Ирина Тенчева не обича етикетите. За нея майчинството е състояние

Ирина Тенчева не обича етикетите. За нея майчинството е положение на духа, любовта – път към израстването, а домът – място, където животът ухае на самун и мемоари.

Тя приказва с тиха убеденост, с усмивка и с онази дълбока мъдрост, която идва, когато си минал през бурите и си избрал светлината. В този прям роман Ирина споделя по какъв начин е трансформирала себе си и света към нея, по какъв начин е помогнала на Иван Христов да открие нов смисъл и за какво има вяра, че чудесата са на всички места – даже в очукания тротоар под краката ни.
                             

Мястото, което я сътвори още веднъж

Десислава Банова-Плевнелиева среща Ирина на място, което е като продължение на самата нея – уютно, ароматно, пропито с дух и топлота. Пространство, което събира мемоари, усети и истории.

„ Освен дома, който споделям със фамилията си, това е мястото, в което има най-вече от мен “, споделя тя. „ От фасадата на открито, където мина детството ми, до столовете, на които седим – те са от първата кухня на моите родители. Малко е еклектично, може би даже на границата с труфя, само че нали по този начин наподобява животът, когато събереш всичко, което си, на едно място? “

Ирина си спомня по какъв начин като дете, с баба Ика – „ по-бавната баба, разказвачката “, спирали до Консерваторията, с цел да слушат звуците на пианото, идващи от отворените прозорци.

„ Години по-късно баба ми събра пари и ми купи първото пиано. Днес синът ми Самуил свири точно на него. Така се затвори кръгът “, усмихва се тя.

Гласът на майките – без етикети

От същото това място потегля и нейната онлайн поредност „ Майки без етикети “ – едно от най-искрените виртуални пространства, където дамите могат да бъдат себе си, без филтри и превземки.
                             

 

„ Вярвам, че майките си приличаме доста повече, в сравнение с сме подготвени да признаем. Всички претърпяваме страхове, виновност, моменти на самотност и наслада. В обществените мрежи всичко наподобява напълно, само че в действителността има толкоз неизказани неща. Затова взех решение да приказвам за тях – тъй като когато ги изречем, те към този момент не тежат толкоз. “

За Ирина майчинството не е единствено биологичен акт – това е положение на духа.

„ Тази поредност е отдадена на всяка жена, в която живее майка – без значение дали е родила, осиновила или просто обича мощно. Майки сме на децата си, на идеите, на концепциите и на хората, на които подаваме ръка. “

Децата, които я трансформираха

„ Децата ми не трансформираха света ми – те трансформираха мен “, признава тя.

Спас, Вирджиния и Самуил са трите ѝ огромни учители. Те я научили да бъде по-търпелива, по-мека, по-смела.

„ Като млада майка постоянно се упреквах, че не върша нещата както би трябвало. После разбрах – всяка жена работи съгласно това, което знае и може сега. И това е изцяло задоволително. С годините идва прошката към себе си. “

Любовта, която лекува

Любовта сред Ирина и телевизионния продуцент Иван Христов е история, в която има всичко – компликации, израстване, светлина.

„ Обикнах Иван в най-трудния му интервал – в миг, в който никой не би видял в него капацитет. Но аз видях. Вярвам, че когато човек живее не от страховете си, а от идеалите си, тогава съумява да вижда единствено светлината. “
                           

Ирина не крие, че Иван е претърпял същинска промяна, откакто е оставил зависимостите в предишното.

„ Аз не съм го трансформирала – той самичък избра да се промени. Може би съм била катализаторът, новият усет, който му сподели, че животът в умереност може да бъде хубав. Хората със зависимости рядко имат вяра, че имат избор. Но в случай че им покажеш друга действителност, друга фантазия – те сами ще изискат смяната. “

Вяра в България и в хората ѝ

Не можем да не споменем самодейността Bulgaria Wants You, основана от Иван и Андрей, която въодушевява българите зад граница да се върнат вкъщи.

„ Това е план, който обичам и високо оценявам. Вярвам в неговата задача и в хората, които стоят зад нея. Когато правиш нещо от обич и религия, то към този момент е сполучливо “, споделя Ирина.

Писането – нейният най-тих разговор със света

Освен като телевизионно лице и кулинар, Ирина се изявява и като създател. Двете ѝ книги съчетават вкусни предписания и топли истории за живота, дома и любовта.

„ Баба ми постоянно споделяше: ‘Да ви е тясно с цялостна маса и цялостно сърце у дома’. Пиша с тази мисъл – че споделеното хранене и думите могат да лекуват. “

Днес тя приготвя и първия си разказ. „ Пиша от години, само че едвам в този момент имам куража да направя крачка към по-сериозна литература. Не знам дали ще бъде съвършено, само че ще бъде почтено. “

Чудесата и простите неща

Когато я питаш за чудесата в живота ѝ, Ирина не се замисля дълго.
                             

„ Може би най-голямото знамение е, че съм родила три деца. Да видиш по какъв начин животът се ражда посредством теб е магическо. Но чудеса има на всички места – в очукания тротоар, в усмивката на чужд, в простите неща. Важното е да имаш очи да ги видиш. “

Ирина Тенчева е жена, която умее да трансформира болката в смисъл и всекидневието – в лирика.

„ Истинската болежка идва, когато откажем да бъдем себе си “, споделя тя.

А нейният живот потвърждава тъкмо противоположното – че чудесата се случват, когато имаш смелостта да живееш тук и в този момент.