Ирина Ивановна Дeрюгина е една от силните жени на световната

Ирина Ивановна Дeрюгина е една от мощните дами на международната художествена гимнастика. Шампионка на планетата от шампионатите в Лондон и Базел, тя наследява майка си Албина Дерюгина и сама се трансформира в главен мотор за развиването на украинската школа и гимнастика. Ръководи федерацията на Украйна от 1986 година Не крие обичта си към България, още по-малко обстоятелството, че се е учила точно от нашата школа.

" Аз доста обичам българската художествена гимнастика. Най-вече, тъй като ние сме като източник (според мен – основатели). Едно време България и Съюз на съветските социалистически републики развиваха художествена гимнастика, по-късно Съюз на съветските социалистически републики се раздели и се появиха Беларус, Украйна и Русия. Мисля, че към сегашен ден тези 4 страни основават модата, трендовете, развиват художествената гимнастика. Те възприемат разпоредбите по собствен метод. Стараят се да запазят своята вътрешна мощ, своята еднаквост, своята страст, своята история. ", сподели Дерюгина в изявление за bTV.

" Когато бях гимнастичка, доста учих от България. Състезавах се дружно с Мария Гигова, когато тя се състезаваше. Беше в края на кариерата си, когато аз бях при девойките. След това бях 11 години в националния тим. Учих се от българската школа. Създавахме и своята школа. Мисля, че е доста значимо, че прочувствената сила на рускините и българките доста си наподобява. Имаме този характер, това, което кара хората да харесват художествена гимнастика. Имаме това… умеене да предаваш облик на публиката. Към гимнастиката се насочих след балета. Завърших доста положително учебно заведение за хореография. Тренирах професионално балет, само че нещата завършиха. В гимнастиката ми харесва творчеството. И до в този момент го запазвам. Ако погледнете през днешния ден, единствено аз от безспорните международни шампионки останах да работя като треньор. Няма никой различен. "

" По мое време майка ми беше огромна треньорка. Тя ми сподели, че с цел да бъдеш доста добър треньор… Аз постоянно мечтаех да бъда треньор, би трябвало да бъдеш доста добра гимнастичка. Аз ѝ отговорих: " Не се притеснявай, ще стана. Тогава бях на 3 годинки. Каквото и да желая в този живот, го върша. "

" Миналата година не желаех просто да седим на столовете си…. Да не кажа на задниците си. Искахме гимнастиката да продължи. Реално през предходната година тренировките по гимнастика продължаваха от самото начало за националния отбор. Направихме европейското състезание по гимнастика с Мария Петрова и европейската федерация, която ни поддържа. Беше ни значимо да кажем на целия свят, че няма да чакаме да ни споделят по какъв начин да живеем, а ще вършим това, което обичаме. Много ми е прелестно да дойда тук. Беше тежко. Но сме тук, а вие го организирате. Това е доста значимо. Във време на COVID-19 за значими две неща. Номер 1: Каква е обстановката в този момент. Номер 2: Да продължим напред. "

" Миналата година Моринари провежда симпозиум в Москва. Беше почетено неговото предпочитание. На него му харесва тази гимнастика, която видя в България. Той помни гимнастиката на Игнатова, Георгиева, Раева, Раленкова, това потомство. Той сподели: " Искам хубост ". Той съобщи какво желае и всички потеглиха по това направление. Друг е казусът. За първи път в историята се провежда симпозиум. Това е добре. Другото положително е, че 10 основни треньори, включително тези на Украйна и България, бяха утвърдени да работят над разпоредбите. Всяка страна работеше над това. Направихме доста презентации, доста забавни. Остана някакво усещане обаче, че не ни слушат от Международната федерация. "

" Ще се борим. Ще се опитаме да убеждаваме, да променяме. Всички желаеме едно. Искаме разпоредбите да са ясни за всички – за феновете, за съдиите, за гимнастичката, за треньора. Разбирате ли? Казват, че разпоредбите са единствено за съдиите. Не. Правилата са за всички. На второ място, разпоредбите би трябвало да са разнопосочни. Ако желаеме да прибавим артистизъм, някакви емоции… Знаеш по какъв начин настръхваш, когато страстта води гимнастичката, тя обгръща всички в залата. Такива правила желая аз. Не е значимо каква е компликацията, а по какъв начин я правиш, дали се прави оценка. За това не разбирам за какво би трябвало да е еднообразно. Не го разбирам. С България, с Азербайджан доста си приличаме по придвижвания, с Китай, със Съединени американски щати. Всички схващат разпоредбите, само че не могат да схванат за какво са такива. "

" Надявам се, че в последна сметка ще стигнем до едно решение за това, което можем да реализираме. Всички схващат, че разпоредбите тази година не са забавни. "

Относно положението на Валерия Юзвяк, част от ансамбъла на Украйна, която бе диагностицирана с рак на меките тъкани, Дерюгина описа.

" Тя в този момент се лекува. В Германия е. Проблемът беше, че когато ѝ сложиха диагнозата, тя се състезаваше в Киев. Разберете… в Германия всички лечебни заведения бяха затворени. Отвориха ги през март. Беше доста мъчно да намерим верните лекари, вярната болница. У нас ѝ направиха всички проучвания, направиха интервенция в Киев, по-късно ѝ направиха проучвания в Германия, дадохме им нашите проучвания и се удостовери всичко, в по-агресивна форма. У нас направи една химиотерапия, с цел да ѝ създадат интервенцията в Германия. Сега се надяваме на лекарите. Това е извънредно. Толкова извънредно, че моите девойки даже не можеха да упражняват. "

" Чакаха я. Тя легна за интервенция, а те я чакаха. В ансамбъла беше голям потрес. "

" Бях с нея от самото начало, когато тя мина през това. Беше извънредно. Беше ужасно. Никой не вярваше, не разбираше по какъв начин този рак се популяризира толкоз бързо. И в Германия тази диагноза е рядка. Беше доста тежко на децата да се оправят с това. Те на процедура към момента не са го приели. "

" Всички ни оказват помощ. Всички. И ние събирахме пари. При нас се включиха всички, защото никой не знае какво още би трябвало да се направи. Прави се оптималното, което би трябвало. Ужасно е. На 21 години. И такава диагноза. Това е грубо. Това е нещо самостоятелно. Всеки организъм се развива по собствен метод. Няма общо спортът. Това е самостоятелно проявяване. Ужасно е. "

" Постоянно сме по отношение на нея. Момичетата, целият отбор са в непрекъсната връзка с нея. Ходиха в болничното заведение, дадоха изявление. Просто е тежко. След химиотерапията тя сподели, че се усеща като че ли от горната страна ѝ са минали 10 танка, като че ли е провела 100 тренировки. В такова физическо положение беше. "

Влада Николченко е фаворитка на българските гимнастички, само че не дойде в София поради ковид: " Тя се разболя от COVID-19. Сега се възвръща. Добре е. Това е повода. При нея има доста аргументи. На 18 години е към този момент. В онази възраст е. Когато стана дума за олимпийските игри беше: " О, да! Искам да съм там. Ще стана на 18 и ще съм по-добра ". Сега качи някой кг, по-тежичка е. Казва: " Много обичам да се състезавам, а няма къде ". А никак не обича тренировките. Това е казусът. Надявам се да се оправим. Мисля, че би трябвало да порасне малко. Тя е неповторима. Сега сме тук с доста положителни гимнастички. Имаме и доста положителни девойки. ", добави Дерюгина.

Гледайте трите дни на Световната купа по художествена гимнастика директно по RING, VOYO.BG и на уеб страницата В неделя финалите на обособените уреди ще бъдат излъчени и директно по bTV.