Сам на барикадата със своя вестник
Исак ГОЗЕС
" Свободата на печата е майка на всички свободи. " Продев постави тази мисъл на видно място във вестник " Народна просвета ", когато беше негов основен редактор. Сега да се цитира Маркс е ретроградно, а да се приказва за независимост на словото е като да се приказва за труп.
През годините Стефан Продев е държал нееднократно заповедите за уволнението си. " Основателни " аргументи за отстраняването му постоянно са се намирали, само че през днешния ден те мъчно ще се схванат от младите: От вестник " Народна юноша " да вземем за пример е изпъден, тъй като е изискал генералисимус Йосиф Висарионович Сталин и Вълко Червенков да бъдат дадени под съд поради култа към личността им. А по тази причина, че трансформира вестника в свободен жив организъм и стачкува против нелепостта и парадокса на възродителния развой, десетилетия по-късно го уволняват и от " Народна просвета ". Една наскорошна анкета пък го подреди измежду десетте най-хубави журналисти в историята на България.
Отиде си от този свят на 73
На 4 септември 2001-ва. Избра Енчевци, Тревненско, където прародител му Шино е бил поп и е криел Левски, за място, където да склопи очи. Ракът беше приключил своето. На машината му несъмнено е останал някакъв недописан лист. Човек в никакъв случай не може да направи всичко, за което е роден. На сина, скулптора Иван Продев, на сбогуване споделил: " Синко мой, нищо не ти оставям. Извини ме, само че оставям нещо, пази го. Оставям ти едно почтено име. "
Всъщност беше време, когато това име взривяваше България. В него се концентрираха в великански размери любов, ненавист, само че не и равнодушие.
В първите месеци след паметната дата 10 ноември 1989 година от магазините изчезна месото и сиренето, за млякото и хляба се чакаше часове, като опашките се проточваха още по мрачно. Смазващият недостиг не засягаше само плодовитостта на партиите. Редиците им се рояха в рекордни за дребната ни страна мащаби. И множеството имаха една фантазия. Стефан Продев да пристигна при тях. Какво ли би станало, в случай че " елементарният ремсист ", както той се определяше до дъно, бе избрал Съюз на демократичните сили. Най-кратко: Българска социалистическа партия и всички около тях през днешния ден нямаше да съществуват. Но сходен вид бе неосъществим. Защото Стефан Продев в никакъв случай не би изменил на концепцията за обществена правдивост, която го е спечелила още на млади години: " Аз имам една концепция и тази концепция не мога да продам ", споделяше. " Аз съм ляв и мисля ляво, като ляв човек. "
На 16 години той е към този момент е член на РМС. Пише позиви, придвижва и крие патрони. Около 9 септември 1944 година германци и служители на реда стрелят против стачкуващи наоколо до хотел " Славянска сказка " и той е там. На протест пред Майчин дом пред очите му пада от патрон Петър Топалов-Шмид. За пръв път тогава юношата вижда гибелта. На крачки от него. После му се случва, отново на крачки от себе си, за първи път да види голо момиче. Тогава, въпреки и още малчуган, той е с пушка. Отрядът му би трябвало да обискира " вражеска " квартира, или нещо такова. Влизат с щурм. Красивата непредвидена панорама лишава съня му за дни, а по-късно случката се трансформира в превъзходен роман.
Пак тогава му е предоставено да взе участие в защитата на региона на гарата. Задачата му е да ревизира пропуща на железничарите, тръгнали на работа.
Идва и татко му. Усмихва се. " Пропускът? " - упорства часовият и препречва пътя му. Възрастният мъж е обезпокоен, замахва и удря сина си. " Заплаках " - разказваше години по-късно Продев. За първи и финален път татко ми ме удряше.
На 15 септември, рождения си ден, ремсистът е към този момент стажант кореспондент във вестник " Труд ". Пращат го да направи репортаж за работата на софийската касапница. На фасадата й има огромен надпис: " Народна касапница Вълко Червенков ". В писанието си обаче младият създател повече жали дребните животни, в сравнение с възпява труда на касапите.
1948 година Родината се нуждае не толкоз от публицисти, а от артилеристи. По предписание на партията
ремсистът става офицер
След години в добра компания той обичаше да се връща към това време. Говореше постепенно, завладяващо, пускаше пушек от лулата, смееше се някъде, дружно с другите и с всяка последваща дума, нагнетяваше още нетърпението на към този момент развеселената си публика: " Как пък ли ще свърши тази история? " - питаха се слушателите. А тя стартира по този начин: " На едно занимание трябваше да стреляме по закрита цел. Наоколо цялостно с началници. Било е нещо значимо. Командвам аз мерачите. Те нагласяват оръдието. Огън. "
Тук разказвачът поспираше, като че ли изчакваше да се разсее огънят, а и слушателите по-добре да си показват по какъв начин снарядът минава над задачата, лети високо, изгубва се зад баира и се взривява в центъра на някакъв бригадирски лагер. Истинска покруса, в която има и нещо хубаво: В този миг там няма никого. Лавката обаче е тотално унищожена.
Естествено след подобен гаф следва следствие, пояснение, неприятности, терзания, само че в последна сметка всичко завършва без особени последици за командира на оръдието.
Минават няколко дни и някакъв чужд търси Продев на портала на поделението. Без да пророни и дума, той го хваща и принудително го набутва в първата механа.
- Две ракии и две салати - поръчва и гледа изпитателно - Ти ли си Продев? Твоите ли улучиха лагера?
Още две ракии. Аз съм лавкаджията. Доста я бях объркал, а на другия ден ми предстоеше проверка. Ти ме избави. - Още две ракии.
През 1990 година партиен конгрес избира Стефан Продев за основен редактор на органа на Социалистическата партия вестник " Работническо дело ". Всички са удовлетворени: Сега " Дело " ще стане най-хубавият вестник, потупват го по рамото старите фрагменти. Отговорът обаче ги кара да се съмняват - дали това, което са чули, не е илюзия: " Такъв вестник към този момент няма да има. "
Така се роди " Дума " и митът Продев
За алените той стана всичко: кураж, вяра, която въпреки и малко, реанимираше смачканото им самочувствие. Бабичките караха внуците си да го пипнат: " Иди, той е Бог. " Заради брадата го сравняваха с Фидел Кастро, Маркс и даже Христос. Пращаха му баници, вино, прясно сирене и смъртни присъди.
Всъщност по това време Социалистическа партия нямаше. Всичките й някогашни и бъдещи функционери се бяха скрили в миша дупка. Захвърлените партийни билети хвърчаха като ластовички. Който успееше, взимаше завоя и развяваше високо синьото знаме. За новите демократи " Дума " се трансформира в " Чума ", а основният й редактор - в дявол, педофил, нарушител, който разделя нацията. Заплашват го с гибел, чупят прозорците му, изчезва ръкописът на последната му книга. На барикадата той е самичък със своя вестник. Едната страна на улицата е подготвена да го раздра, другата - да го афишира за светец. Ватманка стопира трамвая на площад " Славейков ", с цел да го прегърне. Някогашна държанка го заплюва демонстративно. По политически аргументи.
Но в последна сметка Стефан Продев и " Дума " устояха и съвсем сервираха на измъкналите се от скривалищата си нови социалисти изборната победа през декември 1994 година Тогава против Продев стартира следващата война. Тази път против него скочиха своите. Не им хареса, че основният редактор на обичания им вестник громи недъзите в личната си партия. Че задава на управлението й неуместни въпроси, че упорства за отговор. Че приказва за обществена концепция, когато те към този момент са се настанили комфортно във влака на капитализма.
" Чия партия сме: На алените бабички или на алените мобифони ", пита журналистът и това към този момент прелива чашата. Срещу Продев в централата идват писма от партийни организации. Най-вероятно проведени:
" Озаптете го. " Акцията е в ход
Един ден в продължение на шест часа редколегията на вестника чака Жан Виденов, да пристигна да се помирят. Това споделя заместител основният редактор Тодор Коруев. Виденов не идва. Вестникът линее финансово. Примката се стяга. Партийното управление гледа на този факт с равнодушие. То си има своя тактика. Продев към този момент е нездравословен освен за политическите им съперници, само че и за тях. Перото, което до неотдавна е спасявало партията, към този момент мъчително боде снагата й.
В последна сметка " Дума " отива в ръцете на някогашния шеф на отдела за битка с идеологическата измама в комунистическата Държавна сигурност. Главният редактор завчас подава оставка, която е призната с облекчение. " Уважението в нашата партия в никакъв случай не е било на висота " - метафизичен заключава Стефан Продев тогава. " Тръгвам си от " Дума " толкоз безпаричен, колкото когато пристигнах. "
А можеше да бъде милионер, настояват хора от обкръжението му. Можеше, в случай че не се споделяше Стефан Продев.>
" Свободата на печата е майка на всички свободи. " Продев постави тази мисъл на видно място във вестник " Народна просвета ", когато беше негов основен редактор. Сега да се цитира Маркс е ретроградно, а да се приказва за независимост на словото е като да се приказва за труп.
През годините Стефан Продев е държал нееднократно заповедите за уволнението си. " Основателни " аргументи за отстраняването му постоянно са се намирали, само че през днешния ден те мъчно ще се схванат от младите: От вестник " Народна юноша " да вземем за пример е изпъден, тъй като е изискал генералисимус Йосиф Висарионович Сталин и Вълко Червенков да бъдат дадени под съд поради култа към личността им. А по тази причина, че трансформира вестника в свободен жив организъм и стачкува против нелепостта и парадокса на възродителния развой, десетилетия по-късно го уволняват и от " Народна просвета ". Една наскорошна анкета пък го подреди измежду десетте най-хубави журналисти в историята на България.
Отиде си от този свят на 73
На 4 септември 2001-ва. Избра Енчевци, Тревненско, където прародител му Шино е бил поп и е криел Левски, за място, където да склопи очи. Ракът беше приключил своето. На машината му несъмнено е останал някакъв недописан лист. Човек в никакъв случай не може да направи всичко, за което е роден. На сина, скулптора Иван Продев, на сбогуване споделил: " Синко мой, нищо не ти оставям. Извини ме, само че оставям нещо, пази го. Оставям ти едно почтено име. "
Всъщност беше време, когато това име взривяваше България. В него се концентрираха в великански размери любов, ненавист, само че не и равнодушие.
В първите месеци след паметната дата 10 ноември 1989 година от магазините изчезна месото и сиренето, за млякото и хляба се чакаше часове, като опашките се проточваха още по мрачно. Смазващият недостиг не засягаше само плодовитостта на партиите. Редиците им се рояха в рекордни за дребната ни страна мащаби. И множеството имаха една фантазия. Стефан Продев да пристигна при тях. Какво ли би станало, в случай че " елементарният ремсист ", както той се определяше до дъно, бе избрал Съюз на демократичните сили. Най-кратко: Българска социалистическа партия и всички около тях през днешния ден нямаше да съществуват. Но сходен вид бе неосъществим. Защото Стефан Продев в никакъв случай не би изменил на концепцията за обществена правдивост, която го е спечелила още на млади години: " Аз имам една концепция и тази концепция не мога да продам ", споделяше. " Аз съм ляв и мисля ляво, като ляв човек. "
На 16 години той е към този момент е член на РМС. Пише позиви, придвижва и крие патрони. Около 9 септември 1944 година германци и служители на реда стрелят против стачкуващи наоколо до хотел " Славянска сказка " и той е там. На протест пред Майчин дом пред очите му пада от патрон Петър Топалов-Шмид. За пръв път тогава юношата вижда гибелта. На крачки от него. После му се случва, отново на крачки от себе си, за първи път да види голо момиче. Тогава, въпреки и още малчуган, той е с пушка. Отрядът му би трябвало да обискира " вражеска " квартира, или нещо такова. Влизат с щурм. Красивата непредвидена панорама лишава съня му за дни, а по-късно случката се трансформира в превъзходен роман.
Пак тогава му е предоставено да взе участие в защитата на региона на гарата. Задачата му е да ревизира пропуща на железничарите, тръгнали на работа.
Идва и татко му. Усмихва се. " Пропускът? " - упорства часовият и препречва пътя му. Възрастният мъж е обезпокоен, замахва и удря сина си. " Заплаках " - разказваше години по-късно Продев. За първи и финален път татко ми ме удряше.
На 15 септември, рождения си ден, ремсистът е към този момент стажант кореспондент във вестник " Труд ". Пращат го да направи репортаж за работата на софийската касапница. На фасадата й има огромен надпис: " Народна касапница Вълко Червенков ". В писанието си обаче младият създател повече жали дребните животни, в сравнение с възпява труда на касапите.
1948 година Родината се нуждае не толкоз от публицисти, а от артилеристи. По предписание на партията
ремсистът става офицер
След години в добра компания той обичаше да се връща към това време. Говореше постепенно, завладяващо, пускаше пушек от лулата, смееше се някъде, дружно с другите и с всяка последваща дума, нагнетяваше още нетърпението на към този момент развеселената си публика: " Как пък ли ще свърши тази история? " - питаха се слушателите. А тя стартира по този начин: " На едно занимание трябваше да стреляме по закрита цел. Наоколо цялостно с началници. Било е нещо значимо. Командвам аз мерачите. Те нагласяват оръдието. Огън. "
Тук разказвачът поспираше, като че ли изчакваше да се разсее огънят, а и слушателите по-добре да си показват по какъв начин снарядът минава над задачата, лети високо, изгубва се зад баира и се взривява в центъра на някакъв бригадирски лагер. Истинска покруса, в която има и нещо хубаво: В този миг там няма никого. Лавката обаче е тотално унищожена.
Естествено след подобен гаф следва следствие, пояснение, неприятности, терзания, само че в последна сметка всичко завършва без особени последици за командира на оръдието.
Минават няколко дни и някакъв чужд търси Продев на портала на поделението. Без да пророни и дума, той го хваща и принудително го набутва в първата механа.
- Две ракии и две салати - поръчва и гледа изпитателно - Ти ли си Продев? Твоите ли улучиха лагера?
Още две ракии. Аз съм лавкаджията. Доста я бях объркал, а на другия ден ми предстоеше проверка. Ти ме избави. - Още две ракии.
През 1990 година партиен конгрес избира Стефан Продев за основен редактор на органа на Социалистическата партия вестник " Работническо дело ". Всички са удовлетворени: Сега " Дело " ще стане най-хубавият вестник, потупват го по рамото старите фрагменти. Отговорът обаче ги кара да се съмняват - дали това, което са чули, не е илюзия: " Такъв вестник към този момент няма да има. "
Така се роди " Дума " и митът Продев
За алените той стана всичко: кураж, вяра, която въпреки и малко, реанимираше смачканото им самочувствие. Бабичките караха внуците си да го пипнат: " Иди, той е Бог. " Заради брадата го сравняваха с Фидел Кастро, Маркс и даже Христос. Пращаха му баници, вино, прясно сирене и смъртни присъди.
Всъщност по това време Социалистическа партия нямаше. Всичките й някогашни и бъдещи функционери се бяха скрили в миша дупка. Захвърлените партийни билети хвърчаха като ластовички. Който успееше, взимаше завоя и развяваше високо синьото знаме. За новите демократи " Дума " се трансформира в " Чума ", а основният й редактор - в дявол, педофил, нарушител, който разделя нацията. Заплашват го с гибел, чупят прозорците му, изчезва ръкописът на последната му книга. На барикадата той е самичък със своя вестник. Едната страна на улицата е подготвена да го раздра, другата - да го афишира за светец. Ватманка стопира трамвая на площад " Славейков ", с цел да го прегърне. Някогашна държанка го заплюва демонстративно. По политически аргументи.
Но в последна сметка Стефан Продев и " Дума " устояха и съвсем сервираха на измъкналите се от скривалищата си нови социалисти изборната победа през декември 1994 година Тогава против Продев стартира следващата война. Тази път против него скочиха своите. Не им хареса, че основният редактор на обичания им вестник громи недъзите в личната си партия. Че задава на управлението й неуместни въпроси, че упорства за отговор. Че приказва за обществена концепция, когато те към този момент са се настанили комфортно във влака на капитализма.
" Чия партия сме: На алените бабички или на алените мобифони ", пита журналистът и това към този момент прелива чашата. Срещу Продев в централата идват писма от партийни организации. Най-вероятно проведени:
" Озаптете го. " Акцията е в ход
Един ден в продължение на шест часа редколегията на вестника чака Жан Виденов, да пристигна да се помирят. Това споделя заместител основният редактор Тодор Коруев. Виденов не идва. Вестникът линее финансово. Примката се стяга. Партийното управление гледа на този факт с равнодушие. То си има своя тактика. Продев към този момент е нездравословен освен за политическите им съперници, само че и за тях. Перото, което до неотдавна е спасявало партията, към този момент мъчително боде снагата й.
В последна сметка " Дума " отива в ръцете на някогашния шеф на отдела за битка с идеологическата измама в комунистическата Държавна сигурност. Главният редактор завчас подава оставка, която е призната с облекчение. " Уважението в нашата партия в никакъв случай не е било на висота " - метафизичен заключава Стефан Продев тогава. " Тръгвам си от " Дума " толкоз безпаричен, колкото когато пристигнах. "
А можеше да бъде милионер, настояват хора от обкръжението му. Можеше, в случай че не се споделяше Стефан Продев.>
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ