Когато неграмотни буряти се бият, е едно, но когато дойде ред за съпруга, става неудобно - Свят
Ирина Говоруха е украински публицист и книжовен блогър. Родена е и живее в Киев. Автор е на 8 романа, 2 сборника с разкази и 2 сборника с есета.
През 2022, със старта на войната на Русия против Украйна Ирина Говоруха прекъсва работата над любовния разказ, който написа, и се заема с летопис на трагичните събития в страната си. До момента писателката е направила над 1000 изявленията с живи свидетелства от Чернигов, Мариупол, Бородянка, Буча, Харков, Херсона и Северодонецк.
Текстът, който публикуваме, е от фейсбук страницата на украинската писателка. Той бе споделен хиляди пъти, само че единствено ден по-късно бе блокиран след всеобщо докладване във Facebook.
Вчера прочетох пост от една московчанка.
Тя е обезпокоена и смутена. Оказва се, че илюзорната и изцяло неразбираема война стартира безсрамно да чука на вратата, което е много неприятно.
Когато необразовани буряти се бият и убиват " хохлите " - това е едно, само че когато пристигна ред за брачна половинка, става неловко.
Прелиствам страницата ѝ.
В нея просто няма нищо. Рецепти за палачинки, цветни полета, размишления за съпружеската честност. Как да извършите ремонт в кухнята, извършения за вагината, препоръки за почиващите. Клепоухи котки, лечебна лайка... Най-после се сеща, че от половин година се води война...
От самото начало ние като захласнати се насочихме към съветските майки. Ползвахме разнообразни думи и изрази, само че посланието беше едно и също: „ Спрете насилието “ .
Господи, какво единствено не ми написаха в отговор. Посъветваха ме да сменя вибрацията, защото моята към този момент е прекомерно ниска. Препоръчаха ми да мисля за положителното и да подобря осведомителното си поле. Изпращаха медитации за хармонизиране на душата и тялото и предложиха да създадат хартиени самолети. И да напишат върху тях духовното „ Аз съм за мир ”, изстрелвайки ги към небето.
Веднъж имахме дълъг диалог с моя добра позната от Санкт Петербург. Тя упрекна политиците за всичко и настояваше за някакво съглашение.
Споразумение защо? За това, че би трябвало да се дадат наши територии? Да се дадат Херсон, Мариупол, Крим?
Дамата избегна пряк отговор и философстваше за някакво единение. Това че всички хора са братя и по този начин, бла бла бла. Накрая не можах да се сдържа.
- И какво? Добра концепция. Да преговаряме. Давате ми вашия апартамент на Невски. Вие харесвате нашия Крим, само че аз одобрявам вашия апартамент с аспект към Ермитажа.
Жената напусна мрежата, като сподели, че има работа.
В самото начало на войната брачният партньор ми пишеше писма до някогашни сътрудници. Разказваше за Гостомел, Ирпен, Чернигов. В отговор получаваше равнодушното: „ Ние сме извън политиката “ . Е, скъпи, добре пристигнали в самия ѝ епицентър.
Тази заран получих лично известие: „ Боли ме, че във вашите текстове всички руснаци са врагове. Впрочем военните (и вашите, и нашите) извършват заповеди, това им е специалността ".
Е, какво мога да отговоря?
Отлична специалност за плячкосване, изтезаване, обезчестяване. Знаете ли въобще по какъв начин беше в Бородянка?
Къща в самия център (имам адреса и разкази на очевидци) беше обстрелвана от танк. Жената, която бе в къщата, погледна през прозореца и сподели детето. Сякаш казвайки " Ето, аз нямам оръжия, само че в ръцете си нося най-ценното " .
И знаете ли какво направиха вашите военни? Майсторски се прицелиха и стреляха тъкмо в този молещ за благосклонност прозорец. Сега за следващ път ме убедихте да обичам руснаците, които дават и извършват такива заповеди.
В страната агресор настана блъсканица. Шест месеца след началото най-сетне стана ужасно.
Преди това никой не се притесняваше, че възрастен мъж в мазе в Ирпин си преряза вените от боязън. Нямаше значение, че племенницата ми се опасяваше от съветска ракета, която можеше да ѝ „ отреже краката “.
Мамка му, до прозореца бродираше жена (истинска жена, има си име и фамилия). Кракът й беше откъснат. Всичко това беше надалеч от вас, а вие сте вън от политиката...
Сега войната заплашва живота на жителите на Питер и на московчаните.
Е, господа, мисля, че е време да седнем за една медитация. Най-важното е да не забравяте да пуснете хартиени самолети в небето с откровено: „ Ние сме за мир “.
През 2022, със старта на войната на Русия против Украйна Ирина Говоруха прекъсва работата над любовния разказ, който написа, и се заема с летопис на трагичните събития в страната си. До момента писателката е направила над 1000 изявленията с живи свидетелства от Чернигов, Мариупол, Бородянка, Буча, Харков, Херсона и Северодонецк.
Текстът, който публикуваме, е от фейсбук страницата на украинската писателка. Той бе споделен хиляди пъти, само че единствено ден по-късно бе блокиран след всеобщо докладване във Facebook.
Вчера прочетох пост от една московчанка.
Тя е обезпокоена и смутена. Оказва се, че илюзорната и изцяло неразбираема война стартира безсрамно да чука на вратата, което е много неприятно.
Когато необразовани буряти се бият и убиват " хохлите " - това е едно, само че когато пристигна ред за брачна половинка, става неловко.
Прелиствам страницата ѝ.
В нея просто няма нищо. Рецепти за палачинки, цветни полета, размишления за съпружеската честност. Как да извършите ремонт в кухнята, извършения за вагината, препоръки за почиващите. Клепоухи котки, лечебна лайка... Най-после се сеща, че от половин година се води война...
От самото начало ние като захласнати се насочихме към съветските майки. Ползвахме разнообразни думи и изрази, само че посланието беше едно и също: „ Спрете насилието “ .
Господи, какво единствено не ми написаха в отговор. Посъветваха ме да сменя вибрацията, защото моята към този момент е прекомерно ниска. Препоръчаха ми да мисля за положителното и да подобря осведомителното си поле. Изпращаха медитации за хармонизиране на душата и тялото и предложиха да създадат хартиени самолети. И да напишат върху тях духовното „ Аз съм за мир ”, изстрелвайки ги към небето.
Веднъж имахме дълъг диалог с моя добра позната от Санкт Петербург. Тя упрекна политиците за всичко и настояваше за някакво съглашение.
Споразумение защо? За това, че би трябвало да се дадат наши територии? Да се дадат Херсон, Мариупол, Крим?
Дамата избегна пряк отговор и философстваше за някакво единение. Това че всички хора са братя и по този начин, бла бла бла. Накрая не можах да се сдържа.
- И какво? Добра концепция. Да преговаряме. Давате ми вашия апартамент на Невски. Вие харесвате нашия Крим, само че аз одобрявам вашия апартамент с аспект към Ермитажа.
Жената напусна мрежата, като сподели, че има работа.
В самото начало на войната брачният партньор ми пишеше писма до някогашни сътрудници. Разказваше за Гостомел, Ирпен, Чернигов. В отговор получаваше равнодушното: „ Ние сме извън политиката “ . Е, скъпи, добре пристигнали в самия ѝ епицентър.
Тази заран получих лично известие: „ Боли ме, че във вашите текстове всички руснаци са врагове. Впрочем военните (и вашите, и нашите) извършват заповеди, това им е специалността ".
Е, какво мога да отговоря?
Отлична специалност за плячкосване, изтезаване, обезчестяване. Знаете ли въобще по какъв начин беше в Бородянка?
Къща в самия център (имам адреса и разкази на очевидци) беше обстрелвана от танк. Жената, която бе в къщата, погледна през прозореца и сподели детето. Сякаш казвайки " Ето, аз нямам оръжия, само че в ръцете си нося най-ценното " .
И знаете ли какво направиха вашите военни? Майсторски се прицелиха и стреляха тъкмо в този молещ за благосклонност прозорец. Сега за следващ път ме убедихте да обичам руснаците, които дават и извършват такива заповеди.
В страната агресор настана блъсканица. Шест месеца след началото най-сетне стана ужасно.
Преди това никой не се притесняваше, че възрастен мъж в мазе в Ирпин си преряза вените от боязън. Нямаше значение, че племенницата ми се опасяваше от съветска ракета, която можеше да ѝ „ отреже краката “.
Мамка му, до прозореца бродираше жена (истинска жена, има си име и фамилия). Кракът й беше откъснат. Всичко това беше надалеч от вас, а вие сте вън от политиката...
Сега войната заплашва живота на жителите на Питер и на московчаните.
Е, господа, мисля, че е време да седнем за една медитация. Най-важното е да не забравяте да пуснете хартиени самолети в небето с откровено: „ Ние сме за мир “.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ