Ирина Шушкова е една от хилядите украинки, чиито любими хора

Ирина Шушкова е една от хилядите украинки, чиито обичани хора не се върнаха от багра. Днес тя написа " най-страшните думи в живота " си в обществените мрежи. Те бяха подети по целия свят.

Вижте ги:

" Сега ще напиша най-страшните думи в живота си. Ще пиша на съветски, за финален път, тъй като го приказвах единствено с тебе. Не мога да не пиша, желая целият свят да крещи какъв беше ти. И без тебе мога единствено едно - да пиша.

Седя до мъртвия си брачен партньор. Животът ми лежи до мене в затворен ковчег. Животът ми, който изтри сълзите ми и сподели, че в никакъв случай няма да си тръгне. Който ме галеше цяла нощ, когато ми беше неприятно. Който се хвалеше с мене на всяка крачка. И аз се хвалех с тебе. И благодарях на Бога, че си подобен. Сякаш към този момент не живея.

Не познавам по-чист, по-мил и по-достоен Човек. Ти беше най-хубавият във всичко. Не тъй като си мой. Така беше, всичко ти се получаваше. Навсякъде те ценяха.

Всичките ти думи звънят в ушите ми. Само ласкави, други ти в никакъв случай не сподели. Ако се появеше нещо хубаво у нас, незабавно споделяше с кого ще го споделим. Ако нещо се случеше, аз се държах единствено за тебе. Стигаше едно " зззая! ", с цел да се изпъна спокойно като струна.

Journalist Irina Sushkova wrote: I`m sitting next to my dead husband. My life lies next to me in a closed coffin. I curse these fascists for you, my dear, for our unborn children. I am a widow at 25. Nonhumans stole my life. Fucking Russia stole my life
— Oleksandra Matviichuk (@avalaina)

Ти летеше от службата към къщи с джобове, цялостни с шоколадови бонбони, с цел да не ми е тъжно. А всичко, което вземаше със себе си, постоянно раздаваше, с цел да се похвалиш по какъв начин сготвям. Никога не си се страхувал от нищо, нито един път. Усмихваше се всеки ден, даже в случай че всичко беше неприятно.

„ Облечен съм топло и се храня добре “ - във всички случаи.

Правеше проекти за година напред - по какъв начин ще отидем при родителите си.

" Отказвал ли съм ти в миналото нещо? ", отговаряше на всичките ми нелепости. „ Ще те полекувам и всичко ще бъде наред, към момента имаме деца да раждаме “, „ Каква работа? Главното е, да си здрава и щастлива “, „ Искам такова малко момиченце за себе си “, споделяше всеки ден.

И постоянно помагаше, можех да желая всичко.

" Ти командирша ли си? ", майтапеше се с хитра усмивка. „ По-лошо “, споделих аз, „ аз съм дамата на командира “ и го целувах по носа.

Можех да ти опиша неща, които хората в никакъв случай не споделят на никого и ти постоянно ме разбираше.

Знаех какъв брой непоносими ще бъдем на остарели години („ зззая, тиганът отново не е на мястото си “, „ зззая, кой е пил кафе и не е взел капсулата? “), знаех какви очи ще имат децата ни. Мислех какво да ти подаря за първата ни годишнина от сватбата. А се наложи да предпочитам венец за гроба ти. В последния ни диалог сподели, че пазиш моя сън. Сега аз ще вардя твоя до края на живота си.

Ти си офицер с подобен вътрешен кодекс на достойнството, за който тези кучки даже не биха могли да мечтаят. Ти си моето сърце! Ти си моята душа! Беше и ще бъдеш. Обичам те безпределно и се гордея с тебе ".

Проклинам тези фашисти поради тебе, благи, поради неродените ни деца, поради откраднатия живот, твоя и моя.

Седя до мъртвия си брачен партньор. Аз съм вдовица на 25. Нечовеците откраднаха живота ми. Шибаната Русия открадна живота ми.