Ирина е на 70, живее в Сибир и е шаманка.

Ирина е на 70, живее в Сибир и е шаманка. Тя знае по какъв начин да посреща боговете и да гони злите духове. Юрий Решето за една вълнуваща среща на брега на езерото Байкал - събирателен пункт за шамани от целия свят.

Езерото Байкал е величествено - когато и да е на деня и на годината. Това е най-големият сладководен басейн в света, а и извор на неизчерпаеми истории и митове. Една от тях ми споделя Ирина Танганова, 70-годишна жена с изразителни кафяви очи. Ирина е шаманка, както споделя тя самата, и е от източносибирския промишлен град Иркутск. Дошла е край езерото в ранни зори.

" За нас, бурятите, това не е езеро, а море. Свещеното Байкалско море ", споделя Ирина и разяснява, че има дарбата да беседва с духове – на бурятски, несъмнено. Тази заложба имали и мнозина други от нейния народ. " Всички ние идваме край брега на Байкал, с цел да съберем мощ, а и тъй като тук живеят нашите богове и духове ", споделя тя и ме пита дали желая да ги видя. " Иска ли запитване? ", давам отговор аз и потегляме.

Ирина Танганова

Конференцията на шаманите

Отправяме се към " Конференцията на шаманите " – по този начин локалните хора назовават сбирката, която се провежда от 13 години насам край крайбрежията на Байкал. Към осем часа сутринта се появяват стотина мъже и дами на възраст сред 30 и 70, съвсем всички от региона на нос Бурхан – светилището на бурятите. Сред присъстващите има и няколко чужденци. Две австрийки незабавно се набиват на очи - поради езика, само че и поради външния им тип.

Шаманизмът е нещо приблизително сред вяра, природознание и окултизъм. В покрайнините на Байкал той съществува от епохи. Единствено по руско време, когато бурятите, както и всички останали нации в Съветския съюз, е трябвало да наизустяват " основите на марксизма и ленинизма ", да учат съветски и да имат вяра само във водещата роля на партията, мнозина последователно не помнят своя език и вяра. " Аз късно си върнах вярата - чак когато бях на 60 ", признава Ирина. " Майки ми не съумя, тъй като живя единствено по руско време и тогава това беше неразрешено. Но тя и по тази причина умря толкоз рано ", споделя безапелационно шаманката.

Намираме се на остров Олхон - най-големият в Байкалското езеро. Или по-точно: събрали сме се в бурятското село Хужир, в което живеят към 1500 души. В предишното хората са се изхранвали от риболова. Днес обаче старите риболовен лодки ръждясват край брега на езерото. Населението живее от туризма, а множеството посетители на района идват от Китай, нощуват в дървените къщички край езерото и след това си отпътуват. Фактът, че в покрайнината се провежда същинска интернационална конференция на шаманите очевидно още не е достигнал до китайските туроператори. За благополучие! Така бурятските духове ще си останат необезпокоявани.

По обяд Ирина разпъва остаряла сгъваема масичка, сяда на пластмасовото столче до нея и стартира да вади " жертвоприношенията " за боговете – първо млякото, след това баланът (бисквити, бонбони и меденки), най-после и една свещ – всичко това носело благополучие и благополучие. Водката, естествено, също е на масата - и то безусловно откъм онази страна, от която се чака да дойдат духовете. Има и няколко монети, както и цигари, ако на духа му се допуши.

Село Хужир

И духовете идват...

По обяд внезапно излиза мощен вятър. Явно духовете оповестяват скорошната си поява. Шаманите бързат да разгласят, че моментът е настъпил - под монотонния гръм на барабаните.

Те колят агне и варят курбан – за " боговете ". С натопени в курбана брезови клончета по-късно се напръскват всички шамани и шаманки, които са седнали полуголи край огъня – по този начин прогонвали злите духове. Ирина удря барабаните, изпаднала в транс, и пее колкото глас има – и по този начин в продължение на пет часа, без да вижда дъжда и студа. После стартира да танцува към брезите, дружно с останалите шамани. Това очевидно е сцената по посрещането на духовете, които за непросветени хора като мен, за жалост, остават невидими. Гледката обаче е извънредно впечатляваща.

Кулминационният миг настъпва, когато 70-годишната някогашна учителка Ирина, чието лице през днешния ден е покрито с шаманска маска, ненадейно приема в тялото си духа на своята баба и стартира да кръжи в близост с ръце вдигнати към небето и да пее с глас, който евентуално принадлежи на нейната родственица. Това е мигът, в който изпадналата в възвишен транс Ирина е длъжна да покаже на какво е способна – да помогне на хората към нея да се отърсят от злите духове, да реализират излекуване от неприятни заболявания.

След края на церемонията брезовите клончета се изгарят, а аз узнавам, че пепелта от тях би трябвало да се събере, тъй като носела здраве и благополучие. Така върша и аз и благодаря на Ирина, която в това време е излязла от транса си, за хубавата история. Една от многото от езерото Байкал.