Иран изнася петрол през Ормузкия проток, но не дава на Щатите
Иран продължава да изнася огромни количества необработен нефт за Китай през Ормузкия пролив , макар американско-израелската офанзива и многократните предизвестия, че жизненоважният воден път може да стане негоден, нанасяйки тежък удар на акцията за напън на Белия. Това заяви " Middle east monitor ".
Данните за следене на танкери демонстрират, че Иран е превозил сред 13,7 милиона и 16,5 милиона барела необработен нефт от 28 февруари до 11 март , което се равнява на почти 1,1 милиона до 1,5 милиона барела дневно. Количеството е покрай междинното за предходната година.
Цифрите са поразителни, тъй като Ормузкият пролив е хвърлен в безпорядък от началото на войната на 28 февруари. Движението на неирански кораби през пролива се забави внезапно, а офанзивите против кораби и енергийна инфраструктура в района нарушиха износа от други производители от Персийския залив.
Износът на Иран продължава значително, тъй като танкери плават в ирански води и товарят на остров Харг, главният експортен център на страната. Досега Вашингтон избягваше конфискациите на танкери и ограниченията за морски забрани, каквито преди този момент е употребявал против Венецуела, евентуално тъй като всяка директна стъпка против иранските петролни товари би могла да даде на Техеран по-голям тласък да затвори пролива изцяло.
Това слага Съединени американски щати в неуместното състояние да водят война против Иран, до момента в който глобеният нефт на Иран продължава да доближава до най-важния му клиент - Китай.
Германия прикани за дипломатическо решение на рецесията в Ормузкия пролив
Международната общественост би трябвало по едно и също време да търси излаз от войната и да стартира да създава основите на бъдеща система за сигурност в района
Миналата седмица Пекин преговаряше с Техеран за обезпечаване на безвредно прекосяване за китайските доставки на нефт и катарския полутечен природен газ през Ормузкия пролив. Китай получава към 45% от петрола си през протока.
Корабоплаването през Ормузкия пролив внезапно спадна за други експортьори от началото на войната, като трафикът на танкери е понижен заради офанзиви, закани и възходящи застрахователни опасности. Това наруши потоците от производителите от Персийския залив и задълбочи опасенията от по-широк потрес в доставките, макар че Иран продължи да придвижва необработен нефт към Китай.
Контрастът е политически важен. Докато Техеран остава под боен напън, износът му на нефт към момента доближава до пазара, до момента в който конкурентните производители и международните консуматори понасят огромна част от икономическите последствия.
Това спиране се отрази непосредствено на енергийните пазари. Тъй като почти една пета от международната търговия с нефт и газ нормално минава през Ормузкия пролив, внезапното понижаване на корабоплаването ускори опасенията по отношение на дефицита на доставки и оказа помощ за повишаване на цените на петрола. Дори без цялостно затваряне на водния път, пазарът реагира на риска спорът да задуши износа от Персийския залив, повишавайки разноските за вносителите и увеличавайки натиска върху държавните управления, които към този момент се пробват да овладеят инфлацията.
За Белия дом това е оскърбление. Войната трябваше да отслаби Иран и да затегне икономическия напън върху Техеран. Вместо това Иран към момента продава нефт, Китай към момента го купува, а главният непосреден резултат е разтърсването на международните пазари и опасността за енергийните доставки на други страни.
16 търговски кораба са атакувани от началото на войната против Иран
Рискът за корабоплаването в Персийския залив става неприемлив
Данните за следене на танкери демонстрират, че Иран е превозил сред 13,7 милиона и 16,5 милиона барела необработен нефт от 28 февруари до 11 март , което се равнява на почти 1,1 милиона до 1,5 милиона барела дневно. Количеството е покрай междинното за предходната година.
Цифрите са поразителни, тъй като Ормузкият пролив е хвърлен в безпорядък от началото на войната на 28 февруари. Движението на неирански кораби през пролива се забави внезапно, а офанзивите против кораби и енергийна инфраструктура в района нарушиха износа от други производители от Персийския залив.
Износът на Иран продължава значително, тъй като танкери плават в ирански води и товарят на остров Харг, главният експортен център на страната. Досега Вашингтон избягваше конфискациите на танкери и ограниченията за морски забрани, каквито преди този момент е употребявал против Венецуела, евентуално тъй като всяка директна стъпка против иранските петролни товари би могла да даде на Техеран по-голям тласък да затвори пролива изцяло.
Това слага Съединени американски щати в неуместното състояние да водят война против Иран, до момента в който глобеният нефт на Иран продължава да доближава до най-важния му клиент - Китай.
Германия прикани за дипломатическо решение на рецесията в Ормузкия пролив
Международната общественост би трябвало по едно и също време да търси излаз от войната и да стартира да създава основите на бъдеща система за сигурност в района
Миналата седмица Пекин преговаряше с Техеран за обезпечаване на безвредно прекосяване за китайските доставки на нефт и катарския полутечен природен газ през Ормузкия пролив. Китай получава към 45% от петрола си през протока.
Корабоплаването през Ормузкия пролив внезапно спадна за други експортьори от началото на войната, като трафикът на танкери е понижен заради офанзиви, закани и възходящи застрахователни опасности. Това наруши потоците от производителите от Персийския залив и задълбочи опасенията от по-широк потрес в доставките, макар че Иран продължи да придвижва необработен нефт към Китай.
Контрастът е политически важен. Докато Техеран остава под боен напън, износът му на нефт към момента доближава до пазара, до момента в който конкурентните производители и международните консуматори понасят огромна част от икономическите последствия.
Това спиране се отрази непосредствено на енергийните пазари. Тъй като почти една пета от международната търговия с нефт и газ нормално минава през Ормузкия пролив, внезапното понижаване на корабоплаването ускори опасенията по отношение на дефицита на доставки и оказа помощ за повишаване на цените на петрола. Дори без цялостно затваряне на водния път, пазарът реагира на риска спорът да задуши износа от Персийския залив, повишавайки разноските за вносителите и увеличавайки натиска върху държавните управления, които към този момент се пробват да овладеят инфлацията.
За Белия дом това е оскърбление. Войната трябваше да отслаби Иран и да затегне икономическия напън върху Техеран. Вместо това Иран към момента продава нефт, Китай към момента го купува, а главният непосреден резултат е разтърсването на международните пазари и опасността за енергийните доставки на други страни.
16 търговски кораба са атакувани от началото на войната против Иран
Рискът за корабоплаването в Персийския залив става неприемлив
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ