Миналата седмица върховният лидер на Иран проведе публична среща с висшите командири на Корпуса на гвардейците на ислямската революция (IRGC), призовавайки ги да останат непоколебими и бдителни пред лицето на продължаващите предизвикателства.
Тези, които гледаха предаването, видяха лидер, който изглеждаше уморен и по-малко ентусиазиран от перспективите на режима, който бе ръководил с желязна ръка през последните 34 години.
Притисната между политическото недоволство и застойната икономика, годината след смъртта в ареста на Махса Джина Амини не беше добра за Ислямската република. С перспективата за подновяване на протестите на годишнината от смъртта на Амини, Хаменей явно смяташе, че е полезно да се втвърди гръбнакът на онези, които имат за задача да поддържат реда.
И все пак IRGC, отдавна смятани за ударните войски на революцията, са не толкова доволни от съдбата си, колкото бяха преди. Защитени от ветровете, които редовно удрят режима, членовете на IRGC обикновено могат да очакват да извлекат икономически ползи от привилегированото си положение. Последната година постави тази полза под въпрос.
Освен това, с болен Върховен лидер, много командири вече са на маневри, подготвяйки се за борбата за наследяване, а постоянният спад на Хаменей означава, че отлагането, което винаги е било отличителен белег на системата, достигна зашеметяващи нива.
Членовете на IRGC са разочаровани по още две причини, и двете показателни за дългосрочното неразположение, засягащо режима. Първият е, че много от младите хора, които протестираха миналата година, бяха техни собствени синове и дъщери, които очевидно не са приели идеологията на режима.
Вторият и може би по-фундаментален проблем е този на продължителния икономически упадък, който рамкира кипящото политическо недоволство. В изтичане на информация от командири на IRGC става ясно, че финансовата щедрост, която буквално смазваше политическата система, намалява и че младши офицери и гвардейци търсят алтернативни начини за доходи, включително продажбата на държавни тайни.
Именно защо това се случва в страна, толкова богата на минерални ресурси, колкото Иран често е подлагана на санкции. Но санкциите са просто солта, която се натрива в самонанесената рана от монументално лошо управление.
Иран далеч не е бедна страна, но е изключително корумпиран. Следователно, както ще ви каже всеки, който се е опитвал да работи в страната, най-големите санкции върху иранската икономика са ефективно наложени от самата система. Проблемите са структурни.
Преди революцията иранските плановици наблягаха на производството и развитието на индустриална база. Шахът, обезпокоен, че страната му няма да може да разчита на петрола като източник на доходи, беше решен да диверсифицира. възгледите на режима и оттогава той действа на основата на перманентна революция.
Резултатът е неблагоприятен кръг от политическа нестабилност и икономическа криза, поддържана от периодични повишения на продажбите на петрол, които просто служат за прикриване на структурната проблем и отлага всякакви решения.
Ислямска република Иран се превърна в добивна държава par excellence; нестабилността насърчава агресивното натрупване на капитал, корупционно придобит и след това източен.
Ако е възможно, парите се преместват в чужбина (отслабвайки риала и подхранвайки инфлацията), но със сигурност се преместват далеч от любопитните очи на режим, който е винаги на крачка да конфискува активи. В края на краищата данъчната й основа остава ниска поради това, че хората крият доходите си.
Прозрачността, отчетността и върховенството на закона, отличителните белези на модерната икономика, ръководена от инвестиции, са чужди концепции в система, в която нестабилността е задължително условие за индивидуалното оцеляване. Той едновременно информира и подхранва продължаващата икономическа криза.
Структурната реформа на икономиката би изисквала ниво на доверие в режима, което не съществува, дори сред по-високите ешелони. Скромните опити за увеличаване на цената на бензина на бензиностанциите, лошо управлявани, водят само до по-нататъшно възмущение по улиците с дълги опашки на бензиностанциите.
Доклад за Планово-бюджетната организация, оттогава потушен, предупреди че при липсата на сериозна реформа правителството е изправено пред фалит след две години. Един служител дори отиде толкова далеч, че предположи, че Иран може да продаде някои острови, за да предотврати пенсионна криза.
Не е изненадващо, че правителството редовно опитва нови хрипове, за да набере пари, като взема големи заеми от своя банков сектор (описана от някои като огромна схема на „Понци“ – Централната банка на Иран наскоро предизвика допълнителна паника, като заплаши да затвори няколко банки), конфискува активи и се хвали с „откупване“ на лица с двойно гражданство.
Липса на инфраструктурни инвестиции в продължение на десетилетия означава, че страна, разположена на океан от нефт и газ, с редкия лукс за страна в Близкия изток да разполага с адекватни водни ресурси, не може да доставя газ или вода на ключови части на страната и е изправена пред екологична криза тъй като нивото на водата се срива.
С населението, което се е увеличило повече от два пъти от 1979 г. насам, инфлацията е официално 40% (въпреки че повечето смятат, че е по-висока) и валутата губи повече от половината от стойността си през последните две години , не е изненадващо, че изтичането на мозъци продължава.
По ирония на съдбата, единственият източник на незабавно спасение за режима е слабото прилагане на петролните санкции от страна на администрацията на Байдън, която се стреми да не изостря вече напрегната ситуация . Това може да предложи на Иран някакъв балсам за раната, но е недостатъчно за поставената задача.
Всъщност, като отлага кризата, той отлага и всеки опит за лечение. И колкото повече се отлага това, толкова по-неприятно става. Ислямската република е изправена пред собствената си „съветска“ дилема. Последствията може да се окажат подобни.
Али Ансари е професор по иранска история в университета Сейнт Андрюс
Вижте коментарите