Защо убийството на 23-годишната украинка Ирина Зарутска е нагледен пример за падението на една нация
Ирина Зарутска беше единствено на 23 години. Едно момиче, което към този момент бе претърпяло ужаса на войната - напуснало Украйна дружно със фамилията си, с цел да търси това, което милиони хора считат за даденост: сигурност. В Америка тя се надява и бори за ново начало - рисува, мечтае да стане ветеринарен помощник, като в това време работи в пицария, с цел да се устоя. Младост, цялостна с хрумвания, деликатност и вяра.
Но една елементарна августовска вечер всичко завършва. Ирина седи във трен на път за дома си в Шарлот, Северна Каролина, нищо неподозирайки, че пред нея е застанал човек, който носи не просто нож, а дълга история на принуждение, безвластие и безотговорност. 34-годишният нападател (Декарлос Браун) е съден 14 пъти преди този момент за разнообразни престъпения. 14 пъти. Един мъж, на който обществото е разрешило да се скита по улиците, макар тежкото му престъпно минало и очевидната заплаха за всички в близост.
Нападението е стремително и безсмислено - удар на свирепост, лишен от причина. Ирина няма късмет. От публикуваното видео (което не е за хора със слаби сърца) ясно се вижда, че няма драма, която да се изясни с спор, няма " недоразумение ". Той просто вади нож и я убива за секунди с прободни рани в шията. Чува се и по какъв начин споделя: " Приключих с бялата ". Това е чисто и просто ликвидиране - неуместно, зверско и показващо най-мрачната страна на човешкото проваляне. Така един живот е пресечен, тъй като системата не е съумяла да държи един рисков човек надалеч от обществото.
И ето, че нещастието на едно момиче се трансформира в огледало за цяла нация. Как е допустимо човек с толкоз тежко минало да бъде на независимост? Какво костват думите " сигурност " и " леговище ", в случай че една бежанка от войната умира в " земята на свободата " от ръката на инцидентен палач?
Президентът Доналд Тръмп разказа случая като отблъскващ - назова нападателя " сумасшедшо страшилище " и изиска корав отговор от властта: " Когато има ужасяващи убийства, би трябвало да има и ужасяващи дейности ". Но за какво чак в този момент? Защо чак в този момент се дава публичност на ликвидиране, случило се през август?
Кметицата на Шарлот, Ви Лайлс, назова случилото се драматичен неуспех на правосъдната система, изключително предвид на обстоятелството, че мъжът е бил с голям брой арести зад тила си, само че въпреки всичко е бил на независимост.
Министерството на превоза на Съединени американски щати пък разкритикува сдържаната реакция на медиите по отношение на разпространяването на леталните фрагменти, заради съображения за достолепието на жертвата и нейните близки.
Не стопираме да си мислим за случилото се и тъжната истина е, че Ирина оцелява там, където падат бомби, с цел да откри гибелта си в градски трен - убита не от война, а от безхаберието на една система, която се е провалила да защищити почтените.
Замислихме се, че нейната история не е единствено персонална покруса, само че и предизвестие. Напомняне, че закононарушенията не са просто " статистика ", че зад всяка жертва стои човек с фантазии, гений и семейство. И че обществото ни носи виновност, когато разрешава на " хищници " да се движат свободно измежду жертвите си.
Защото млади девойки като Ирина би трябвало да имат бъдеще. Но нейното един палач ѝ го лиши. А с това лиши парченце вяра от всички нас, които всеки ден в новините слушаме за най-малко една жестока или нелепа гибел, за най-малко една покруса, която трябваше да можем да избегнем.
Източник: lifestyle.bg
КОМЕНТАРИ




