Доклад чертае катастрофален сценарий за хората
ирок резонанс в Европа получи оповестеният през септември отчет „ Списък на екологичните заплахи-2020” (Ecological threat register-2020), в който се предвижда пагубен сюжет на „ преселение на народите “ вследствие на климатичната рецесия, както и дефицит на вода и храна в страните от Азия и Африка.
Докладът е направен от интернационалните проучвателен центрове – Института за стопанска система и мир (IEP), както и Института за климат и мир. Публикацията съответствува с петата годишнина от „ голямата” бежанска рецесия от 2015 година, която раздруса Европа. Докладът е обхванат с възприятието за опасност, висяща над света и западната цивилизация преди всичко, казусът с бежанците е тясно обвързван с извънредно незабавната тематика за околната среда, написа съветският портал ИноСМИ, представен от Агенция „ Фокус”.
Основни констатации от отчета:
В резултат на екологичната рецесия броят на „ климатичните” бежанци в света може да доближи 1,2 милиарда души доникъде на века.19 страни към този момент са станали огнища на нараснал миграционен риск на фона на задълбочаващата се екологична рецесия. Сред тях са Афганистан, Сирия, Ирак, Индия, Пакистан и Чад.Най-голямата екологична опасност надвисва над страните от Субсахарска Африка, Близкия изток и Северна Африка, където се отбелязва и най-високата раждаемост в света.До 2040 година до 5,4 милиарда души – повече от половината от международното население – ще живеят в 59 страни с изострен дефицит на вода, в това число „ демографските гиганти” Индия и Китай.До 2050 година 3,5 милиарда души ще страдат от дефицит на храна, което е с 1,5 милиарда повече от през днешния ден.Борбата за запаси, неналичието на вода и храна неизбежно ще сътвори избухлива обществена обстановка в страните от Азия и Африка, което ще докара до солидни миграции на популацията към развитите страни.
Авторите на отчета стигат до извода, че
над милиард души към този момент живеят в страни, които по принцип не са в положение да устоят на новите екологични закани
и точно те ще станат източник на всеобщи миграции през идващите 30 години.
Най-висок миграционен капацитет имат страните от Африка, Близкия и Средния Изток и Централна Америка. Именно в тези страни измененията в околната среда и естествените бедствия евентуално ще доведат до всеобщо изселване на популацията, което ще заплаши районната и световната непоклатимост. Мигрантските потоци ще потекат най-вече към Европа и Северна Америка, където екологичната обстановка ще бъде доста по-добра.
Европа към този момент се сблъска с огромна миграционна рецесия през 2015 година, когато два милиона души, най-вече от разкъсваните от войни Сирия и Ирак, се изляха на остарелия континент. Вълните на новото преселение неизбежно ще изострят политическата и обществена обстановка в развитите страни.
Стив Килели, създател и шеф на Института за стопанска система и мир, съобщи в тази връзка:
„ Екологичните промени и изменението на климата съставляват съществено предизвикателство за световния мир .
Ако не се подхващат незабавни дейности, дефицитът на вода и храна ще се утежни доста през идващите 30 години, което ще докара до обществени митинги, протести и въоръжени спорове. Настоящата зараза от Covid-19 към този момент сподели какъв брой елементарно е да се нарушат връзките в международните хранителни вериги”.
Екологичните закани ще бъдат изключително мощни в страни с висок % на плодовитост като Нигерия, Ангола, Буркина Фасо и Уганда. Те към този момент страдат от липса на запаси и възходяща беднотия.
Институтът посочи следната група проблеми:
Липса на храна. Търсенето на храна в международен мащаб ще се усили с 50% до 2050 година, до момента в който популацията на света ще нарасне с 3,5 милиарда души. Без решение на хранителния проблем в международен мащаб в доста райони ще се появят продоволствени проблеми, най-вече в Африка.
Недостиг на вода. През последното десетилетие броят на споровете в света, свързани с битката за водни запаси, се е нараснал с 270%. Говорим най-вече за Йемен и Ирак, само че десетки страни към този момент са въвлечени в битката за водни запаси, в това число Египет, Етиопия, Индия, Пакистан и Китай. Проблемът с водоснабдяването е изострен в съвсем всички страни от Близкия изток, Северна Африка, Южна Азия и даже в редица европейски страни, като Испания и Гърция.
Природни бедствия. Глобалното стопляне, сушите, земетресенията, ураганите и наводненията засягат от ден на ден живота на хората в разрастващите се страни, което води до миграция и бягство до пренаселените градове, които се трансформират в огнища на обществени спорове.
Докладът за екологичните и миграционните закани беше посрещнат с неприязън от представители на демократични и правозащитни организации в Европа ,
които го преглеждат като „ алармистски” опит за попречване на приема на бежанци в развитите страни. Либералите упрекнаха създателите на документа в „ антинаучни методи”. Фактите обаче приказват сами за себе си: отчетът се основава на надеждни статистически данни от Центъра за мониторинг на миграцията, в това число тази, породена от екологични и политически фактори, изясняват от редакцията на портала.
Докладът е направен от интернационалните проучвателен центрове – Института за стопанска система и мир (IEP), както и Института за климат и мир. Публикацията съответствува с петата годишнина от „ голямата” бежанска рецесия от 2015 година, която раздруса Европа. Докладът е обхванат с възприятието за опасност, висяща над света и западната цивилизация преди всичко, казусът с бежанците е тясно обвързван с извънредно незабавната тематика за околната среда, написа съветският портал ИноСМИ, представен от Агенция „ Фокус”.
Основни констатации от отчета:
В резултат на екологичната рецесия броят на „ климатичните” бежанци в света може да доближи 1,2 милиарда души доникъде на века.19 страни към този момент са станали огнища на нараснал миграционен риск на фона на задълбочаващата се екологична рецесия. Сред тях са Афганистан, Сирия, Ирак, Индия, Пакистан и Чад.Най-голямата екологична опасност надвисва над страните от Субсахарска Африка, Близкия изток и Северна Африка, където се отбелязва и най-високата раждаемост в света.До 2040 година до 5,4 милиарда души – повече от половината от международното население – ще живеят в 59 страни с изострен дефицит на вода, в това число „ демографските гиганти” Индия и Китай.До 2050 година 3,5 милиарда души ще страдат от дефицит на храна, което е с 1,5 милиарда повече от през днешния ден.Борбата за запаси, неналичието на вода и храна неизбежно ще сътвори избухлива обществена обстановка в страните от Азия и Африка, което ще докара до солидни миграции на популацията към развитите страни.
Авторите на отчета стигат до извода, че
над милиард души към този момент живеят в страни, които по принцип не са в положение да устоят на новите екологични закани
и точно те ще станат източник на всеобщи миграции през идващите 30 години.
Най-висок миграционен капацитет имат страните от Африка, Близкия и Средния Изток и Централна Америка. Именно в тези страни измененията в околната среда и естествените бедствия евентуално ще доведат до всеобщо изселване на популацията, което ще заплаши районната и световната непоклатимост. Мигрантските потоци ще потекат най-вече към Европа и Северна Америка, където екологичната обстановка ще бъде доста по-добра.
Европа към този момент се сблъска с огромна миграционна рецесия през 2015 година, когато два милиона души, най-вече от разкъсваните от войни Сирия и Ирак, се изляха на остарелия континент. Вълните на новото преселение неизбежно ще изострят политическата и обществена обстановка в развитите страни.
Стив Килели, създател и шеф на Института за стопанска система и мир, съобщи в тази връзка:
„ Екологичните промени и изменението на климата съставляват съществено предизвикателство за световния мир .
Ако не се подхващат незабавни дейности, дефицитът на вода и храна ще се утежни доста през идващите 30 години, което ще докара до обществени митинги, протести и въоръжени спорове. Настоящата зараза от Covid-19 към този момент сподели какъв брой елементарно е да се нарушат връзките в международните хранителни вериги”.
Екологичните закани ще бъдат изключително мощни в страни с висок % на плодовитост като Нигерия, Ангола, Буркина Фасо и Уганда. Те към този момент страдат от липса на запаси и възходяща беднотия.
Институтът посочи следната група проблеми:
Липса на храна. Търсенето на храна в международен мащаб ще се усили с 50% до 2050 година, до момента в който популацията на света ще нарасне с 3,5 милиарда души. Без решение на хранителния проблем в международен мащаб в доста райони ще се появят продоволствени проблеми, най-вече в Африка.
Недостиг на вода. През последното десетилетие броят на споровете в света, свързани с битката за водни запаси, се е нараснал с 270%. Говорим най-вече за Йемен и Ирак, само че десетки страни към този момент са въвлечени в битката за водни запаси, в това число Египет, Етиопия, Индия, Пакистан и Китай. Проблемът с водоснабдяването е изострен в съвсем всички страни от Близкия изток, Северна Африка, Южна Азия и даже в редица европейски страни, като Испания и Гърция.
Природни бедствия. Глобалното стопляне, сушите, земетресенията, ураганите и наводненията засягат от ден на ден живота на хората в разрастващите се страни, което води до миграция и бягство до пренаселените градове, които се трансформират в огнища на обществени спорове.
Докладът за екологичните и миграционните закани беше посрещнат с неприязън от представители на демократични и правозащитни организации в Европа ,
които го преглеждат като „ алармистски” опит за попречване на приема на бежанци в развитите страни. Либералите упрекнаха създателите на документа в „ антинаучни методи”. Фактите обаче приказват сами за себе си: отчетът се основава на надеждни статистически данни от Центъра за мониторинг на миграцията, в това число тази, породена от екологични и политически фактори, изясняват от редакцията на портала.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ