Иранският външен министър съобщи, че страната е подготвена както за война, по този начин и за договаряния, на фона на повтарящи се закани от страна на Доналд Тръмп за военна интервенция, в случай че репресиите против протестното придвижване, довели до стотици жертви, продължат.
Масовите демонстрации в последните дни в Техеран и други огромни градове накараха управляващите да се опитат да си върнат контрола, като приканиха за контрапротести в поддръжка на Ислямската република. Държавата е изправена пред едно от най-сериозните си тествания от основаването си през 1979 година
От 8 януари в Иран е наложено цялостно спиране на интернет връзките, което съгласно правозащитни организации цели да прикрие мащаба на репресиите.
Базираната в Норвегия неправителствена организация „ Ирански права на индивида “ (Iran Human Rights) заяви, че е удостоверила гибелта на минимум 192 протестиращи от началото на придвижването на 28 декември, като предизвести, че действителният брой може да е доста по-висок и дефинира протичащото се като „ кръвопролитие “.
По данни на организацията непотвърдена информация сочи, че починалите може да са няколкостотин, а съгласно някои източници – над 2000 души, като са регистрирани и повече от 2600 ареста.
Забранената в Иран организация „ Муджахидин-е Халк “ (MEK) твърди, че по данни от източници в страната жертвите надвишават 3000.
На видео, доказано от Агенция Франс Прес, се виждат десетки тела, увити в черни чували, пред столична морга, както и хора, които наподобява търсят изчезнали свои близки. Официалните ирански медии от своя страна оповестяват за десетки починали чиновници на силите за сигурност.
Протестното придвижване, почнало поради високите разноски за живот и хиперинфлацията, към този момент намерено оспорва властта. То се развива на фона на отслабена страна след 12-дневната война с Израел през юни 2025 година, ударите по нейни районни съдружници и глобите, свързани с нуклеарната стратегия, възобновени от Организация на обединените нации през септември.
След поредност от закани за американска военна интервенция президентът на Съединени американски щати заявИ, че иранските водачи желаят „ да договарят “ и че се приготвя среща, без да изключва потреблението на мощ. През юни Съединените щати към този момент нанесоха удари по ирански нуклеарни обекти в поддръжка на Израел.
Доналд Тръмп уточни, че може да се наложи дейностите да предшестват възможна среща и добави, че американската войска преглежда „ доста твърди разновидности “.
Иранският външен министър Абас Арагчи отговори, че Ислямската република не търси война, само че е изцяло готова за нея, като акцентира, че страната е подготвена и за договаряния, в случай че те са обективни и учредени на взаимно почитание. Министерството на външните работи уточни още, че сред Иран и американския делегат за Близкия изток е отворен канал за връзка.
Властите оповестиха тридневен народен печал за „ мъчениците на съпротивата “, визирайки починалите представители на силите за сигурност. Президентът Масуд Пезешкиан прикани популацията да се включи в „ поход на съпротивата “ в цялата страна, а държавната телевизия излъчи фрагменти от манифестации в поддръжка на властта в разнообразни градове.
Центърът за правата на индивида в Иран (CHRI) със седалище в Ню Йорк заяви, че лечебните заведения са претрупани от напора на ранени протестиращи и че запасите от кръв понижават. Държавната телевизия сподели горящи здания, в това число джамия, както и траурни шествия на чиновници на реда.
Реза Пахлави – наследник на последния ирански шах, свален през 1979 година, и опозиционна фигура в заточение в Съединени американски щати – прикани в обществените мрежи армията и силите за сигурност да застанат „ на страната на народа “.
Движението, почнало в Техеран от търговци, възмутени от повишаването на цените, е с невиждан мащаб след митингите през 2022 година след гибелта на младата кюрдка Махса Амини, арестувана от моралната полиция за хипотетично нарушаване на наложителния за дамите дрескод.
Хиляди хора излязоха на прояви на взаимност в Париж, Лондон и Виена. Китай прикани за деескалация и се разгласи срещу всякаква външна интервенция, а немският канцлер Фридрих Мерц остро осъди насилието от страна на иранските ръководители, определяйки го като „ симптом на уязвимост “. | БГНЕС
