Осъден в Иран режисьор ни гостува с филма си, номиниран за Оскар
Иранският режисьор Мохамад Расулоф получи късно нощес специфичната премия " ФИПРЕССИ Платиниум ", отдадена на 100-годишнината на Международната асоциация на филмовата рецензия. Събитието бе в границите на " София филм фест ", преди прожекцията на последния му, номиниран за " Оскар ", филм " Семената на свещената смокиня " в Дома на киното. Днес режисьорът изнесе и мастърклас пред фенове и експерти в София.
Смятам, че основаването на творби на изкуството е мое право и няма причина да не се боря за това право, сподели Расулоф, който избяга от режима в родината си, откакто бе наказан на затвор. И добави, че главната цел в творчеството му е да споделя истории за свободата и човешките права или за неналичието им в обкръжението, в което живее. Пред публиката на СФФ Мохамад Расулоф за трудностите, които е имал по време на фотосите на кино лентата, за работата като режисьор от отдалеченост и за ориста на участващите артисти. Оказва се, че единствено Сохейла Голестани е останала в родината си.
По думите му пред английския в. " Гардиън ", през май 2024 година Расулоф прави " уморителен и извънредно рисков преход " пешком през планинска погранична зона, прекъсвайки всякаква връзка посредством мобилни телефони и компютри, и в последна сметка намира леговище в Германия, където живее през днешния ден.
Мохамад Расулоф е роден през 1972 година в Шираз. Преди да стартира да се занимава с кино, той учи социология. Първият му филм " Здрач " през 2002 година печели премията за най-хубав филм на фестивала " Фаджр ". Действието се развива в пандиза, историята е действителна, както и героите, които играят себе си, а филмът е умела метафора за една страна под властта на доброжелателен, само че муден деспот, представляван от надзирателя. Действието във втория му филм – " Остров от желязо " (2005), се развива на остарял петролен танкер в Персийския залив. На борда му живее цяла общественост. Автократичният капитан освен е иззел персоналните им документи, само че и управлява всички общи и персонални каузи. Лесно е да се разбере, че петролният танкер е символичен облик на Иран. В " Белите ливади " (2009) споделя за загиващото езеро Урмие, свило се 90 % от 1970 година
През декември 2010 година Расулоф е задържан дружно с различен прославен собствен сътрудник – Джафар Панахи, по време на фотоси на филм за следствията от репресиите върху семейство, обвързвано със Зеленото придвижване. И двамата са наказани за дейности против националната сигурност на Иран, скрит план за нарушение на публичния мир и сигурност и осъществяване на пропагандна акция против ислямския режим, на затвор за друг интервал от време. Това не го пречупва, а единствено го кара да промени кинематографичния си език. " Вярвах, че метафорите ми оказват помощ да се оправям с рестриктивните мерки, само че в последна сметка осъзнах, че просто оказвам помощ на цензурата. Исках да бъда правилен на себе си и си споделих: " Ти си режисьор: прави каквото искаш, не се въздържай! ". Алегориите са " естетиката на тиранията ", споделя Мохамад Расулоф.
Във кино лентата си " Ръкописите не горят " (2013) той се опълчва против бруталността на репресивния уред на силите за сигурност в страната. В него се загатва за несполучливия опит на режима за убийството на двадесет и един писатели, тръгнали през 1995 година с рейс на посещаване в Армения. На писателите им е подредено да не приказват за случая и са държани под наблюдаване. Действието във кино лентата се развива години по-късно, когато управляващите научават, че един от тези писатели е написал книга за случилото и се готви да я издаде. Изпратени са двама наемни убийци да решат казуса.
През 2017 година на Расулоф е неразрешено да напуща страната, откакто основава кино лентата си " Почтен човек " (2017), драма за корупцията и несправедливостта в иранското общество, за ориста на рибовъд, дръзнал да се опълчи на локалните управляващи. През 2020 година режисьорът получава една година затвор за " Няма зло " – филм за смъртното наказване в Иран, спечелил " Златна мечка " в Берлин в отсъствието на създателя.
През 2022 година Расулоф още веднъж е в пандиза за седем месеца, откакто е подписал петиция против държавното управление. Престоят му там го въодушевява за новия му филм " Семената на свещената смокиня ", драма за правосъден следовател, който се обръща против фамилията си. Назначението му съответствува с митингите в Иран, избухнали след убийството на Махса Амини. Във кино лентата са включени действителни фрагменти, снимани с мобилни телефони от стачкуващи.
" Създаването на филми и креативният развой са жизненоважни за мен. Това е моят метод да остана жив и да продължа живота си. Не мога да си показва различен метод, по който мога да пребивавам ", твърди Мохамад Расулоф. Малко след привършване на фотосите на последния си филм Расулоф е заставен да напусне Иран, защото е наказан на осем години затвор.
Смятам, че основаването на творби на изкуството е мое право и няма причина да не се боря за това право, сподели Расулоф, който избяга от режима в родината си, откакто бе наказан на затвор. И добави, че главната цел в творчеството му е да споделя истории за свободата и човешките права или за неналичието им в обкръжението, в което живее. Пред публиката на СФФ Мохамад Расулоф за трудностите, които е имал по време на фотосите на кино лентата, за работата като режисьор от отдалеченост и за ориста на участващите артисти. Оказва се, че единствено Сохейла Голестани е останала в родината си.
По думите му пред английския в. " Гардиън ", през май 2024 година Расулоф прави " уморителен и извънредно рисков преход " пешком през планинска погранична зона, прекъсвайки всякаква връзка посредством мобилни телефони и компютри, и в последна сметка намира леговище в Германия, където живее през днешния ден.
Мохамад Расулоф е роден през 1972 година в Шираз. Преди да стартира да се занимава с кино, той учи социология. Първият му филм " Здрач " през 2002 година печели премията за най-хубав филм на фестивала " Фаджр ". Действието се развива в пандиза, историята е действителна, както и героите, които играят себе си, а филмът е умела метафора за една страна под властта на доброжелателен, само че муден деспот, представляван от надзирателя. Действието във втория му филм – " Остров от желязо " (2005), се развива на остарял петролен танкер в Персийския залив. На борда му живее цяла общественост. Автократичният капитан освен е иззел персоналните им документи, само че и управлява всички общи и персонални каузи. Лесно е да се разбере, че петролният танкер е символичен облик на Иран. В " Белите ливади " (2009) споделя за загиващото езеро Урмие, свило се 90 % от 1970 година
През декември 2010 година Расулоф е задържан дружно с различен прославен собствен сътрудник – Джафар Панахи, по време на фотоси на филм за следствията от репресиите върху семейство, обвързвано със Зеленото придвижване. И двамата са наказани за дейности против националната сигурност на Иран, скрит план за нарушение на публичния мир и сигурност и осъществяване на пропагандна акция против ислямския режим, на затвор за друг интервал от време. Това не го пречупва, а единствено го кара да промени кинематографичния си език. " Вярвах, че метафорите ми оказват помощ да се оправям с рестриктивните мерки, само че в последна сметка осъзнах, че просто оказвам помощ на цензурата. Исках да бъда правилен на себе си и си споделих: " Ти си режисьор: прави каквото искаш, не се въздържай! ". Алегориите са " естетиката на тиранията ", споделя Мохамад Расулоф.
Във кино лентата си " Ръкописите не горят " (2013) той се опълчва против бруталността на репресивния уред на силите за сигурност в страната. В него се загатва за несполучливия опит на режима за убийството на двадесет и един писатели, тръгнали през 1995 година с рейс на посещаване в Армения. На писателите им е подредено да не приказват за случая и са държани под наблюдаване. Действието във кино лентата се развива години по-късно, когато управляващите научават, че един от тези писатели е написал книга за случилото и се готви да я издаде. Изпратени са двама наемни убийци да решат казуса.
През 2017 година на Расулоф е неразрешено да напуща страната, откакто основава кино лентата си " Почтен човек " (2017), драма за корупцията и несправедливостта в иранското общество, за ориста на рибовъд, дръзнал да се опълчи на локалните управляващи. През 2020 година режисьорът получава една година затвор за " Няма зло " – филм за смъртното наказване в Иран, спечелил " Златна мечка " в Берлин в отсъствието на създателя.
През 2022 година Расулоф още веднъж е в пандиза за седем месеца, откакто е подписал петиция против държавното управление. Престоят му там го въодушевява за новия му филм " Семената на свещената смокиня ", драма за правосъден следовател, който се обръща против фамилията си. Назначението му съответствува с митингите в Иран, избухнали след убийството на Махса Амини. Във кино лентата са включени действителни фрагменти, снимани с мобилни телефони от стачкуващи.
" Създаването на филми и креативният развой са жизненоважни за мен. Това е моят метод да остана жив и да продължа живота си. Не мога да си показва различен метод, по който мога да пребивавам ", твърди Мохамад Расулоф. Малко след привършване на фотосите на последния си филм Расулоф е заставен да напусне Иран, защото е наказан на осем години затвор.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ