93-годишната баба Ирма помага на деца в Кения
Ирма е 93-годишно момиче. Жена, която не се стопира пред нищо и има вяра, че животът е прелестен на всяка възраст и е значимо да помагаш на другите, с цел да се чувстваш благополучен и потребен. От няколко дни е звезда в обществените мрежи. Всичко стартира от един пост, съпроводен от 2 фотоси, на нейната внучка Елиза Колтро във Facebook.
“Това е моята баба Ирма, 93-годишно момиче, което довечера отлетя за Кения. Не, не отива на отмора в някое туристическото населено място, където да я глезят и обслужват, а предприе 3-седмично пътешестване, с цел да оказва помощ на деца в сиропиталище. Разказвам ви за нея, за какво тя има вяра, че постоянно би трябвало да набираме щипка адреналин в живота си, с цел да живеем, а не да претърпяваме. Погледнете я … кой може да я спре? Обичам я ”, написа Елиза.
“Никога не съм си представяла, че това ще се случи ” – продължава описа си Елиза, този път пред публицисти от италианското издание La repubblica – Майка ми изпрати фотоси от летището и какво да видя: баба ми, която придържа червен куфар. Почувствах се толкоз горда с нея. ”
Ирма живее в Новента Вичентна, в район Венето в Италия. Остава вдовица едвам на 26-годишна възраст, с три деца, по-късно губи и едно от децата си. “Въпреки нещастията, баба ми постоянно е обичала живота и в никакъв случай не се е серпантина пред нищо, тя посвети живота си на фамилията си и на това да оказва помощ на хората към нея ”– споделя Елиза. И прибавя: “За мен тя постоянно е била за образец ”.
И Елиза в действителност следва образеца на баба си Ирма: през последните 2 лета, вместо да отиде на отмора със фамилията си, Елиза употребява ваканцията си, с цел да оказва помощ на сирийски бежанци в гръцките бежански лагери: “Бях в Солун и Атина, през 2016 и 2017 година, уповавам се, че ще мога да се върна и тази година “.
“Има едно семейство в нашия град, брачен партньор и брачна половинка на годините на баба ми, които от години вървят в Кения за един месец годишно. Тя се грижи за децата в дома, а той прави дребни ремонтни действия в сиропиталището. Домът за деца без родители е учреден от доброволец от Виченца. И защото баба ми ги познава, до момента им помагаше, като се грижеше за дома им, до момента в който отсъстват, само че тази година решила, че това не е задоволително и споделила на майка ми: “Искам да съм потребна, отивам в Кения, ще съм щастлива да съпроводя моите познати, които вървят всяка година ”. В последна сметка отпътува и този път и тримата ще останат 3 седмици. Елиза стопира за момент с описа, замисля се и продължава с усмивка: “Или може би баба ми ще реши да остане в Кения и да не се връща. Всичко е допустимо, няма да се учудя въобще, тъй като познавам огромното й сърце и нестихващата й сила. ”
Източник: La repubblica
“Това е моята баба Ирма, 93-годишно момиче, което довечера отлетя за Кения. Не, не отива на отмора в някое туристическото населено място, където да я глезят и обслужват, а предприе 3-седмично пътешестване, с цел да оказва помощ на деца в сиропиталище. Разказвам ви за нея, за какво тя има вяра, че постоянно би трябвало да набираме щипка адреналин в живота си, с цел да живеем, а не да претърпяваме. Погледнете я … кой може да я спре? Обичам я ”, написа Елиза.
“Никога не съм си представяла, че това ще се случи ” – продължава описа си Елиза, този път пред публицисти от италианското издание La repubblica – Майка ми изпрати фотоси от летището и какво да видя: баба ми, която придържа червен куфар. Почувствах се толкоз горда с нея. ”
Ирма живее в Новента Вичентна, в район Венето в Италия. Остава вдовица едвам на 26-годишна възраст, с три деца, по-късно губи и едно от децата си. “Въпреки нещастията, баба ми постоянно е обичала живота и в никакъв случай не се е серпантина пред нищо, тя посвети живота си на фамилията си и на това да оказва помощ на хората към нея ”– споделя Елиза. И прибавя: “За мен тя постоянно е била за образец ”.
И Елиза в действителност следва образеца на баба си Ирма: през последните 2 лета, вместо да отиде на отмора със фамилията си, Елиза употребява ваканцията си, с цел да оказва помощ на сирийски бежанци в гръцките бежански лагери: “Бях в Солун и Атина, през 2016 и 2017 година, уповавам се, че ще мога да се върна и тази година “.
“Има едно семейство в нашия град, брачен партньор и брачна половинка на годините на баба ми, които от години вървят в Кения за един месец годишно. Тя се грижи за децата в дома, а той прави дребни ремонтни действия в сиропиталището. Домът за деца без родители е учреден от доброволец от Виченца. И защото баба ми ги познава, до момента им помагаше, като се грижеше за дома им, до момента в който отсъстват, само че тази година решила, че това не е задоволително и споделила на майка ми: “Искам да съм потребна, отивам в Кения, ще съм щастлива да съпроводя моите познати, които вървят всяка година ”. В последна сметка отпътува и този път и тримата ще останат 3 седмици. Елиза стопира за момент с описа, замисля се и продължава с усмивка: “Или може би баба ми ще реши да остане в Кения и да не се връща. Всичко е допустимо, няма да се учудя въобще, тъй като познавам огромното й сърце и нестихващата й сила. ”
Източник: La repubblica
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ