Ироничното есе Българско селфи, в което са описани мечтите на

Ироничното есе " Българско селфи ", в което са разказани фантазиите на българина, от публициста и поета Иван Ланджев, в осъществяване на Захари Бахаров стана шлагер в обществените мрежи. Есето е част от новата книга на Ланджев " За неизбежната случайност ". " Американците желаят да ме поробят един път вечно, руснаците желаят да ме освобождават непрекъснато. Еврогейовете желаят да ми сменят пола и да ми вземат детото, аз желая детето да учи на Запад. Мразя Запада.... ", по този начин стартира текстът.

Този текст е еманация на обществото ни, еманация на съвремието, проблемите ни, тесногръдието ни, двойните ни стандарти. Текстът е прочетен хиляди пъти. Сега този текст получава нов подтик и стотици консуматори го споделят в обществените мрежи, прочетен от артиста Захари Бахаров.

" Американците желаят да ме поробят – един път вечно. Руснаците желаят да ме освобождават – непрекъснато. Еврогейовете желаят да ми сменят пола. И да ми вземат детето. Аз желая децата ми да учат на Запад. Мразя Запада.

Искам да се изправя против тиранията му. Но и да паднат визите. Турците желаят да си ме върнат. Гърците желаят да не се връщам другото лято. Македонците не ми признават историята – аз не им признавам страната. Нищо, че едно време аз първи им я признах.

Искам да изляза от нас и от Европейския съюз. Но македонците да не влязат!

Англичаните не желаят да вървя при тях. Но те идват при мен, тъй като тук няма толкоз ограничения. Искам незабавно да се вземат ограничения да няма повече никакви ограничения! Искам светът да знае, че ние сме измислили компютъра, само че няма да им дадем да ни трансфорат в компютри.

Не желая да се стои отдясно в метрото. И крещя: " Бегай у лево! "

Съединението прави силата, само че всеки самичък си преценява.

Искам да се събираме – стига толкоз разделяне. Но не желая да групирам разделно. Нали най-после всичко отива на едно място?

За огромните идиоти има място в университета. За дребните деца няма място в детската градина. Не ми харесва по какъв начин ми усвояват фондовете, по тази причина ще си усвоя балкона.

Съсипаха я тая страна, само че да живее България, тъй като тука нищо не става, само че ние сме номер едно.

Накъдето и да се обърна, виждам фашизъм: медицински фашизъм, медиен фашизъм, демократичен фашизъм... Само в елементарния, фашистки фашизъм, не виждам грам.

Аз съм българче. Обичам... но не го знам цялото докрая. България ми е в сърцето. Левски и Ботев са ми нарисувани по краката. Обичам възрожденците – само че днешните повече. Щото тия от едно време са се борили да бъдем европейска страна, а днешните се борят да не сме – прогрес.

Християнин съм. Не съм набожен. Един нов оракул ми споделя да пия белина. Тя вреди на облеклата, само че оказва помощ за здравето. И не е тъкмо белина, де, просто има малко белина вътре. И индивидът не е тъкмо оракул, работи като шпакловчик. Ама какво от това – нали и Иисус е бил дърводелец? Пък и “месия ” значи “помазан ” – а шпакловката идва след мазилката. Значи моят човек е над-месия. И аз съм над нещата.

Не съм тъкмо благополучен. Но желая да бъда. И май в това е цялата работа. "