Ирен Кривошиева казва за себе си, че е християнка, жена,

...
Ирен Кривошиева казва за себе си, че е християнка, жена,
Коментари Харесай

Ирен Кривошиева: Не мечтая да съм баба

Ирен Кривошиева споделя за себе си, че е християнка, жена, брачна половинка, майка и актриса. Снимала се е в голям брой филми – “Хотел Централ”, “Ако те има”, “Романтична история”, “В името на народа”, “Не се сърди, човече”, “Заплахата”, “Поема”, “Английският съсед” – общо двайсетина, като единият е сериал в Америка – “13 часа”. Печелила е доста награди – огромната премия за филм “Златен Лачено” в Авелино, Италия (за “Хотел Централ”), Наградата на София за ролята на Мария от “В името на народа”, премия за женска роля на Съюза на българските кино дейци и “Златна роза” във Варна за ролята на Тинка от “Хотел Централ”. В театъра е играла Албена в “Албена” (Йордан Йовков), “Антигона”, “Таланти и поклонници” (Островски) и други В момента играе ролята на Елза в “Госпожа Стихийно бедствие” дружно със Стоянка Мутафова. Участвала е в тв риалититата “ВИП Брадър”, сезон 2012, и “Черешката на тортата”, сезон 2018. Написала е книгите “Моят грях” и “Заключена в другия”.

Ирен има шест брака и наследник Владимир от връзката си със Стефан Данаилов, който артистът припозна за свое дете. Първият й брачен партньор е музикантът Реймондо Варсано, вторият – режисьорът Борис Панкин, третият – философът и социолог Йордан Марков, четвъртият – икономистът Владо Бобчев, и петият – предприемачът Тони Драганов. В момента е омъжена за Николай Николов, прочут още като оператора на Елена Йончева.

– Ирен, намирам те на фестивала Банкя Мези, играеш доста хубаво шопски хора. Откъде идва обичта ти към фолклора?
– Фолклорът е цветът на една страна. Обичам България и се веселя на всяко едно нейно благоухание. Разбира се, в чистата му форма.

– Веднага да те попитам какво ти е мнението за попфолка, чалгата?
– Попфолк и чалга са комбинация. В тях си проличава какъв брой грозна е лъжата и нечистотията. Фолклорът е обвързван с обичаите. Заслушвала съм се в някоя чалга. Те всички звучат по един и същи метод, и текстовете, и смисълът им е еднакъв. Скука.

– Поддържаш ли контакти с петимата си някогашни съпрузи?
– Не.

– Днес какъв е стремежът към любовта, какво измерение има за теб?
– Като видя у всеки първо и единствено положителното и, в случай че попадна в клопката на човешките дефекти, бързо да се измъквам. Така ще мога да обичам.

– Бъркала ли си в миналото в любовта, съжаляваш ли за нещо?
– Да. Правила съм неточности в избора си и вземането на решения. Може би, тъй като съм се влюбвала, без да съм обичала.

– Все още ли си пенест коктейл от обич, пристрастеност, сексапил, страст, хъс, наивитет, нерв? Какво още има във твоя прочувствен коктейл?
– Да. Всичко, изредено от теб, са моите пристрастености. Те ме смучат и ме карат да взимам неправилни решения. Имам ги и до през днешния ден.

– След толкоз превратности, в какво вярваш през днешния ден и в какво си се отрекла да вярваш?
– Вярвам, Господи, помогни на неверията ми! Вярвам, че сме тук, с цел да се променим. За да превъзмогнем пристрастеностите, с цел да се научим да обичаме. Да съумеем да развием гениите, дадени ни по този начин обилно. Да не си отидем, без да сме докоснали небето най-малко един път, небето на нашите качества.

– Преди години беше една от най-търсените актриси за нашето кино. Днес по какъв начин е, имаш ли предложения в киното, театъра, нови функции?
– Сега играя в “Госпожа Стихийно бедствие” със Стоянка Мутафова. Трудно е след толкоз дълго неявяване да се завърнеш с цялостна мощ. Радвам се, че играя на сцената с такава театрална ламя, каквато е Стоянка. Вярвам също, че законът е да се съблюдава. Ще ти опиша един случай. Когато работех в Америка при едни италианци, притежатели на магазин, излязох в отпуск и в това време шефът ме уволни. Та, когато се върнах, аз се заех с правата си и тъй като нямах пари за юрист, отидох в библиотеката и се срещнах с разпоредбите и законите. Осъдих го, като делото се водеше по телефона. Така той трябваше да ми заплаща цяла година обезщетение, до момента в който си намеря работа. Ето по този начин аз, най-малката в обществото, бях предпазена.

– Какво ти е мнението за българското кино, харесва ли ти?
– Характерът и цветът на българското кино бяха погълнати от американското въздействие, само че що да сторим. Глобализация. От старите знаем, че “времето пари не чини”, а за американеца времето е пари. Ето ти една разлика, само че единствено една да е, с мед да я храниш. Та и нашето кино се разбърза и изпусна чара и обаянието си.

Изабела Шопова:

Щом някой различен е могъл, и аз мога


Почти от самото начало дъвкахме листа от кока, не тъй като се прехласвахме по вкусовите й качества, а тъй като оказва помощ против височинната болест, споделя писателката пътешественичка


Изабела Шопова назовава себе си „ митарка и колекционерка на прекарвания с два паспорта и жителство в три страни “. Говори три езика и учи четвърти. Родена е във Варна, приключила е математическата гимназия и Техническия университет в родния си град. Живее в Австралия. Вади си хляба като бизнес аналитик и админ на бази данни. Инвестира отпуските си в пътешестване до „ където и да е, тъй като ненавиждам да съм уседнала, самодоволна или съумяла “. Харесва й да е начинаеща и търсеща. Предполага, че и след 10 години ще е „ отново по този начин неуверена в себе си и в крайната си дестинация. Но, дай Боже, да съм по-толерантна към личните си неточности! “

Изабела Шопова, майсторка на думите. Автор на книгите „ На юг от разсъдъка “, „ На запад от парадайса “, „ На изток – в парадайса “. Заклета пътешественичка. След като поживя в Австралия и Нова Зеландия, стигна до Антарктида. Беше в Южна Америка. А тия дни се върна от Чернобил (!) с потресаващи фотоси. Издебнахме я за малко в София, с цел да я поразпитаме.


– Изабела, изглеждаш като благополучен човек, който малко по малко реализира фантазиите си и обикаля този дребен свят. Изглежда непостижимо, само че ти го правиш. Как в действителност се случва?
– Не бих се описала и не се схващам като щастлива, само че се пробвам да виждам света в положителна светлина. Дали сме щастливи или не, е въпрос на избор и умишлено изпитание да търсим хубавото във всяка обстановка. Щастието не пада от небето, то се реализира с труд, с дейна работа над себе си. А по отношение на непостижимото, то е такова единствено тъй като ние сме убедили себе си, че не е допустимо и не се опитваме даже. Решенията се намират незабавно щом освободим съзнанието си от тази преграда и си кажем, че би трябвало да има метод. В моя случай – аз в никакъв случай не върша неща, които не са били правени преди, моят принцип е, че в случай че някой различен е могъл да го направи, и аз мога.

– Разказа ни превъзходно в книги за Австралия и Нова Зеландия. Бяхме въображаемо с теб и на Антарктида. Тия дни се завърна от Южна Америка. Защо избра тази дестинация?
– Преди две години на път за Антарктида бях за първи път на американския континент – единствено за няколко дни – и тогава ми се прииска да го опозная по-добре, само че си мислех, че е невероятно и не се пробвах даже да върша проекти. Южна Америка е голям континент, с цел да го обиколя, щяха да са ми нужни прекалено много време и пари, не говорех испански и въобще беше прекомерно рисковано, екзотично и немислимо. Миналата година обаче другар от България (Велин Пасков, който пътува и прави чудесни документални филми и фотоизложби за своите пътувания) предложи да създадем взаимно пътешестване до Латинска Америка, беше подготвил образцов график и финансов план. Това внезапно промени гледната ми точка и си споделих, че в случай че Велин и брачната половинка му могат да осъществят сходно амбициозно пътешестване, и аз би трябвало да мога някак. Моята решителност да потегли даде ентусиазъм и убеденост на други – щерка ми също не мислеше, че може да отсъства цели три месеца от работа, само че на собствен ред откри метод, а още двама другари от Австралия се включиха за малко в европейската част на пътуването ни. Така дръзкият проект на едни се трансформира в още по-дръзката осъществена концепция на други.

Подготовката беше сериозна – трябваше да взема неплатен отпуск и да пожертвам да изгубя работата си, да дам жилището си чартърен, с цел да финансирам отчасти пътуването, цяла година учих испански език, с месеци проучвах информацията и четох книги и блогове на пътешественици в Южна Америка. Но в последна сметка малко след Нова година бяхме подготвени – имахме утвърдени отпуски, обезпечени средства за пътешестване и самолетни билети до Сантяго де Чили.

– Кое, къде и за какво се оказа най-голямото предизвикателство за теб освен това странствуване?
– Без съмнение – височинната болест. Не бях изпитвала нищо сходно преди и си мислех, че просто със мощна воля мога да преодолея всичко, само че кислородната непълнота се оказа доста сложна за занемаряване. Цялото ни пътешестване беше в региона на Южните Анди и надлежно през множеството време бяхме на огромна надморска височина, която причиняваше освен отмалялост, изнемощялост, главоболие и физическо изтощение, само че също непрестанно комплициране, загуба на паметта, некадърност за логическо мислене, което превръщаше и най-обикновените делнични занимания в неистово изпитание.

– С какво ще запомниш Южна Америка? Ако би трябвало да препоръчаш на другар три топ дестинации там, кои и за какво?
– Южна Америка е доста огромна и разнообразна, не мога да я сумирам в къс коментар, само че от всички места, които ние посетихме, трите най-ярки загатна са ми от Мачу Пикчу, Галапагоските острови и Картахена. Защото всеки си е мечтал да ги види в миналото и тъй като са магични по три разнообразни метода.

– Впечатленията ти от храната, необикновени усети, „ неядливи “ специалитети, странни питиета?
– Ох, тази тематика е също толкоз огромна. Имахме доста огромни упования, защото американският континент е родината на съвсем всички зеленчуци, които познаваме, на кафето, какаото. Едва ли не всички храни, които обичаме, са оттова и си мислехме, че локалната кухня предлага още по-голямо многообразие от тази, която познаваме. Но регионът на Андите се оказа безпаричен, необитаем, животът на хората там – доста сложен, а храната – напълно обикновена. Целият континент се изхранва на процедура с няколко съществени продукта и всяко хранене включва варен ориз, пържени картофи, киноа или царевица. С изключение на карибското крайбрежие на Колумбия всички други райони, които посетихме, ни разочароваха с еднообразна, бедна на подправки и аромати храна и прекомерна приложимост на захар.

Големият специалитет на Перу е куй – печено морско свинче, което по този начин и не се престрашихме да пробваме, само че по тази причина пък опитахме и оценихме високо севичето – прясна сурова риба, залята с лимонен сок и гарнирана с лук и домати, една от дребното вкусни и ароматни локални предписания. В Еквадор на всяко хранене ни предлагаха пържен банан (плантейн), който е напълно блудкав и не ме завоюва с нищо. В Боливия пихме писко и чича морада, до момента в който се опитвахме да се преборим с тежък грип. Почти през цялото пътешестване дъвкахме листа от кока и пихме чай от кока, не тъй като се прехласвахме по вкусовите й качества, а тъй като се счита, че оказва помощ против височинната болест.

Екс-адреналинката Ени още е бясно влюбена в мъжа си


Азис се дегизира като секс робиня


Кристин Илиева – пристрастена към обезболяващи


Комшии отгледали Aлбeнa Mиxoвa


Камен Донев изпищя от подправен профил


Бони била белязана от Бога


Брижит Макрон плаши с кльощави крайници


Д-р Весела Балтова:  Туристическата диария стана целогодишен проблем


Английските кралски снахи премериха класа


Кристо възнамерява 40 години своята „ Мастаба ”


Мистериозното тяло на Мирин Дажо


Живата храна – отврат или деликатес

ТЕЗИ И ДРУГИ ЧЕТИВА – В “ЖЪЛТ ТРУД” ОТ 13 ЮНИ
Източник: trud.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР