Ню Йорк таймс: Борба за власт запали протестите в Иран
Иранският висш лидер аятоллах Али Хаменей упрекна задгранични врагове за антиправителствените митинги, популяризирали се в десетки градове на Иран през последните дни. Демонстрациите обаче бяха провокирани от неправилни сметки в от дълго време тлеещата битка за власт сред хардлайнерите и реформаторите, написа в. "Ню Йорк таймс ".
Иранските водачи повече не можеха да подценяват митингите и се почувстваха принудени да отговорят обществено. Хаменей упрекна външни врагове. Президентът Хасан Рохани прикани за успокоение, като в същото време сподели, че протестиращите имат право да бъдат чути.
Но гневът зад митингите беше ориентиран към цялата политическа върхушка. За разлика от демонстрациите в Иран през 2009 година, отпред на които стоеше градската междинна класа, сегашните митинги значително са движени от разочаровани младежи в селските региони, възползвали се от опцията да изразят своето неодобрение от политическия хайлайф, който съгласно тях е заграбил стопанската система, с цел да обслужва личните си ползи, отбелязва американското издание. Анализатори считат, че безработицата измежду младите, които са половината от популацията на Иран, е към 40 %. В същото време през последните години Иран харчи милиарди долари в чужбина, с цел да уголемява въздействието си в Ирак, Сирия и Ливан.
Миналия месец от Рохани изтече информация какво се планува в новия бюджет и това наподобява изигра ролята на катализатор на митингите. За първи път бяха разкрити секрети елементи от бюджета, в това число детайлности за финансирането на иранските религиозни организации.
Иранците откриха, че милиарди долари отиват за твърдолинейни организации, армията, Корпуса на гвардейците на ислямската гражданска война и религиозни фондации, които обогатяват духовническия хайлайф. В същото време в бюджета се оферираше да бъдат спрени дотациите за милиони жители, да се усилят цените на горивата и да се приватизират публичните учебни заведения. Разгласяването на бюджета, наподобява, имаше за цел да се възползва от публичното неодобрение и това проработи.
От десетилетия хората, живеещи в провинциалните градове и села на Иран, бяха считани за гръбнака на ислямския режим. Те по принцип бяха консервативни, противопоставяха се на измененията и твърдо се придържаха към строгия ислямски метод на живот, насърчаван от страната.
За по-малко от 10 години обаче това се промени. Селата се опразниха поради 14-годишна суша, а жителите се реалокираха в околните градове, където в доста случаи мъчно си намират работа. В същото време достъпът до сателитна телевизия и мобилен интернет уголемява мирогледа им.
Протестите обгърнаха близо 40 града. Столицата Техеран обаче остана значително спокойна. През 2009 година над три милиона души излязоха по улиците, с цел да стачкуват против противоречивите избори. Но в този момент мнозина споделиха, че се опасяват от гневните митинги без водачи, акцентира "Ню Йорк таймс ".
Бунтът в Иран евентуално няма да срине Ислямската република, само че сигурно задълбочава разломните линии, написа в коментарна публикация в. "Вашингтон пост ". Размириците демонстрират, че революционните случки на Техеран в Близкия изток имат цена във вътрешната политика и изваждат от равновесие самонадеяния и враждебен ирански режим. За разлика от демонстрациите през 2009 година, това, което се случва в този момент не е най-вече градски митинг на елита, а нещо евентуално по-голямо. Евентуално смазване на митингите може да има противоположен резултат, отбелязва американското издание.
Иранските водачи повече не можеха да подценяват митингите и се почувстваха принудени да отговорят обществено. Хаменей упрекна външни врагове. Президентът Хасан Рохани прикани за успокоение, като в същото време сподели, че протестиращите имат право да бъдат чути.
Но гневът зад митингите беше ориентиран към цялата политическа върхушка. За разлика от демонстрациите в Иран през 2009 година, отпред на които стоеше градската междинна класа, сегашните митинги значително са движени от разочаровани младежи в селските региони, възползвали се от опцията да изразят своето неодобрение от политическия хайлайф, който съгласно тях е заграбил стопанската система, с цел да обслужва личните си ползи, отбелязва американското издание. Анализатори считат, че безработицата измежду младите, които са половината от популацията на Иран, е към 40 %. В същото време през последните години Иран харчи милиарди долари в чужбина, с цел да уголемява въздействието си в Ирак, Сирия и Ливан.
Миналия месец от Рохани изтече информация какво се планува в новия бюджет и това наподобява изигра ролята на катализатор на митингите. За първи път бяха разкрити секрети елементи от бюджета, в това число детайлности за финансирането на иранските религиозни организации.
Иранците откриха, че милиарди долари отиват за твърдолинейни организации, армията, Корпуса на гвардейците на ислямската гражданска война и религиозни фондации, които обогатяват духовническия хайлайф. В същото време в бюджета се оферираше да бъдат спрени дотациите за милиони жители, да се усилят цените на горивата и да се приватизират публичните учебни заведения. Разгласяването на бюджета, наподобява, имаше за цел да се възползва от публичното неодобрение и това проработи.
От десетилетия хората, живеещи в провинциалните градове и села на Иран, бяха считани за гръбнака на ислямския режим. Те по принцип бяха консервативни, противопоставяха се на измененията и твърдо се придържаха към строгия ислямски метод на живот, насърчаван от страната.
За по-малко от 10 години обаче това се промени. Селата се опразниха поради 14-годишна суша, а жителите се реалокираха в околните градове, където в доста случаи мъчно си намират работа. В същото време достъпът до сателитна телевизия и мобилен интернет уголемява мирогледа им.
Протестите обгърнаха близо 40 града. Столицата Техеран обаче остана значително спокойна. През 2009 година над три милиона души излязоха по улиците, с цел да стачкуват против противоречивите избори. Но в този момент мнозина споделиха, че се опасяват от гневните митинги без водачи, акцентира "Ню Йорк таймс ".
Бунтът в Иран евентуално няма да срине Ислямската република, само че сигурно задълбочава разломните линии, написа в коментарна публикация в. "Вашингтон пост ". Размириците демонстрират, че революционните случки на Техеран в Близкия изток имат цена във вътрешната политика и изваждат от равновесие самонадеяния и враждебен ирански режим. За разлика от демонстрациите през 2009 година, това, което се случва в този момент не е най-вече градски митинг на елита, а нещо евентуално по-голямо. Евентуално смазване на митингите може да има противоположен резултат, отбелязва американското издание.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ