Каква е ролята на кюрдите в конфликта с Иран? Говори кюрдски журналист и бежанец
Ирански медии разпространиха информация, че Централно разузнавателно управление на САЩ въоръжава кюрдски групи в Иран и Ирак, които да водят война против режима в Техеран. В същото време Иранската революционна армия обстрелва позиции на кюрдски формирования.
Каква е ролята на най-голямата етническа група в света без лична страна в този спор? Темата разяснява кюрдският публицист и емигрант от Иран Кейхан Юсефи пред bTV.
По думите му достъпът до информация от страната сега е мощно стеснен, в това число и за личното му семейство, което към момента живее там. „ Цялото ми семейство живее в Иран. Нямаме задоволително информация, тъй като нямаме връзка. Ситуацията не е доста добра. Войната има резултат върху всички “, сподели Юсефи.
Той изясни, че интернет връзката постоянно е мощно ограничавана от управляващите, което прави връзката съвсем невъзможна. „ Понякога всеки ден има по две-три минути интернет. Тогава изпращаме известия – единствено да кажат, че са още живи “, добави той.
Според него връзките сред режима на аятоласите и кюрдското население в Иран са напрегнати още от основаването на Ислямската република. Юсефи показва, че спорът има дълбоки исторически корени. „ Този режим, откогато е на власт към този момент 47 години, стартира война против кюрдите. Имаше повече от 10–12 години военни дейности против тях “, съобщи той.
Журналистът се базира и на данни на правозащитни организации. „ Според Amnesty International сред 1979 и 1989 година към 50 хиляди кюрди са били убити от режима “, уточни Юсефи.
По думите му кюрдите в Иран нямат действителни политически и цивилен права. „ Кюрдите нямат никакви права в Иран. Ситуацията им не е добра. Хората живеят оскъдно. Икономическата обстановка не е добра, политическата също “, сподели той.
На фона на информацията, че Съединените щати може да оказват логистична и военна поддръжка на кюрдски групи, поражда въпросът до каква степен те могат да се трансфорат в действителен фактор в възможен спор с режима.
Юсефи изясни, че кюрдското придвижване в Иран е проведено както политически, по този начин и военно. „ Преди 1997 година имаше коалиция от пет кюрдски политически партии. Сега са шест. Кюрдите имат и военни членове, въоръжени формирования “, сподели той. По думите му в страната работят и секрети организации.
Кюрдите съставляват към 10% от популацията на Иран и съгласно него могат да играят ролята на катализатор за политически промени. „ Те могат да бъдат катализатор за смяна на режима “, счита Юсефи.
Въпреки това той акцентира, че сходна смяна не би могла да бъде резултат единствено от дейностите на кюрдите. „ Не мога да кажа, че единствено кюрдите могат да трансформират режима. Но такава поддръжка може доста да помогне за смяна в Иран “, сподели той.
Юсефи означи, че в страната има и други етнически общности със лични политически придвижвания. „ Има и други нации – азери, балучи, араби. Те също имат политически партии и въоръжени членове “, добави той.
По отношение на развиването на спора журналистът не чака бързо решение. „ Много е комплицирано да се каже по кое време ще приключи, само че съгласно мен това ще продължава “, предвижда Кейхан Юсефи.
Каква е ролята на най-голямата етническа група в света без лична страна в този спор? Темата разяснява кюрдският публицист и емигрант от Иран Кейхан Юсефи пред bTV.
По думите му достъпът до информация от страната сега е мощно стеснен, в това число и за личното му семейство, което към момента живее там. „ Цялото ми семейство живее в Иран. Нямаме задоволително информация, тъй като нямаме връзка. Ситуацията не е доста добра. Войната има резултат върху всички “, сподели Юсефи.
Той изясни, че интернет връзката постоянно е мощно ограничавана от управляващите, което прави връзката съвсем невъзможна. „ Понякога всеки ден има по две-три минути интернет. Тогава изпращаме известия – единствено да кажат, че са още живи “, добави той.
Според него връзките сред режима на аятоласите и кюрдското население в Иран са напрегнати още от основаването на Ислямската република. Юсефи показва, че спорът има дълбоки исторически корени. „ Този режим, откогато е на власт към този момент 47 години, стартира война против кюрдите. Имаше повече от 10–12 години военни дейности против тях “, съобщи той.
Журналистът се базира и на данни на правозащитни организации. „ Според Amnesty International сред 1979 и 1989 година към 50 хиляди кюрди са били убити от режима “, уточни Юсефи.
По думите му кюрдите в Иран нямат действителни политически и цивилен права. „ Кюрдите нямат никакви права в Иран. Ситуацията им не е добра. Хората живеят оскъдно. Икономическата обстановка не е добра, политическата също “, сподели той.
На фона на информацията, че Съединените щати може да оказват логистична и военна поддръжка на кюрдски групи, поражда въпросът до каква степен те могат да се трансфорат в действителен фактор в възможен спор с режима.
Юсефи изясни, че кюрдското придвижване в Иран е проведено както политически, по този начин и военно. „ Преди 1997 година имаше коалиция от пет кюрдски политически партии. Сега са шест. Кюрдите имат и военни членове, въоръжени формирования “, сподели той. По думите му в страната работят и секрети организации.
Кюрдите съставляват към 10% от популацията на Иран и съгласно него могат да играят ролята на катализатор за политически промени. „ Те могат да бъдат катализатор за смяна на режима “, счита Юсефи.
Въпреки това той акцентира, че сходна смяна не би могла да бъде резултат единствено от дейностите на кюрдите. „ Не мога да кажа, че единствено кюрдите могат да трансформират режима. Но такава поддръжка може доста да помогне за смяна в Иран “, сподели той.
Юсефи означи, че в страната има и други етнически общности със лични политически придвижвания. „ Има и други нации – азери, балучи, араби. Те също имат политически партии и въоръжени членове “, добави той.
По отношение на развиването на спора журналистът не чака бързо решение. „ Много е комплицирано да се каже по кое време ще приключи, само че съгласно мен това ще продължава “, предвижда Кейхан Юсефи.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ