Ирена била на седем години, когато баща й починал след

Ирена била на седем години, когато татко й умрял след заразяване с тиф от пациенти, които сътрудниците му не желали да лекуват. Момичето помнело прощалните думи на своя родител, казани малко преди гибелта му: „ Ако видиш, че някой се дави, би трябвало да се хвърлиш във водата, с цел да го спасиш, даже и да не можеш да плуваш “. Малко по-късно при фамилията пристигнали представители на локалната еврейска общественост, чиито членове били лекувани от татко й гратис. Те предложили да платят образованието на момичето. Майката отказвала великодушното предложение, тъй като знаела какъв брой били небогати евреите в Полша, само че Ирена го запомнила за цялостен живот.

През 1939 година, когато нацистка Германия окупирала Полша, Ирена получила работа във Варшавската община. В продължение на две години тя скрито носела храна, медикаменти и пари на жителите на варшавското гето. А през 1940 година, когато на евреите било неразрешено да излизат от там, Ирена почнала работа във Варшавското здравно ръководство – нацистите се страхували от епидемии, тъй че санитарите имали достъп до гетото.

През 1942 година тя се включила към незаконната Организация за помощ на евреите – Жеготи, която провела спасяването на еврейските деца. Децата били извеждани през канализацията и мазетата на къщите, през постройката на градския съд, в непосредствена непосредственост до една от страните на гетото. Тези, които били по-големи, били извеждани с каруца в торби с отпадък, а дребните – в торби с принадлежности и под седалките на трамвай, който се движел по улиците на гетото. Използвали даже чували за трупове и ковчези. Бебетата Ирена криела в чантата си с медицински принадлежности.

Децата можели да се разплачат когато и да е и един от съратниците на Ирена, водачът на каруцата, постоянно държал кучето до себе си: когато германците се приближавали, той давал на кучето команда да лае, като по този метод заглушавал рева на децата. Операциите били изчислени до секундата. Едно избавено момче споделя по какъв начин той, криейки се, изчакал зад ъгъла на къщата, до момента в който немският патрул не минал, след което преброил до 30 и избягал към канализационния люк на улицата, който към този миг бил отворен.

Най-трудното нещо, споделя след време г -жа Сандлър, било да убеди родителите да се откажат от децата си. Питали дали може да подсигурява тяхната сигурност. И какво можела да подсигурява? В гетото те безусловно щели умрат. Но на независимост към момента било допустимо да ги спасят … И родителите ги давали. Често се случвало на идващия ден родителите към този момент да не са живи или да бъдат изпратени в Аушвиц.

На първо време, Ирена настанявала избавените деца в надеждни полски фамилии, а по-късно ги разпределяла по сиропиталища и манастири. За да се избави едно дете, били нужни най-малко 12 души. Всеки от тях бил в смъртна заплаха. Цялата информация за децата – техните остарели еврейски и нови християнски имена, имената на родителите, местонахождението – Ирена съхранявала в стъклени буркани, заровени в градината.

През 1943 година някой я издал. Ирена Сандлър била задържана и наказана на гибел. Измъчвали я, счупили ръцете и двата ѝ крайници, само че тя не споделила къде били заровени бурканите с имената – това била единствената нишка, по която оживелите можели да намерят децата си. Но в бъдеще никой от родителите не оживял – всички били изгорени в пещите на гетото.

Нелегалните служащи, с цената на огромни старания и големи подкупи, съумели да освободят Ирена, като публично оповестили гибелта й – тя била включена в описите на разстреляните. До края на войната тя се криела под подправено име.

През 1943 година нацистите изгарят Варшавското гето, осъждайки всичките му поданици на гибел. От 3,3 милиона евреи, живеещи в Полша при започване на септември 1939 година, 2,8 милиона умират по време на войната.

Списъците с деца са непокътнати с помощта на приятелката на Ирена, чието име е незнайно. През 1948 година Ирена Сандлър губи второто си дете по време на разпити от полската работа за сигурност. Тя била хвърлена в пандиза и разпитвана във връзка със съдействието й с полското държавно управление в заточение по време на войната. Ирена Сендлър до края на дните си се оплаквала, че е направила по-малко, в сравнение с е могла и че е неприятна щерка, брачна половинка и майка, застрашаваща живота на околните си.

Дълги години след войната Ирена Сандлър живее в неопределеност и едвам през 1965 година Израелският народен мемориал за злополуките и героизма Яд Вашем я включва в описите на Праведниците на света и я кани да засади свое дърво на Алеята на праведните.

Но комунистическите управляващи на Полша не я пуснали в Израел. Ирена съумяла да посети Обетованата земя едвам осемнадесет години по-късно, когато социалистическият режим в Полша паднал. „ Личното “ дърво на Ирена Сендлер се появло на Алеята на праведните през 1983 година, през 2003 година тя станала притежател на най-високото държавно отличие на Полша – Ордена на Белия орел, а през 2006 година полският президент и министър председателят на Израел номинирали Ирена за Нобелова премия за мир.

Ирена Сандлър не станала Нобелова лауреатка – американецът Ал Гор получил премията за представянето на филм за световното стопляне. Комитетът счел това за по-заслужено от спасяването на 2500 деца с ежедневния и почасов риск да бъдат убити.

Полският парламент я оповестил за национална героиня – „ за спасението на най-беззащитните жертви на нацистката идеология: еврейските деца “.

Светът не знаел за Ирен Сандлър до 1999 година Когато няколко ученички от селско учебно заведение в Канзас търсели тематика за своите учебни задания за Деня на историята, един преподавател им дал публикация от 1994 година на „ Другият Шиндлер “ за Ирен Сандлър от американските вести и международните репортажи.

И девойките в действителност желали да напишат есе за нея. В Канзас почнали да възвръщат историята на този пропуснат воин на Холокоста, търсейки къде е заровена. Представете си изненадата им, когато разкрили, че е жива! Тя живеела с родственици в дребен апартамент във Варшава.

За нея била написана пиесата „ Живот в буркан “, която от този момент е играна над 200 пъти в Съединени американски щати, Канада и Полша. Оттогава те са посещавали Ирена във Варшава четири пъти, последно на 3 май 2008 година, 9 дни преди гибелта й.

Ирена Сендлър умира във Варшава в частния санаториум на Елжбета Фиковска, която тя избавя от гетото през юли 1942 година на шестмесечна възраст. Момичето било изнесено в кутия с дърводелски принадлежности.

Снимки:

Автор: Десислава Михалева