Бурж Халифа в Дубай, Обединените Арабски Емирства
Родени
1710 година — Джовани Батиста Перголези, италиански композитор († 1736 г.)
1772 година — Жан-Етиен Ескирол, френски психиатър († 1840 г.)
1785 година — Якоб Грим, немски лингвист († 1863 г.)
1809 година — Луи Брайл, френски откривател († 1852 г.)
1826 година — Адам Цвецински, съветски офицер († 1881 г.)
1838 година — Павел Калянджи, български възпитател († 1890 г.)
1848 година — Таро Кацура, министър-председател на Япония († 1913 г.)
1849 година — Никола Сукнаров, български политик († 1894 г.)
1881 година — Иван Пашов, български бунтовник († 1955 г.)
1882 година — Йованче Попантов, български бунтовник († 1906 г.)
1886 година — Мариано Латоре, чилийски публицист († 1913 г.)
1893 година — Йордан Анастасов, български политик († 1976 г.)
1920 година — Уилям Колби, американски правист († 1996 г.)
1925 година — Ганчо Ганчев, български артист († 1990 г.)
1932 година — Карлос Саура, испански режисьор
1934 година — Рудолф Шустер, президент на Словакия
1935 година — Флойд Патерсън, американски боксьор († 2006 г.)
1936 година — Еньо Вълчев, български герой († 2014 г.)
1940 година — Брайън Джоузефсън, английски физик, Нобелов лауреат през 1973 година
1940 година — Гао Синдзиен, китайски публицист, Нобелов лауреат през 2000 година
1941 година — Джордж Косматос, италиански режисьор († 2005 г.)
1942 година — Джон Маклафлин, английски музикант
1945 година — Ричард Шрок, американски химик, Нобелов лауреат през 2005 година
1959 година — Али Ахмети, албански политически лидер
1960 година — Майкъл Стайп, американски артист (R.E.M.)
1962 година — Питър Стийл, американски музикант (Type O Negative) († 2010 г.)
1963 година — Тил Линдеман, немски музикант (Rammstein)
1964 година — Елман Зейналов, азербайджански посланик
1964 година — Христо Шопов, български артист
1971 година — Йоанис Николаидис, гръцки шахматист
1973 година — Росен Кирилов, български футболист
1974 година — Армин Цьогелер, италиански играч по пързаляне с шейна
1977 година — Тим Уилър, ирландски артист (Ash)
1978 година — Доминик Хърбати, словашки тенисист
1984 година — Франсиско Мартос, испански футболист
1985 година — Рос Търнбул, британски футболист
1990 година — Тони Кроос, немски футболист
1995 година — Мария Исабел, испанска певица
Починали
1695 година — Люксамбур, френски офицер († 1628 г.)
1791 година — Етиен Морис Фалконе, френски ваятел († 1716 г.)
1818 година — Онуфрий Габровски, български духовник (*?)
1849 година — Франц Габелсбергер, немски стенограф (* 1789 г.)
1881 година — Неофит Рилски, български преподавател (* 1793 г.)
1903 година — Иван Николов, български бунтовник (* 1870 г.)
1908 година — Димче Сарванов, български бунтовник (* 1879 г.)
1919 година — Георг декор Хертлинг, канцлер на Германия (* 1843 г.)
1920 година — Бенито Перес Галдос, испански публицист (* 1843 г.)
1920 година — Григор Начович, български политик (* 1845 г.)
1941 година — Анри Бергсон, френски мъдрец, Нобелов лауреат през 1927 (* 1859 г.)
1942 година — Орце Николов, македонски партизанин (* 1916 г.)
1943 година — Мирче Ацев, македонски партизанин (* 1915 г.)
1943 година — Страшо Пинджур, македонски партизанин (* 1915 г.)
1954 година — Димитър Папрадишки, български иконописец (* 1859 г.)
1960 година — Албер Камю, френски мъдрец, Нобелов лауреат през 1957 година (* 1913 г.)
1961 година — Ервин Шрьодингер, австрийски физик, Нобелов лауреат през 1933 година (* 1887 г.)
1965 година — Томас Стърнз Елиът, американски стихотворец, Нобелов лауреат през 1948 година (* 1888 г.)
1966 година — Жорж Тьони, белгийски политик (* 1873 г.)
1979 година — Калина Малина, българска писателка (* 1898 г.)
1985 година — Брайън Хорокс, английски пълководец (* 1895 г.)
1990 година — Детко Петров, български публицист (* 1936 г.)
1996 година — Михаил Михайлов, български артист (* 1921 г.)
1999 година — Кишомару Уешиба, японски айкидист (* 1921 г.)
2000 година — Стефан Гечев, български стихотворец (* 1912 г.)
2001 година — Александра Адлер, австрийска невроложка (* 1901 г.)
2004 година — Брайън Гибсън, американски режисьор (* 1944 г.)
2006 година — Махтум бин Рашид ал Махтум, министър-председател на ОАЕ (* 1946 г.)
2006 година — Ървинг Лейтън, канадски стихотворец (* 1912 г.)
2007 година — Сандро Салвадоре, италиански футболист (* 1939 г.)
2011 година — Джери Рафърти, шотландски артист (* 1947 г.)
2011 година — Коен Мулийн, холандски футболист (* 1937 г.)
Празници
Ангола — Ден на мъчениците от колониалните репресии
Мианмар — Ден на независимостта (от Англия, 1948 година, народен празник)
Самоа — Рожден ден на краля
Obekti.bg
В региона на механиката Нютон открива закона за всемирното привличане и посредством препоръчаните Закони за придвижване слага основите на класическата механика. Освен това той формулира правилото за опазване на импулса и момента на импулса и пръв демонстрира, че придвижването на небесните тела и на предметите на Земята се подчинява на общи закони, демонстрирайки сходството сред законите на Кеплер за придвижването на планетите и личната му доктрина за гравитацията и премахвайки последните подозрения към хелиоцентричната доктрина.
Сред многочислените проблеми, които изследва Нютон, са също разлагането и природата на светлината, скоростта на звука, охлаждането, произходът на звездите, хронологията на Библията, природата на Светата Троица. Той конструира първия настоящ рефлекторен телескоп и развива своя доктрина за цветовете, учредена на наблюденията на разлагането на бялата светлина с призма.
Работейки над проблемите на физиката, Исак Нютон слага началото, по едно и също време и без значение от Готфрид Лайбниц, на математическия разбор, който е в основата на развиването на науката до наши дни. Той също по този начин разказва разлагането на бином, издигнат на степен, основава цифров способ за намиране на корените на функционалност и способства за проучванията на степенните редове.
Нютон е мощно набожен, придържа се към неортодоксални християнски възгледи и с изключение на на научна тематика написа текстове и в региона на библейската херменевтика и окултизма. Той отхвърля да стане духовник и да получи последно причестяване, като евентуално отхвърля догмата за Светата Троица.
Какво още се е случило на днешната дата?
Събития
1493 година — Христофор Колумб напуща Новия свят, като поставя завършек на първото си пътешестване.
1698 година — Голям пожар унищожава резиденцията на британската корона — Двореца Уайтхол.
1762 година — Англия афишира война на Испания и на Неапол.
1847 година — Самюел Колт продава първия си револвер на държавното управление на Съединени американски щати.
1863 година — Джеймс Плимптън патентова в Съединени американски щати ролковите кънки.
1865 година — На Уол Стрийт (Ню Йорк) стартира да работи Нюйоркска стокова борса.
1878 година — София е освободена от Турско иго.
1885 година — В Айова, Съединени американски щати е направена първата интервенция по премахване на апендикс.
1896 година — Юта става 45-ят американски щат.
1923 година — Владимир Ленин прави наследство, в което изрича мнение за ограничение на властта на Сталин.
1924 година — 21. нормално национално заседание приема Закон за отбрана на страната, отстранен 20 години по-късно.
1926 година — Съставено е четиридесет и третото държавно управление на България, отпред с Андрей Ляпчев.
1936 година — В Ню Йорк е оповестена първата класация на шлагерите (Billboard) въз основа на продадените грамофонни плочи.
1948 година — Бирма (Мианмар) получава независимостта си от Обединеното кралство, денят се празнува като народен празник.
1951 година — Корейска война: Севернокорейските и китайските войски овладяват столицата на Южна Корея Сеул.
1958 година — Спутник-1 излиза от орбитата си и пада на Земята (изстрелян е на 4 октомври 1957).
1962 година — В Ню Йорк е показан трен, който може да се движи без екипаж на борда.
1970 година — Бийтълс вършат последния си запис като група.
1980 година — Във връзка с нахлуването на руски войски в Афганистан президентът на Съединени американски щати Джими Картър афишира протест на Олимпийските игри в Москва.
1990 година — Учредено е Движението за права и свободи с ръководител Ахмед Доган.
2004 година — Космическият уред на НАСА Спирит сполучливо каца на Марс в 04:35 UTC.
2004 година — Михаил Саакашвили печели президентските избори в Грузия.
2010 година — Официално е открита най-високата постройка в света до този миг — Бурж Халифа в Дубай, Обединените Арабски Емирства
Родени
1710 година — Джовани Батиста Перголези, италиански композитор († 1736 г.)
1772 година — Жан-Етиен Ескирол, френски психиатър († 1840 г.)
1785 година — Якоб Грим, немски лингвист († 1863 г.)
1809 година — Луи Брайл, френски откривател († 1852 г.)
1826 година — Адам Цвецински, съветски офицер († 1881 г.)
1838 година — Павел Калянджи, български възпитател († 1890 г.)
1848 година — Таро Кацура, министър-председател на Япония († 1913 г.)
1849 година — Никола Сукнаров, български политик († 1894 г.)
1881 година — Иван Пашов, български бунтовник († 1955 г.)
1882 година — Йованче Попантов, български бунтовник († 1906 г.)
1886 година — Мариано Латоре, чилийски публицист († 1913 г.)
1893 година — Йордан Анастасов, български политик († 1976 г.)
1920 година — Уилям Колби, американски правист († 1996 г.)
1925 година — Ганчо Ганчев, български артист († 1990 г.)
1932 година — Карлос Саура, испански режисьор
1934 година — Рудолф Шустер, президент на Словакия
1935 година — Флойд Патерсън, американски боксьор († 2006 г.)
1936 година — Еньо Вълчев, български герой († 2014 г.)
1940 година — Брайън Джоузефсън, английски физик, Нобелов лауреат през 1973 година
1940 година — Гао Синдзиен, китайски публицист, Нобелов лауреат през 2000 година
1941 година — Джордж Косматос, италиански режисьор († 2005 г.)
1942 година — Джон Маклафлин, английски музикант
1945 година — Ричард Шрок, американски химик, Нобелов лауреат през 2005 година
1959 година — Али Ахмети, албански политически лидер
1960 година — Майкъл Стайп, американски артист (R.E.M.)
1962 година — Питър Стийл, американски музикант (Type O Negative) († 2010 г.)
1963 година — Тил Линдеман, немски музикант (Rammstein)
1964 година — Елман Зейналов, азербайджански посланик
1964 година — Христо Шопов, български артист
1971 година — Йоанис Николаидис, гръцки шахматист
1973 година — Росен Кирилов, български футболист
1974 година — Армин Цьогелер, италиански играч по пързаляне с шейна
1977 година — Тим Уилър, ирландски артист (Ash)
1978 година — Доминик Хърбати, словашки тенисист
1984 година — Франсиско Мартос, испански футболист
1985 година — Рос Търнбул, британски футболист
1990 година — Тони Кроос, немски футболист
1995 година — Мария Исабел, испанска певица
Починали
1695 година — Люксамбур, френски офицер († 1628 г.)
1791 година — Етиен Морис Фалконе, френски ваятел († 1716 г.)
1818 година — Онуфрий Габровски, български духовник (*?)
1849 година — Франц Габелсбергер, немски стенограф (* 1789 г.)
1881 година — Неофит Рилски, български преподавател (* 1793 г.)
1903 година — Иван Николов, български бунтовник (* 1870 г.)
1908 година — Димче Сарванов, български бунтовник (* 1879 г.)
1919 година — Георг декор Хертлинг, канцлер на Германия (* 1843 г.)
1920 година — Бенито Перес Галдос, испански публицист (* 1843 г.)
1920 година — Григор Начович, български политик (* 1845 г.)
1941 година — Анри Бергсон, френски мъдрец, Нобелов лауреат през 1927 (* 1859 г.)
1942 година — Орце Николов, македонски партизанин (* 1916 г.)
1943 година — Мирче Ацев, македонски партизанин (* 1915 г.)
1943 година — Страшо Пинджур, македонски партизанин (* 1915 г.)
1954 година — Димитър Папрадишки, български иконописец (* 1859 г.)
1960 година — Албер Камю, френски мъдрец, Нобелов лауреат през 1957 година (* 1913 г.)
1961 година — Ервин Шрьодингер, австрийски физик, Нобелов лауреат през 1933 година (* 1887 г.)
1965 година — Томас Стърнз Елиът, американски стихотворец, Нобелов лауреат през 1948 година (* 1888 г.)
1966 година — Жорж Тьони, белгийски политик (* 1873 г.)
1979 година — Калина Малина, българска писателка (* 1898 г.)
1985 година — Брайън Хорокс, английски пълководец (* 1895 г.)
1990 година — Детко Петров, български публицист (* 1936 г.)
1996 година — Михаил Михайлов, български артист (* 1921 г.)
1999 година — Кишомару Уешиба, японски айкидист (* 1921 г.)
2000 година — Стефан Гечев, български стихотворец (* 1912 г.)
2001 година — Александра Адлер, австрийска невроложка (* 1901 г.)
2004 година — Брайън Гибсън, американски режисьор (* 1944 г.)
2006 година — Махтум бин Рашид ал Махтум, министър-председател на ОАЕ (* 1946 г.)
2006 година — Ървинг Лейтън, канадски стихотворец (* 1912 г.)
2007 година — Сандро Салвадоре, италиански футболист (* 1939 г.)
2011 година — Джери Рафърти, шотландски артист (* 1947 г.)
2011 година — Коен Мулийн, холандски футболист (* 1937 г.)
Празници
Ангола — Ден на мъчениците от колониалните репресии
Мианмар — Ден на независимостта (от Англия, 1948 година, народен празник)
Самоа — Рожден ден на краля
Obekti.bg
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ