Иранският генерал-майор Касем Солеймани би бил смазан, ако научи, че

Иранският генерал-майор Касем Солеймани би бил смачкан, в случай че научи, че оживелите му сътрудници от иранското държавно управление намират изстрелването на 20 ракети към американска база за " симетричен отговор " на убийството му.

Дали това е целият боен отговор на Иран, несъмнено, не е несъмнено – въпреки външният министър Джавад Зариф да бе извънредно явен в туита си малко след ударите, че те са " считани за симетричен отговор ". Дори да е по този начин, въпросът е дали президентът Доналд Тръмп ще извърши личните си закани от " Туитър " да отприщи американски удари, в това число против обекти на културата, за възмездие. Липсата на американски жертви, както и идващият туит на президента, че " Всичко е наред ", допускат, че няма да се стигне до такава степен.

За мнозина във Вашингтон и района избягването на последващи директни военни дейности би било облекчение. На някои места това може да се изтълкува като опрощение на решението за удара. Ако Солеймани не бе погубен, ще кажат поддръжниците на нападението, Съединени американски щати можеха да се окажат в рисков цикъл на ескалация на насилието в Ирак, в което да загинат доста повече хора.

Откровено казано, невероятно ще е да разберем дали това е правилно. Дори в случай че стартира деескалация на непосредствената рецесия, и Вашингтон, и Техеран ще се изправят пред сложни решения в идните седмици. Иран съобщи, че ще продължи обогатяването на уран, тъй че елементарно може да хвърли района още веднъж в рискова борба, а Съединени американски щати би трябвало да се оправят с един Ирак, който намерено желае силите им да се изтеглят.

Зад кулисите, евентуално неизбежно, движещите събития ще са от вътрешната политика в Съединени американски щати, Иран и Ирак. Ударът върху Солеймани надали ще навреди на Тръмп в изборната година. Няма да му навреди и ограничението на американското военно наличие в Ирак, нито в целия Близък изток.

Сблъсъци

Това би дало на Иран стратегическата районна победа, за която жадува и за която Солеймани – водач на силите " Ал Кудс " - работи с кръв и пот в продължение на години. Но не е ясно дали на Тръмп му пука и дали подобен процес на събитията би ожесточил или изострил конфронтанциите посредством пълномощници в Сирия и Йемен, които се водят от дълго време.

В реалност, несъмнено, Вашингтон към този момент доста понижи присъединяване си в съвсем всички борби, най-видимо посредством изтеглянето на американските бойци от Сирия предходната година. В Йемен Съединени американски щати престанаха да презареждат саудитските самолети, а европейските страни, изключително Германия, понижиха или стопираха военния си експорт към Рияд. В западния свят има насъбрана и растяща отмалялост от двете десетилетия замесване в Близкия изток. Войните посредством пълномощници ще продължат, само че най-вече поради локалните артисти и с доста по-малко присъединяване от Съединени американски щати и съдружниците им.

Това обаче не значи, че няма да ескалират. В последния месец Турция прати бойци в либийската революция, в която Катар и ОАЕ от дълго време са на противников страни, а други народи също дърпат конците там – все по-често се приказва за Русия и Италия. Няма причина за съмнения, че гибелта на Солеймани ще понижи доста присъединяване на Техеран в Йемен или Ирак.

Антиправителствените митинги и в Ирак, и в Иран се усилват, като Солеймани бе считан за главната фигура зад бруталния и постоянно гибелен отговор. Това се счита за фактор в решението му да усили офанзивите против американските сили в Ирак посредством локалните шиитски милиции, които доведоха до американски въздушни удари, които доведоха до набези от тълпи на посолството на Вашингтон.

Кошмар

Кошмарният сюжет, от който Съединени американски щати се боят най-вече – нахлуване над посолството им, което да докара до унизително отдръпване като в Сайгон месеци преди президентските избори – в този момент наподобява доста по-малко евентуален. Но доста ще зависи от това по какъв начин Иран подходи към нуклеарния проблем. Мнозина във Вашингтон към момента желаят да затегнат глобите с вярата това да докара до промяна на режима, въпреки че не е наложително Тръмп да е измежду тях. Европейските страни ще се надяват на различен метод, като евентуално ще побутват всички страни към актуализирана версия на нуклеарната договорка на президента Барак Обама.

Сред най-важните последици от първата интернационална рецесия на десетилетието може да е усилването на алианса E3 – Англия, Франция и Германия. А даже по-важно е възникването на нещо, което би могло да се назова " Доктрината Тръмп ". Сега дейностите на президента не са ограничавани от съветници като някогашния министър на защитата Джит Матис, нито има хора, които да въздействат толкоз на разсъжденията му.

Изправен пред спор, Тръмп явно бе подготвен да прибегне към дейности, по-агресивни в сравнение с е по усета на американската външнополитическа общественост. Въпреки това той може да продължи с още по-сериозно евакуиране на Америка от района. И съдружниците, и евентуалните врагове обмислят такъва вид и не е наложително това да направи света едно по-безопасно място.

Хората като Солеймани, които процъфтяват върху неустойчивостта, също би следвало да се замислят. Убитият военачалник очевидно се е считал за недостижим и съвсем несъмнено би считал, че убийството му ще докара до по-голямо клане. Вместо това за скърбящите на погребението би било мъчно да не виждат какъв брой бързо всички, в това число неговата страна, взеха решение да продължат напред.